Да съучастваш на Дюренмат

"Съучастникът" е от късните пиеси на Фридрих Дюренмат. Писана е през 1972-1973. Както премиерата й в Цюрих, така и спектакълът, който поставя сам авторът в Мюнхен, са сред най-мъчителните провали, които той преживявa.
Както повечето от пиесите му, така и "Съучастникът" има различни редакции. Но за разлика от останалите, тази му пиеса, замислена през 60-те, когато той е на върха на славата си, представлява опит за различен вид комедия, в която той използва мотиви от всички свои пиеси. В този смисъл тя е най-интересна като "концентрат" на идеите за собствената му драматургия. Но нейната особена значимост все пак се определя главно от големия текст, който той пише към нея. Това е трудно определим жанрово, бляскав текст, който съчетава философска, художествена, критическа, дори публицистична и мемоарна проза. По повод съдбата на "Съучастникът" той разгръща разсъжденията си както върху всеки един от нейните персонажи (неговия философски казус) и нейния замисъл, така и върху съдбата на драмата като вид литература и театър в съвременния свят, и върху съдбата на човека в него; върху любовта и свободата, върху науката и природата, върху философията и идеологиите. Така "Съучастникът" обраства с "комплекс" от текстове, които се нареждат сред най-безценните в творчеството на Дюренмат. Писани с дуенде, представляващи уникално съчетание на безбрежно въображение, ерудиция, задълбочено философско мислене и стилистични игри, тези текстове са тип присъствие и игра в езика, които го нареждат сред най-големите писатели и мислители на ХХ век.
Безспорно от тази гледна точка преводът на "Съучастникът-комплекс" и въвеждането му по този начин в нашата култура са важни. При подобен избор обаче е желателно изданието да е снабдено с някакъв вид предговор или следговор, или поне "следговор към предговора", както би казал Дюренмат, но при всички случаи от текст, който да въведе Дюренматовия късен текст в българския контекст. Просто защото, дори и игран у нас, той е малко превеждан автор. С изключение на "Физици", дори играните му пиеси нямат свое издание, а доколкото са правени преводи на негови текстове, те са или доста произволно избирани, или често резултат от така любимата на Дюренмат "случайност". Така че появата на български на късните му текстове, които съдържат игри и отпратки към ранни негови съчинения, непознати на читателя, струва ми се задължително се нуждае от въвеждащ, обяснителен текст.
Да се превежда Дюренмат никак не е лесно и преводът на Иво Милев е коректен, макар и една по-внимателна редакция на текста съвсем не би била излишна - особено по отношение на философските понятия, които използва Дюренмат, но също и по отношение на имената на персонажите от неговите пиеси, които се споменават и които не само имат история по българските сцени, но са съобразени с нея при превода им (например Мьобиус, а не Мюбиус; Клара Цаханасян, а не Клер Заханазиан и пр.). Преводачът има свои основания вероятно, но при всички случаи направеният избор при превода на понятия и имена се нуждае от някакъв коментар или поне от поставянето им в скоби в оригинал, както впрочем и на заглавието.
На финала на "комплекса" от текстове Дюренмат разговаря със своя хипотетичен читател, който го разпитва, но и заплашва, че вместо да си купи книгата му е можел да иде "пет пъти на кино". С това издание на "Съучастникът" българският читател също може да направи подобен избор. Несъмнено вече има възможността да съ-участва в пътешествията на Дюренмат, както сам ги нарича той, да бъде въвлечен в едно от най-мощните мисловни полета не само на ХХ век. Или да иде на кино.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Фридрих Дюренмат. Съучастникът. Превод Иво Милев. Издателство Захарий Стоянов. С., 2003.