Да пееш с Горан Брегович
На 17 септември Горан Брегович бе, за кой ли път, в България. Но това като че не отегчава никого, дори е известно опровержение на правилото, че колкото по-достъпна става една звезда, толкова повече губи от блясъка си. След концертите през годините пред един от секторите на стадион "Васил Левски", после в зала "България", по-късно и в Пловдив, сега музиката му - такава, каквато ни е позната от предишни гостувания и без претенции да носи новина, изпробва силата си в зала 1 на НДК. Онова, което чухме, бе поредното доказателство, че тя е адаптивна към всякакви пространства, а Горан Брегович си остава все същият - недокоснат от рутината чаровен душевадец и велик манипулатор на емоцията.
Людмила Радкова - една от българските певици, чийто глас отдавна е част от шарения звуков спектакъл, разказва пред представител на редакцията за работата си с Горан Брегович:

Заедно със сестра ми - Даниела Радкова, имаме щастието да сме едни от "певиците на Горан Брегович", както ни представя самият той. Сътрудничеството му с български изпълнители започна още от "Ъндърграунд". То минава през звукозаписите, репетициите, концертите, турнетата...
Програмата, която представихме в София при поредното гостуване на Горан Брегович заедно с хор от Белград и с неговия "Оркестър за сватби и погребения", не е непозната. Но това, както можах да усетя от сцената, не пречи публиката всеки път да съпреживява отново и отново невероятната смесица от отгласите от "Биело Дугме", стара и по-нова музика от различни краища на Балканите, украсени с плетениците от орнаменти, глисанди, с ефектните провиквания на характерни мъжки и женски гласове. За внушението допринася и участието на Горан на подиума, както и присъствието на неговата "дясна ръка" - Огнян Радивоевич - музикант, който има своя ярък артистичен стил и принос към аранжиментите.
Концертът ни тук бе непосредствено преди заминаването ни във Франция. Това е една от страните, където балканският звук се приема с интерес. Но едва ли има място по света, където сме гостували, и музиката на Горан Брегович да не е била приемана с овации. От две години насам забелязвам, че тя е хит в Италия например, става център на внимание и на различни европейски кинофестивали, където програмата ни е конструирана с акценти върху парчетата от "Ъндърграунд", "Аризонска мечта", "Циганско лято"... Звукът на този състав се оказва привлекателен и за "компания" в записите на популярни певци като Йоргос Даларас, Здравко Чолич, Кая, Сезан Аксу. Но изненадващо той се харесва и налага и извън Европа. Няколко пъти гостуваме в Бразилия и в Аржентина например - там, където се предполага, че срещата между еднаквия по сила темперамент на публиката с темперамента, излъчван от сцената няма да породи обичайната мощ на привличане. Но се оказа друго: в поредни вечери, в осемхилядни зали, публиката възприема с възторг и аплодира тази музика, а нейният автор неотдавна бе провъзгласен за почетен гражданин на Буенос Айрес. Изглежда, че хората навсякъде остават подвластни на този контраст в настроенията между буйното веселие и скръбта, закодиран и в името на оркестъра "за сватби и погребения." А и Горан Брегович умее да придаде точния цвят на тези емоции, така че да се получи магията.
Извън сцената, той продължава да е прецизен музикант, който отстоява авторитет и професионализъм - не допуска прости хора да му се налагат, познава изкуството да дистанцира по елегантен и фин начин.
Самата му музика излъчва толерантност - достатъчно е да чуеш как сред многото извори отличава предимствата на циганския темпрамент или кристала и яснотата на българския глас. Това са все негови качества, които, очаквам, ще намерят място и в следващия му проект - този път работа над филм, носещ красноречивото заглавие "Кармен".


Записала Елена Драгостинова