Лицата на съпротивата
Върху "Лицата на съпротивата" се съсредоточи Центърът за култура и дебат "Червената къща" в поредната си дискусия (15 септември т.г., кафене Matti'D). Подтемата "От анархизъм към антиглобализъм. Защо този дебат не се случва в България?" трябваше да насочи дискусията към обсъждане на българските проявления на културата на несъгласието. Участниците обаче се занимаваха с изясняване на същността на глобализацията по принцип и не смогнаха да преминат към българската й специфика. За отправна точка на разговора послужиха излъчените видеоматериали на независими медийни центрове от протестите в Сиатъл (1999) и Прага (2002), както и необработени кадри от демонстрациите в Солун (2003) и антивоенното шествие в София (2003). Бойко Ламбовски сподели личния си опит от протестите в Генуа и Неапол. Поетът разграничи три групи антиглобалисти - "младежи, обвеяни от ореола на романтична революционност", "стари политически поборници с дълголетни традиции в социалната борба" и "много симпатични представители на интелигенцията". Всички те, според Ламбовски, са водени от радикален идеализъм и не бива да бъдат бъркани с "банда хипари, които правят купон".
Ивайло Дичев предложи няколко сюжета, които илюстрират същността на глобализацията - писането на литература на английски език; желанието да се запази или да се отхвърли етатисткият държавен модел, служещо и в двата случая като аргумент за неприемане на единната европейска валута; разпадането на връзката между територия и капитал и номадизирането на парите; приватизирането на интелектуалната собственост и придобиването на права върху идеите; наказателната мотивация на съвременната война, която не решава проблеми, а само ги създава. Според Дичев, има различни видове антиглобалистки реакции, както и противоположен в основанията си ляв и десен антиглобализъм, но общото е, че всички те съществуват благодарение на новите технологии.
Харолд Велте, немски експерт по софтуер с отворен код, разказа за дейността на Движението за свободен софтуер. Активистите му разработват и разпространяват безплатни компютърни програми, които потребителите да използват, без да бъдат зависими от монополистите. "Създателите на комерсиални програми повеляват, че не е позволено да дадеш софтуера на ближния си. Значи или трябва да го откраднеш, или трябва да го получиш безплатно от нас. Ние подпомагаме свободния обмен на информация", каза още Велте.
Георги Константинов от Федерацията на анархистите в България сравни обединяването на Германия от XIX век с обединяването на Европа от XX век, за да покаже сходното глобализационно развитие в политиката и икономиката. Според Константинов, у нас все още "господства класата на диктатурата на държавния капитал, която е прислужник на глобалната империя".
Константин Колев, бивш председател на Комисията на ООН по транснационалните корпорации, се опита да изтъкне положителните страни на глобализацията - "По "Витошка" могат да се купят стоки, които се продават и в Ню Йорк"! Авторът на книгата "Глобалното село" изтъкна още, че "проблемът на глобализацията е в самата глобализация", а "антиглобализацията е опит да се направи глобализация с човешко лице"...
Накрая представители на Антиавторитарното движение от Солун обясниха появата на анархизма с разпада на СССР. Здравко Здравков от Сдружение за свободен софтуер определи като "лица на съпротивата" всички български граждани, ползващи незаконен софтуер. А Чавдар Кюранов заяви, че антиглобализмът няма право на съществуване, защото глобализацията и без това не може да се спре...

Анахит Хачикян