Пенчо Богданов на 80
80 години е твърде респектираща и дори в известен смисъл стряскаща възраст. Представите ни рисуват грохнал старец с вече отслабнала памет, който ни тласка към поизтъркани философски размисли за преходната младост и за смисъла на нашите житейски дела.
С Пенчо Богданов, един от най-изтъкнатите режисьори в историята на българското анимационно кино, случаят обаче не е такъв. В навечерието на неговия юбилей си спомням прочутата мисъл на Оскар Уайлд, че остаряването е нищо, а ужасното е, че човек си остава вечно млад...
Явно, великият писател е имал предвид противоборството между биологически остаряващия организъм и оставащата млада негова душа.
Мисля, че при Пенчо Богданов това противоборство е помирено благодарение на неговия логичен ум, трезва разсъдъчност и неповторим сарказъм спрямо човешката суета.
Роден в Габрово и възпитаник на Априловската гимназия, той завършва семестриално медицина в СУ "Св. Климент Охридски", учи и журналистика... В свободното си време посещава музеи и художествени галерии, където допирът с прекрасното събужда у него интерес към визуалните изкуства. В началото на 50-те години на миналия век този интерес го пренасочва към приложната графика. На това поприще той среща Тодор Динов и Доньо Донев, които през 1960 го привличат на работа в анимацията като асистент-режисьор. Дълги години Пенчо Богданов сътрудничи на Тодор Динов при реализацията на едни от най-значителните му филми.
Неговият режисьорски дебют е през 1966 - детският рисуван филм "Ех, ако...". Три години по-късно снима "Веселяци" - един от най-значителните филми в българската анимация изобщо. По-нататъшното му творчество се развива в две посоки: първата е в трудната и деликатна област на детската анимация, където създава чудесните "Бонбон" (1968), "Солисти" (1972), "Щурчето" (1973), "Понеделник, ден за добри дела" (1977) и други. Втората е насочена към анимацията за възрастни - това са произведения, високо оценени от критиците и определяни като "социални притчи", в които комизмът често преминава в гротеска. "Урок по социология" (1975), "Комисия (1976), "Колоната" (1976), "Време за обяд" (1983) са заглавия, които донасят на автора редица национални и международни отличия.
Рисуваният филм и изрезката са неговите предпочитани техники, а сътрудници са му такива известни и утвърдени имена, като художниците Иван Богданов, Димитър Томов, композиторите Георги Генков, Борис Карадимчев и др.
Като оценяват високо неговия завиден интелект и натрупания професионален опит, колегите на Пенчо Богданов го избират за председател на Секция "Анимация" към СБФД и за президент на АСИФА - България.
Истина е, че името на Пенчо Богданов не е толкова известно като това на емблематичния Доньо Донев. Причината е вероятно неговaта скромност. Той никога не е обичал да бъде в светлината на прожекторите, да дава интервюта, да скандализира обществото с личния си живот, никога не е бил и звезда на трапезни компании. Но затова пък аз не познавам друг автор в българската анимация, който да има толкова пространни интереси, широка култура, точна преценка за художествени произведения и събития.
Може само да се съжалява, че след 1989 той, както и други негови колеги, преустанови творческата си дейност. Някои може би ще кажат, че е бил неподготвен за предизвикателствата на новото време, оценявайки, че една епоха в българската анимация, в чийто градеж е участвал и самият той, безвъзвратно е отминала. Във всеки случай това е въпрос на личен избор, на вътрешно преосмисляне и не би трябвало по този повод да се изказват крайни оценки или необмислени критики.
Въпреки всичко, през годините, когато старите производствени системи се разпадаха, Пенчо Богданов най-живо се интересуваше от професионалните проблеми и болезнено преживяваше всяка несполука или несправедливост, както и искрено се радваше на успехите на своите колеги. Той е пример за всеотдайност към това чудно и странно изкуство - анимацията.
Всяка среща с Пенчо Богданов е за мен среща с един млад човек с възрожденски дух, който, застанал пред своята богата библиотека, разказва увлекателни спомени за онова велико време, когато шепа ентусиасти градят основите на анимационното изкуство в България.
Човек, който следи подробно ежедневната преса, занимава се с чаровната си внучка Лора, гради за нея чудни замъци с ножичка и хартия. Човек с удивителни познания по астрономия, който често обръща поглед към необятната Вселена, сякаш търси незнайната планета на вечната Красота и изящна хармония.

Пенчо Кунчев
председател на Сдружение Анимация към СБФД

Бел. ред. Филмотечното кино "Одеон" ще чества юбиляря на 9 октомври от 19 часа с програма от негови филми.