Във фабриката на текста

След Вазов през 90-те Яворов очевидно се е превърнал в притегателен център за модерните усилия да се деконструира българският литературен канон. За близо година това е вече втората важна монография върху него (първата принадлежи на Бисера Дакова). Наистина и двете книги са писани дълго, което пък доказва, че текстът-Яворов е наистина важен в краевековната модернизация на българското културно съзнание. Всъщност и изследването на Димитър Камбуров тръгва точно оттам: то припознава (думата е негова) Яворов като "парадигмо-определящ" за лирическия канон в българската литература - повече, отколкото Ботев, и по-скоро Ботев е важен, доколкото/както е прочетен/пренаписан от Яворов.
"Явори и клони" е много амбициозно изследване, още на първата страница можем да прочетем, че книгата "представлява опит за преразглеждане на лириката като литературен жанр". Това, разбира се, е начинание с елитарен и утопичен характер, доколкото то самото признава, че същата тази лирика е "линеещ жанр", чиято "популярност (...) намалява".
В методологическо отношение то е положено в рамките на деконструкционисткия опит, а в теоретично се гради върху идеята за две "функционално-конструктивни инстанции, които управляват смислоизвличането при лириката", от една страна, и които изграждат "динамиката на лирическото смислопроизводство", от друга страна. Ако ви се е сторило малко трудно за четене, значи разбирате една от причините ми да говоря за елитарен проект. А двете инстанции, двете героини на теоретическия сюжет, са наративността и фигуративността. Те се проявяват като "магнитни полета" на лирическите значения, като модели на четене, като типове литературно съзнание и успяват да пред-положат работата на толкова "чисти" структурни механизми като ритъм, рима, строфа и т.н. Не зная дали тази схема ще бъде възприета в българското литературознание (като всяка схема, тя е само една между много възможни), но оттук нататък конкретната работа на книгата върху Яворов съдържа интересни и провокативни наблюдения, самите те провокирани от потребността да се "чете наново", да се чете новото (ни) съзнание в стария текст.
Обект на вниманието е изцяло Негово Величество Текстът. Димитър Камбуров съзнателно и целенасочено се пази от (психо)биографичните увлечения, които, специално при Яворов, са толкова силни, че по традиция моделират желанието за "литературна" интерпретация, като се започне с кандидатстудентските съчинения. Споделям мнението на автора, че поетът е по-"голям" в творби като "Калиопа", "Градушка", "На нивата", отколкото в прилежно-сецесионната според мен, "второкласна мъртвороденост" според Камбуров, лирика на втория период. И въпреки това във вниманието на книгата е надделял професионалният интерес на литературоведа-деконструкционист, който се занимава най-подробно с езиково-смисловата лаборатория на късната лирика. Любовта на човека обаче е останала в анализа на ранните работи, където удоволствието и насладата придават една особена жизненост на наблюденията. Но и в единия, и в другия случай книгата трябва да бъде прочетена от професионалните български литератори, защото ще разшири техния хоризонт на знание в различни посоки.
Макар че надхвърлих обичайния обем на една "колонка", не бих могла да прескоча феминистичните амбиции на Димитър Камбуров. В теоретично отношение той е много добре информиран и на практика демонстрира чудесен модерен прочит от позицията на Gender Studies (анализът на "Сенки", например). Трудно би могло да се възрази срещу неговите наблюдения върху "женствените алегории", "женската демонология" и изобщо целия символически амбалаж на женската образност, в която е увит късният Яворов. Но има и нещо друго - отвъд теоретичната информация и умението за коректен анализ книгата на Камбуров е разположена във вълната на съвременното феминистко литературознание, доколкото проявява желание и смелост да изпише личното, даже интимното отношение към литературата като основание за нейния професионален анализ. И вече наистина ще завърша с това, че "Явори и клони" е колкото провокативна, толкова и консервативна по отношение на лирическия канон: тя го предизвиква, разколебава, преборва, но в любовната икономия на желанието за близост с него или както казва самият автор, "нашата деконструкция се облащава, че пази канона, като променя четенето му вместо съставителството му".

Милена Кирова







Думи
с/у думи

Димитър Камбуров.
Явори и клони
.
Издателство Фигура,
София, 2003.