Умно село: Имеславие

Няма по-важно нещо в телевизията от персоната: тя е нейното лице, това, по което зрителят разпознава една програма от друга, едно предаване от друго. Телевизията, нека допълним буквалния превод на понятието, освен предаване на образи на разстояние, е предаване на персонифицирани образи на разстояние, предаване на лица; не случайно един тв водещ сподели, че благодарение на неговия образ се изхранват приблизително около тридесетина човека - тези, които правят шоуто, което той крепи с лицето си. В този смисъл най-естественото нещо за една телевизия е да има предаване за личности, за лицата, които определят тъканта на дадена общност и са нейна еманация. Точно такова предаване е излъчваното в неделния ден по Канал 1 "Умно село".
Герои на предаването, което се афишира като поредица за документални филми, са изтъкнати български творци на културата, последното излъчване беше за актьора Васил Димитров. Камерата е в близък план, лицето изпълва целия екран, почти всяка мимика е уловена от внимателното й око. Вървят отговори на въпроси, които не прозвучават в ефир, думите са изповедни, откровени, честни, преплитат се "спомени" и "размисли", успехи и неуспехи, привързаности и неприязъности, предпочитания и отхвърляния. Въобще в центъра е личността: какво е научила, какво е направила, какво още иска да свърши: пред погледа на зрителя се оттича цял един живот, отдаден на изкуството и запленен от него. Кадри от предишни филми, както и копнежът по легендарни роли се изреждат в разбъркана последователност: всичко е топло, но и почтително - внушението е, че дори по принцип невъзпитаната и твърде често нахална камера се прекланя пред таланта, пред неговите устреми и терзания.
Убеждението, което стои зад създаването на "Умно село" (продуцент на предаването е "VIP media"), можем да подведем (доста произволно) под определението "имеславие" - онова течение във философско-богословската мисъл на православното християнство, заключаващо се в "особеното почитане на името Божие, в тълкуването на името Божие като необходимо, догматическо условие на религиозното учение, а също така на култа и на мистическото съзнание в православието" (определението е на А. Ф. Лосев), разбира се, изчистено от споменатия мистико-религиозен привкус. Важното е, че личността е важна за случването на събитията, нещо повече - без нея те не биха могли да се случат. И тъкмо защото са се случили благодарение на нея, тъкмо защото нея я е имало, за да бъдат и те, тъкмо затова тя е най-фундаменталното нещо във филма, това, заради което и него самият го има. Личността е постигнала много през своя творчески живот (това е необходимото, абсолютно задължителното условие, за да стане тя герой на предаването) и точно тези нейни постижения трябва да се покажат и изявят. За да се видят...
Няма съмнение, че в основата на идеята на "Умно село" стои огромната потребност на българската общност (не случайно заглавието е "Умно село" - то посочва именно тази наша българска общност като своя таргет-група) от авторитети, от имена, които да поизгладят смачканото й самочувствие. А след като такива в политиката липсват, след като точно там са най-големите личностови български провали, естествено е да открием поводи за гордост в областта на културата, в направеното там. И макар в последно време тя да е оставена на самотек, на принципа "всеки да оцелява както може и знае", нейните предишни и настоящи успехи съвсем не са за пренебрегване и дават достатъчно основания за високо вдигане на главата. Авторите на "Умно село" се възползват от тази възможност и със средствата на телевизията (за която, казахме, няма нищо по-важно от личността) ни сочат директно къде можем да открием липсващите ни авторитети. Въпросът е само да имаме очи да ги видим и уши да ги чуем, а ако такива се намерят и у властимащите - ползата от предаването просто ще е неописуема... Въпреки че в последното аз поне силно се съмнявам.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин