Прозиране
В тази изящно издадена книга на страница 135 има едно стихотворение, "При езерото": "Будистки монаси седят пред шахмата. /Бамбукови сенки пресичат дъската. /Но кой ли ще види, че има бамбук. /От ходове само разнася се звук." Книгата е оформена по подобие на старите китайски книги, в тази страница стихотворението е разположено свободно - леко, съвсем леко през страницата, под текста прозират стебла бамбук. Които я пресичат...?
Антоанета Николова и София Катърова предлагат своя превод на старокитайска поезия в "Поезия на планините и водите" (издателство "Стигмати"). В книгата са събрани поети от III (Жуан Дзи) до XVIII (Шън Дъ'Циен) век. В нея читателят ще намери - ще се наслади - отново на източния маниер да центрираш изказа вън от себе си - в една проекция между личния, обществения, материалния и метафизичния свят. Такъв изказ не увлича читателя в изследване на душа или природа - той му предлага един възможен ракурс към сплетенията на световете.
Всяка книга, която ни носи по нещо от голямата китайска култура, трябва да бъде поздравена. Казвам това, защото всеки пренос на това, все още далечно за нас, светоусещане поставя въпроси: около възприемането - доколко, въпреки разширяването на днешния свят, съм способен да възприема, "като китаец", текста в пълнотата му. Оттук и вечното подозрение към самия пренос - доколко, в стремежа си да ме накара да възприема текста "като китаец", той не го побългарява и с това, изкривява. (Спомням си във връзка с тези въпроси "романтичните" преводи на източна поезия от западни езици на български през ХХ век.)
В тази книга въпросите ми са към римата и ритъма. Признавам опасението си (въпреки съществуването им в оригинала), че те правят възприемането прекалено лесно, премахват онази респектираща дистанция към непознатото, която те кара да се напрегнеш, за да го почувстваш/познаеш. Но може би нуждата от такава дистанция е вече отпаднала.
Тази книга трябва да се подържи в ръка, да се прелисти, преди да се прочете. Оформлението (забележителната Яна Левиева), изборът на хартията, ласето - всичко показва грижа за цялото, да бъде то пронизано от усещане за "китайско".
Като се загледаш в страница 135, разбираш, че бамбукът е илюстрацията на гърба, на 136-та страница, просто той прозира през листа, ненатрапчиво и деликатно. И не илюстрира стихотворението. А всъщност го илюстрира.

Христо Буцев