Феноменология и криза

С превода на "Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология" (осъществен по том VI на Хусерлиана) издателска къща "КХ" предоставя на българския читател възможността за непосредствено запознанство с едно от централните произведения на основателя на феноменологичната философия. "Кризата" заема специфично и интересно място в цялостното развитие на философията на Едмунд Хусерл, като за това говори още фактът, че тя е последното в поредицата програмни произведения, озаглавени от него "въведение във феноменологията". В нея са изложени доминантните за последната фаза на Хусерловото мислене схващания за кризата на европейската култура като липса на критично себеразбиране, за кризата на модерната наука, породена от нейната загуба на жизнена значимост, за историята като история на "седиментиралия смисъл", за психологията като самостоятелен път във феноменологичното изследване и за жизнения свят като подстъп към феноменологията. И ако връщането към жизнено-световата реалност, историческото измерение във феноменологичния анализ, диагнозата на кризата на европейското човечество и острата критика на модерната наука не са чужди и на по-ранното Хусерлово мислене, то в "Кризата" те формират особения профил на един напълно нов за стриктно теоретико-познавателно ориентираната феноменологична програма момент: Хусерловата теория на модерността и културфилософска медитация. Този разширен тематичен обсег на феноменологичната рефлексия при късния Хусерл, и особено фактът, че - наред с психологията - в "Кризата" историята и жизненият свят стават подстъпи към феноменологията, са главните основания това съчинение да се разглежда като документ за последния и най-радикалния от серията обрати, белязали развитието на неговата философия.
Същевременно с превода на последната Хусерлова работа се предлага не единствено възможността за запознанство с едно от класическите произведения на слабо познатата у нас феноменологична традиция. Макар и с огромно закъснение, "Кризата" е породила, както едва ли някое друго произведение на Хусерл, широко въздействие, което отдавна далеч е надхвърлило пределите на феноменологичното движение. Доколкото тъкмо изложените в нея ключови идеи на късното Хусерлово мислене провокират и до днес продължават да стоят в центъра на един нарастващ интерес към феноменологичното философстване и доколкото те отдавна са се превърнали в средищен пункт на различни типове философски, хуманитарно-научни, културологични и социално-критични дискусии на нашето съвремие, нейното издание би предложило редица интересни възможности тези идеи да бъдат видени и актуализирани в различни проблемни контексти. Широката "история на въздействие" и реципиране на късните Хусерлови идеи очертава не само някои от тези възможности, но предлага и мотивация за тяхното осъществяване.
С усвояване и критика на понятията за жизнен свят и хоризонт е тясно свързано както профилирането на различни варианти на след-Хусерловата феноменология (Гурвич, Паточка) и философската антропология (Шелер), така и изграждането на скептични спрямо феноменологичния тип философстване херменевтични (Гадамер) и философско-комуникативни (Хабермас) схващания. До голяма степен "Кризата" е произведението, трайно предопределило взаимоотношенията между феноменологичната парадигма и науката, като във фокуса на диалога между тях днес продължават да стоят концепцията за жизнения свят и многобройните нейни импликации за проясняването на йерархичния строеж на емпиричното познание. Самият Хусерл разширява обсега на феноменологичния анализ от едно тясно разбиране на света на всекидневния живот като пред-научен свят на опита до понятието за жизнения свят като интерсубективно и исторически структуриран социокултурен свят, мотивиран от интереса към феноменологично обосноваване на хуманитарните науки. Макар и без оглед на оригиналната Хусерлова постановка на въпроса, концепцията за жизнен свят, разбиран като света на всекидневието, намира особено внимание в множество хуманитарни и социални науки. Непосредствено следствие от въвеждането и разработването на проблематиката на жизнено-световата реалност като социокултурно споделян свят на всекидневието в рамките на късната феноменология е нейното мащабно влияние върху поредица съвременни хуманитарни и социални дисциплини, като социология, психология, теория на изкуството, литературна теория, културна антропология, етнометодология, лингвистика, философия на религията и теология. В редица случаи това влияние не остава изолирано явление, а отвежда към формиране на цялостни феноменологично ориентирани изследователски програми в рамките на тези дисциплини. Тук е достатъчно да се споменат традициите на феноменологичната социология на всекидневието и етнометодологията, водещи своето начало от работите на Алфред Шюц и Харолд Гарфинкъл.
На терена на проблематиката на жизния свят като смислов фундамент на всички практически и теоретични дейности феноменологията днес се среща с различни философски традиции и дисциплини като прагматизъм, философия на всекидневния език, генетична епистемология, постаналитична философия на науката, антропология на познанието, философска антропология, социология на знанието. Реабилитацията на жизнено-световата реалност, нейното издигане във философски ранг, дискредитирането на "над-жизнено-световото" и разклащането на приоритета на теорията над праксиса са част от тенденциите, които днес свързват различни следметафизични философски програми. В контекста на днешните дискусии за прехода на философията към постметафизично мислене, интересът към късната феноменология на Хусерл придобива и още едно актуално измерение: прехода от статичен анализ към феноменология на жизнения свят позволява да се реконструира и процесът, при който феноменологичната парадигма започва да придобива специфичната форма на следметафизична самоинтерпретация на философията.

Ясен Андреев





Едмунд Хусерл.
Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология
.
Превод Светлана Събева.
Издателска къща КХ.
София, 2003.