По повод декомунизацията
С дискусия на тема "Късно ли е за декомунизация?" Центърът за култура и дебат "Червената къща" отбеляза 9 септември. Обсъждането във Военния клуб бе предшествано от прожекция на документалния филм на Юлий Стоянов "Площадът - 2", подредил в естествена логическа последователност кадри от ведри работнически манифестации, посещения на Хрушчов в България, запалването на Партийния дом и отказа на новоименуваната БСП публично да се разкае за своето минало.
Калин Манолов, журналист в радио "Свободна Европа", се опря на "идиотизма", показан във филма, за да разгърне тезата си, че съвсем не е късно за декомунизация, а неслучването й ще бъде фатално за бъдещето на страната. Манолов предложи шест декомунизационни и шест демократизационни мерки, описани подробно в неговия "Антикомунистически манифест". Според журналиста, българският вариант на радикалния антикомунизъм се състои в осъждане на всички бивши функционери, извършили престъпления; преразглеждане на присъдите на Народния съд; възстановяване на достъпа до архивите на ДС; отстраняване на сътрудниците на ДС от действащите разузнавателни служби и на функционерите на БКП от ръководни държавни постове; образователна декомунизация. Паралелните демократизационни мерки на Манолов предвиждат предсрочни парламентарни избори, нова Конституция, засилена местна власт, преструктуриране на законодателната, изпълнителната и съдебната власти. В заключение авторът на декомунизационния проект призова присъстващите да го подкрепят поименно в подписка.
Историкът проф. Драгомир Драганов от "противниковия лагер" предизвика масово недоволство с твърдението, че комунизмът е тоталитарен режим, а България познава само авторитарни - лични режими. "При това положение в България няма какво да се декомунизира, защото комунизъм не е съществувал", обобщи ученият. Професорът добави, че дори да се приеме необходимостта от декомунизация, тя трябваше да бъде извършена по естествен път още след първите демократични избори. Това не се е случило у нас заради "собствената некадърност на СДС, който боледува от СПОН - Синдром на придобита опозиционна недостатъчност". Според историка, предложената от Манолов програма е напълно неосъществима, защото настоящите приоритети на България са членството в ЕС и НАТО.
След предварителните изказвания изявени лица от публиката също пожелаха да вземат отношение. Проф. Милен Семков опонира на Драгомир Драганов от научна гледна точка и обясни, че характерът на режимите се определя по родовите им белези, а България познава всички белези на комунизма като тоталитарен режим.
Методи Андреев говори за "рафинираната рекомунизация", която протича в момента с издигането на паметници на бивши диктатори и лансирането на фигури от обкръжението на бивши величия. "Антикомунизмът трябваше да стане новата ценностна система на българския народ, а ние още живеем със старите ценности, изграждани с огън и меч в продължение на 50 години", каза още Андреев.
Лице, представило се като син на политически затворник, разказа моменти от биографията си, посочи проф. Драганов като "блестящ пример за това какво трябва да се декомунизира в България" и го призова лично да се извини за престъпленията на комунизма.
Дискусията завърши с обичайни конспиративни хипотези в стил: "СДС е отгледан като Б-отбора на БКП, за да се прехвърли властта без загуби"...

Анахит Хачикян