В Пловдив с новия/стар директор
Началото на новия сезон на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив бе ознаменувано от изявата на диригентския пулт на новия (стар) главен директор Борислав Иванов. За разлика от драматичния конкурс преди три години, който прекъсна продължителното му присъствие (1985 - 2000) на пловдивска сцена, завръщането му сега не бе съпроводено с бурни страсти. А и не би трябвало, защото в нормалните държави смяната на ръководителя на художествения институт не предизвиква сътресения в творческия състав. Директорите идват и си отиват, а оркестрите и оперите остават.
Не зная дали в изцяло Бетховеновата програма бе търсена съзнателно някаква символика - "Леонора" N 3 и "Ероика" бяха обградили по-деликатния Втори клавирен концерт. Във всеки случай вечерта беше среща между дългогодишни и добри познати, всеки от които знае какво може да очаква от другия. Не ме напусна усещането за сигурност и уравновесеност, за умела комуникативност между оркестър и диригент в едно, поне за мен, по-непознато амплоа на Борислав Иванов, известен у нас най-вече като оперен музикант. Увертюрата и симфонията прозвучаха с естественото си дихание, може би не тoлкова драматично, но достатъчно сполучени като форма и драматургия.
Ако в "героичните" опуси оркестърът бе онази стабилна опора за Борислав Иванов, на която той можеше да се опре без колебание при реализацията на музиката, младият Веселин Стамболов бе чудесното попадение като солист, който съумя да превърне "средния дял" от програмата в събитието на вечерта. Публиката сякаш очакваше нещо по-атрактивно и затова не беше много щедра към даровития ни пианист. Всъщност "ефектното" беше в поднасянето на Втория клавирен концерт по един толкова изчистен от наслоения начин - естествен и ясен, много подреден като организация на мисълта и подплатен със солидно пианистично можене. Изпълнение, което въздейства с изтънчено-хармоничните си пропорции, изваяни от една неподправена артистична индивидуалност.

Юлиан Куюмджиев