За един приятел
Времето има жестоката способност да посипва с пепел и забрава всяко име, всеки живот, всяко творчество. От нас, надживелите, зависи дали да му позволим тази цинична своенравност.
Навършват се 10 години от кончината на дърворезбаря Рачо Лозев Ангелов. В ония тъжни дни, когато ни напусна, имаше митинги от журналисти, общественици и почитатели. Сега, струва ми се, е редно да помислим повече, от дистанцията на времето, за явлението Рачо Ангелов. Да си спомним за неговия дървен замък, който навремето беше посещаван от делегации, чуждестранни почитатели, художници... Далеч съм от желанието да правя животоописание. Искам само да спомена неговата мисъл и верую: "Извън труда няма нищо друго!"
При едно посещение в ателието на художника проф. Асен Василев, тогавашен ръководител на катедра "Дърворезба", беше казал: "Такива като Рачо създават стилове в изкуството, а ние само правим теоретичното обобщение..." Всички сме в дълг към него - от специалистите до приятелите. Самият той не обичаше венцеславенето. Това е видно и от надписа върху надгробната му плоча, лично съчинен от него: "Оставете ме да си отида така, както съм дошъл!"
Рачо бе самобитен творец, много талантлив и безпримерно отдаден на изкуството. Дано се намери някой, който да направи задълбочено изследване на неговото творчество, защото то е обречено на разруха, плод на нашето невежество и недоброжелателност.

Атанас Тасев