Ще търся паралелно
Ясминка Новковска е македонска художничка, специализирала живопис в българската Художествена академия. Нейните работи винаги са били отражение на съвременния живот и най-често са изградени на принципа на колажа и ярките цветови контрасти. Умишлено търсената ефектност и нескритото желание за експеримент на пръв поглед действат стряскащо, но всъщност носят неоспорими художествени качества, изразени в ярко чувство за цвят, неспокоен ритъм и баланс. Художничката владее до съвършенство работата с агресивни акрилни тонове и взаимно противоположни материи, като постига оригинална пластична повърхност. Тя умело съчетава жълто, виолет, синьо, зелено, розово, оранж, червено и цветни хартии с лъскави повърхности, платове, панделки, изрезки от вестници и списания и всякакви причудливи детайли. Плоскостно изведените цветове и връзката със съвременната визуалност по своеобразен начин сближават творчеството на Ясминка с попарта.
С изложбата си "Изгубени души" през юли в Националната галерия за чуждестранно изкуство Ясминка Новковска отново успя да "взриви" страстите, като провокира и себе си и публиката с "необуздани" образи и злободневни теми. Показаните картини противопоставят тихото присъствие на традицията в цикъла "Фрагменти от манастири" и мощната вълна на съвременната визуална и политическа действителност. Едновременно с това видяхме и поредица от работи "Части от тяло", рисувани с креда, които отново ни представиха необичайния поглед на художничката към натурата и оригиналното й чувство за пластичност.
Прекомерното използване на информация, текстове и образи в някои картини обаче често създават своеобразна "блъсканица" и нарушават художествените и естетическите им качества.

- Защо постави акцента в изложбата си върху работи, изразяващи политически идеи?
- Мисля, че политиката е станала част от съвременния живот и не можем да я игнорираме. Всичко вече е политизирано. Може би това ме провокира да направя картините.
- Търсила си нещата в изложбата в две посоки - на традицията и на съвременността, но вниманието е изместено върху политическите работи. Целенасочено ли беше?
- Америка като мощна сила стана много влиятелна в света. Нейната политика носи идеята за глобализация. В Европа силно се усеща влиянието й. Всичко се американизира, а съвременният човек е комерсиализиран. На Балканите например се наблюдава тенденция към разрушаване на традиционното. В работите си съм търсила съпоставка между традицията, духовните ценности, които някога е имало, и съвременния живот.
- В една от работите си засягаш темата за разделена Македония. Не се ли страхуваш, че ще те обвинят в пропаганда на промакедонски идеи?
- Не мисля. Поне засега никой не ме е обвинил. Това е мое лично тълкуване и преживяване на това, което разказва историята.
- Промениха ли те по някакъв начин българската школа и традиция?
- Академията е ориентирана предимно към класическото изкуство и има свои ценности. Може би е добре, че е така, защото в основата на всичко стои класиката и човек, когато има това знание, може да прави каквото иска. Трябва да се цени нейната 105-годишна традиция, но има нужда и от по-явна връзка със съвременните изисквания. Аз дойдох тук като оформен художник. Мисля, че изграждането ми е провокирано по-скоро от самата мен.

Светла Петкова