Правото на отговор е свещено и ние предоставяме тук на г-н Венелин Петков място да си го упражни. Независимо от съдържащите се в текста спекулации, от високомерния и непристоен на места тон, от който "Култура" винаги се е пазела.
Жалко е и, че в своя отговор авторът не отговаря на два съществени въпроса, зададени в публикацията на Жанина Драгостинова - за естеството на отношенията инвеститор-творец и за разликата между документално кино и журналистически репортаж.

К

До Жанина Драгостинова
До вестник "Култура"

Уважаема госпожо Драгостинова,
Прочетох Вашето писмо относно моя филм "Един войник - една армия" в електронното издание на вестник "Култура". На първо място, бих искал да благодаря за Вашето мнение. Смятам, че то е важно в процеса на моя професионален растеж, който - както правилно отбелязвате - е изпълнен с грешки.
Все пак, още в началото трябва да отбележа, че по стил и изразни средства Вашето писмо се доближава до стила на предаването "Сигнално жълто", в което аз и много мои колеги сме били герои (без съмнение -позволете ми да използвам Вашата терминология - всички до един "фалшиви звезди", чиито "лампички изгарят бързо"). Обикновено намирам монолозите на Госпожицата от предаването за забавни и затова ги оставям без последствие. Не мога обаче да направя същото с Вашето писмо, защото е публикувано на страниците на уважаван вестник.
За съжаление, електронното издание на "Култура" не публикува повече данни за Вас. Затова най-учтиво Ви моля преди да продължите да четете, да отговорите първо на себе си, а после и на мен - задочно - от каква професионална позиция критикувате моята работа. Поправете ме, ако греша, но не си спомням да съм чувал за български автор на кино с името Жанина Драгостинова. Ако у Вас в момента се надига горчивина или гняв, вероятно не е зле да се замислите дали зад думите Ви не се крият неосъществени професионални амбиции. (И ако ми позволите отново да използвам Вашата стилистика...) Що за наглост - да бъдеш никому неизвестен не-автор, да попаднеш незнайно как в престижна селекционна комисия и да си позволяваш непристойни епитети по адрес на автор.
Трябва да Ви информирам, че съм гледал и изучавал посочените от Вас "класически" военни филми. Със съжаление трябва да Ви кажа, че повечето от тях са военни само по външното си съдържание. По същността на посланието си те нямат нищо общо с военната тема. Не желая тук да Ви давам безплатни уроци, но ето все пак един съвет - попрегледайте киноенциклопедиите. Така може да научите например кой класически и съвсем не-военен роман стои зад "Апокалипсис сега". А да наричате "Коса" военен филм е направо смешно.
Позволете ми да илюстрирам с по-подходящ пример собствената Ви теза - "армията носи националната слава, която обаче е заредена със самоунищожителна сила". Гледайте филма "Блек Хоук" (за Ваше сведение--има го на касети във видеотеките). Още по-добре е да прочетете документалната книга на журналиста Марк Бауден "Black Hawk Down", по която е направен филмът (надявам се да владеете английски език, защото книгата не е преведена на български). Така може и да разберете, че процесът на творческото Ви и интелектуално израстване не бива да спира с класиката, създадена преди 20 и повече години.
Филмът "Един войник - една армия" наистина беше финансиран от Държавния департамент на Съединените щати. Но да твърдите, че той е "свидетелство за загубата на достойнство" е равносилно да окачествявате по същия начин процеса на присъединяване на България към НАТО. За съжаление, през последните години в българското публично пространство непрекъснато се говори за алианса като за кръжок, в който непременно трябва да влезем. Малко хора, обаче, си дават сметка, че НАТО е военна организация със строги правила и високи военни стандарти. Една от целите на филма беше да покаже това.
Колкото и странно да Ви се струва, въпреки че показваше американски войници, по аналогия филмът говореше изцяло за българската армия. Епизод по епизод, той е базиран на опита от собствената ми военна служба. Посланието му беше индиректно, но достатъчно силно, за да бъде разбрано от всеки един зрител, който е имал дори и най-малкото съприкосновение с войската. Не случайно филмът беше изключително добре приет от военните среди в България - както от офицерите в Генералния щаб, така и от офицерите и сержантите в поделенията из страната. За съжаление, на Вас посланието явно е убягнало.
Уважаема госпожо Драгостинова, не мога да отмина и жалката Ви забележка относно моята майка, на която според Вас бързам да покажа образа си по телевизията с филма си. Първо, не забравяйте, че екранното ми присъствие по български и международни медии за последните пет години се измерва в десетки часове на месец. Второ, активното авторско присъствие в документалистиката е общоприет творчески похват за реализиране на посланието. И трето, бих искал да знаете, че родителите ми са между хилядите достойни българи-майки, бащи, сестри, братя, които са прекарали страшно много време пред вратите на Н-ското поделение, за да се уверят, че техните войници са живи и здрави. Всички тези достойни българи са и мои зрители - те успяха да разберат какво искам да им кажа. Никога не забравяйте, уважаема Госпожо, че войникът на служба в Българската армия е чест за всяко едно семейство и че всяко едно семейство иска неговите синове да служат достойно. За съжаление, явно тази чест също Ви е чужда.
И най-накрая, Госпожо Драгостинова, бих Ви посъветвал да пре-дефинирате понятието си за документално кино. Ако Ви е трудно да направите това без чужда помощ, можете да включите телевизора си на каналите Discovery или National Geographic. Там по всяко време на денонощието се излъчват филми с различен формат, които обаче неизменно принадлежат към телевизионната документалистика и които аз приемам за еталон в своята работа. Смятам, че гледането на модерна телевизия в никакъв случай няма да Ви бъде излишно, особено ако искате да бъдете достоен член на жури на бъдещи престижни кинофестивали.
В заключение искам да заявя, че също като Вас, аз се надявам телевизия bTV да бъде фактор в създаването на стойностни български филми - както документални, така и игрални. Освено това, обаче, Госпожо Драгостинова, аз вярвам, че bTV ще разбие затворената и съществуваща сама за себе си система "българско кино", към която Вие явно принадлежите. Нека Ви напомня, че екипът, в който работя, вече разби затворената система "българска телевизия", от което спечелиха всички български зрители.

Искрено Ваш,

Венелин Петков
venelin_petkov@btv.bg