Минимални стандарти 1
Първият от серията дебати за Националната стратегия за култура се проведе в присъствието на широк кръг интелектуалци и на синия кандидат-кмет Надежда Михайлова (19 септември т.г., хотел "Радисън"). Проявата е част от проекта на "Сорос" център за културни политики "Минимални стандарти" и предвижда разработването на документ, който да бъде гласуван в Народното събрание. "Използваме кампанията за местните избори, за да говорим на по-високи обороти за култура", откри дискусията доц. Георги Лозанов.
Проф. Ивайло Знеполски говори за включването на българската периферна култура в глобалната културна мрежа, което може да стане единствено чрез високото творчество. Затова акцентите в културната политика, според проф. Знеполски, трябва да бъдат поставени върху: стимулиране на индивидуалната изява; съчетаване на държавното финансово подпомагане с пазарно ориентирано поведение; регулиране на прииждащите потоци глобална култура; създаване на национален художествен контекст, поощряващ високото творчество; улесняване на двупосочната връзка между културната периферия и центъра.
Доц. Райна Гаврилова определи достъпа до култура като основно човешко право, което не трябва да бъде съизмервано по значимост с други икономически или политически блага. Доц. Гаврилова изтъкна досегашната "сбъркана оптика на приоритетите" като причина "държавата да гледа на културата като на социално слаб, който се нарежда след малцинствата, пенсионерите и хората с увреждания".
Проф. Богдан Богданов формулира като първа задача на бъдещия кмет "да култивира доверие към ниските форми на култура, да толерира местата за създаването им". Според проф. Богданов: "София се нуждае от нисък театър, оперети и водевили, защото висока култура не може да се създаде без добра ниска и средна култура".
Проф. Георги Фотев се съсредоточи върху "милитаристичния аспект" на културната стратегия. Той разкритикува позицията на "вайкане, тюхкане и приписване на всичко на гнусните политици" и призова интелектуалците към "агонизъм, сериозен сблъсък и борба".
Арх. Бойко Кадинов преформулира изначалния въпрос за кюфтето: "Всеки се пита как то да се разреже така, че да има за всички. А въпросът е всъщност как да се увеличи броят на кюфтетата!". Според архитекта, отговорът е в индустриализацията. Кадинов предложи да се организира световен конкурс за бъдещето на София, защото "големите архитекти водят след себе си големи индустриалци".
Надежда Михайлова сподели впечатленията си от срещи с избиратели: "В София съществува диференциация в достъпа до култура. "Дружба" и "Обеля" са изпразнени от културен живот, а хората от тези квартали изпитват финансови затруднения да отидат на театър в центъра". Като кандидат за столичен кмет, Михайлова се ангажира да гарантира равен достъп на софиянци до културните прояви.
Явор Гърдев се обяви против отживялото разграничение между висока, средна и ниска култура с аргумента, че: "Такива разговори винаги предполагат, че изказването е направено от позицията на високата култура". Гърдев привидя в дискусията класови остатъци от чувство за вина, че буржоазията не е осигурила на масите достъп до изкуството, но посъветва да се запитаме: "Дали въобще някой търси този достъп?". Според Явор Гърдев, ще бъдем по-адекватни, ако погледнем културата в лицето и я приемем такава, каквато е.
Преди разговорите да продължат в неформална обстановка, Теди Москов внесе предложение за данък чалга, с който да се финансира изкуството, а проф. Георги Бакалов настоя българската културна общественост своевременно да премести Деня на София от 17 септември на 25 март!

Анахит Хачикян