Разпространете Следва
От печат излезе брой 6 на "Следва", списанието за университетска култура на НБУ. По причини, които ще обясня по-долу, съм длъжен да представя книжката по-подробно:
В дял "Култури и войни" четем произнесената в НБУ по покана на департамент "Нова българистика" почти едноименна лекция на проф. Тери Игълтън, както и мостарската статия "Възстановяване на разрушените мостове" от Венета Кръстева. В дял "Авангард" четем още една академична лекция - "Биоцентричният модернизъм: другата страна на авангарда" на Изабел Вюнше. В дял "В кадър" се блъскат една о друга филмовите преценки на несдържания студент Олег Константинов и сдържаната преподавателка Геновева Димитрова. В дял "Европудинг", провокиран от програмата за студентски академичен обмен "Еразмус/Сократес", четем студентите Ирен Владикин-Гитева ("За Испания - почти анархистично"), Лора Шумкова ("Елджабелджана (re)mix"), Виктория Крумова ("Северазмус") и прекрасния пътепис на Дария Паунова "Санкт Петербург: бели нощи/цветни дни"). В дял "Авансцена" четем Ана Топалджикова с "И отново за ритуалите..." по повод постановката на "Вишневи сестри", режисьор Възкресия Вихърова. В дял "Прочити" четем представения в Дискусионния изследователски клуб на преподавателя в НБУ текст на Албена Бакрачева, посветен на трансцендентализма и романтизма и трансатлантическите ракурси към тях. Там също е текстът "За Маркес и маковете" от студентката Бенита Примо. В дял "Първи стъпки" са публикувани текстове, създадени в рамките на курса "Словото и неговите изкуства", ръководен от Емилия Дворянова. Техни автори са Симона Костова, Емилия Иванова, Веселка Сярова, Станислава Иванова. Ето как Дворянова мотивира курса по творческо писане: "Тези курсове не създават писатели. Те обаче могат да дадат на студентите едно изключително преживяване - преживяването да твориш, да бъдеш създател, а това е приключение и най-вече - едно неочаквано за повечето хора удоволствие - удоволствието да пишеш."
Защо обаче се налага този преразказ? Неотдавна пред вестник "7" проф. Богданов, председател на Настоятелството на НБУ, заяви, че неговата институция се развива гъвкаво благодарение на постоянно себеизследване. Ако "Следва" е проявител на университетски процеси, ако представя привлекателния опит на студенти и преподаватели (каквато, уверен съм, е амбицията на редакционната му колегия), то тогава недоумявам защо прекрасно списваното университетско издание остава неразпространено. Нито в рамките на университета, нито извън него. Това се случва и с други значими публикации на издателството на НБУ, за които научаваме по куриозни пътища и често дори не ги виждаме...
Разпространението не е работа нито на автори, нито на редактори (този романтически тертип бе изчерпан в зората на демокрацията). Просто отговорните за образа на НБУ лица трябва да поемат пласмента в свои ръце. Ако действително желаят институцията им да се самоизследва чрез "Следва".

М.Б.