Речник
Подготвен от Томас Кньофел въз основа на четири проведени от него разговора с Борис Гройс и публикуван под заглавието "Политика и безсмъртие" в издателство "Ханзер", Мюнхен, 2002

Архив

Архивът, музеите са пространства за сравнение, където властва друга неутралност, друга хомогенност - неутралността и хомогенността на безсмъртието. В архивите се събират неща, към които човек е привързан и за които смята, че не бива да изчезнат безследно, а трябва да останат, да бъдат спасени от гибел и да не споделят съдбата на всичко останало. Оттук произтича възможността те да бъдат сравнявани едни с други, понеже тленното не може да бъде сравнявано. Важен е изборът (който може да бъде изцяло личен) на определени неща, емоции и отношения в името на безсмъртието. Подобно решение отваря преди всичко хоризонта към това, което наричаме култура.

Време на живот

Какво е животът изобщо? Определена връзка с времето. Разполагаме с определен квант от време за живот и го употребяваме за различни занимания, като едното занимание не е по-добро от останалите. През това време можем да пътуваме, да се грижим за градината си, да пробягаме 100 метра, да преподаваме философия или да мислим за погребението си.

Въплъщение

Моето превъплъщение не се извършва в мен самия, а в контекст, в сравнение между мен и останалите. Как аз оформям контекста и как се съпоставям - това е важно. Не става дума как изглеждам и какво представлявам.

Генетика

Ние сме музеи на гените. Чрез генетиката хората се превърнаха в пътуващи музеи. Ако възприемем генетиката с цялата й сериозност, би означавало, че всички ние от самото начало сме мъртви, в смисъл, че това, което ни превръща в живи, е колекция от гени, унаследени от предците ни. Те постоянно ни надживяват, за да навлязат винаги в нови констелации и в нови и нови контексти. От гледна точка на генетиката всички ние представляваме музеи на два крака.

Индивидуалност

Индивидуалността има нещо общо с работата и производството. Запитвам се относно своята индивидуалност едва тогава, когато произвеждам, продавам и експортирам. Ако остана да възприемам, тогава не се нуждая от индивидуалност - няма значение какъв съм, докато консумирам.

Иновация

Често пъти не се обръща внимание на това, че се подчиняваме на правила най-вече там, където желаем да създаваме новото, необичайното, неочакваното, спонтанното, автентичното или това, което винаги желаем да произведем. Именно тук сме най-силно подчинени на традицията, защото точно това тя изисква от нас.

Комунизъм

Комунизмът фактически беше царството на свободата. Сега вече то е потънало. Защо? Защото тази свобода не можа да се наложи и утвърди. Беше преведена на езика на икономическите събития. Беше решена в полза на икономическия натиск срещу политическата свобода. Хората се подчиниха на този икономически натиск и при това всеотдайно. Влюбиха се в тези принуди и им се отдадоха. Това е компонентата на либидото. Не е чисто подчинение на външно насилие, а е влюбеност, комбинация от насилие и любов, типична за функционирането на инстинктивното. Означава единствено гибел на държавата, политиката, политическия субект и изобщо на културата във всички познати ни форми.

Култура и насилие 1

Говорейки за насилие, не става дума за нещо, намиращо се извън културата, изместващо я и взривяващо я. Нещо повече - самата култура е форма на внедрено насилие в името на безсмъртието. Това означава обаче също, че ако аз трябва да се присъединя към нещо, което по мое убеждение заслужава безсмъртност, налага се да употребя насилие в съюз с държавата или срещу нея, за да осигуря на това същото продължителна трайност.

Култура и насилие 2

Индивидуалността на един творец се дефинира от собствено налаганите правила, които изкуството му следва. Колкото по-силни са тези правила, толкова по-ярко е изразена индивидуалността на изкуството му. Когато един автор желае да се освободи от всички правила, тогава той не разкрива своята индивидуалност, а я губи. При индивидуализацията съществува определена степен на натиск, едно подчинение на даден метод.

Медиум и знак

Отношението между медиум и знак е динамична връзка на непрекъснат обмен между знак и медиум. Човек е в състояние да възприеме Господ или само като знак, или само като медиум. Налага се единствено да се реши за едното или за другото. Изборът е подчинен едновременно на процеса на обмен между рисуването и знаковостта и то така, че в определено време и на определено място човек не може да продължи да възприема Господ като медиум, докато в друго време и на друго място той не може да продължи да възприема Господ единствено като слово.

Метафизика

Метафизиката не може да бъде създадена от света, понеже подобен акт на ликвидирането на метафизиката е изцяло метафизичен жест - цялата история на метафизиката се състои основно от такива актове на метафизична борба. В исторически план метафизиката функционира като критик на метафизиката. Когато човек отново критикува метафизиката, той се стреми към нейното ликвидиране, изисква нейното преодоляване и така обогатява единствено архива на метафизиката и укрепва метафизичните хипотези, които тези архиви съхраняват.

Музеи

Съвременният музей не е църква за душите, а за същностите. Той е и за хората, но дотолкова, доколкото те са същности.

Новото

Новото не означава преодоляване на старото. Не означава и отричане от старото. Там, където старото се преодолява, не може да се опознае новото, тъй като новото се проявява при съпоставяне със старото. Откъде произтича подтикът към новото? Понеже ми е забранена философията чрез архива, да върша старото означава да накърня правата на другите автори, относно нещо вече казано.

Политика и безсмъртие

Този, който вярва в Бог, във всемирния дух, в съществованието, в подсъзнателното или в абсолютната другост, със сигурност не се нуждае да развива философски дискурс или да създава произведения за вечността. Тогава е достатъчна само онтологичната гаранция, на която човек може да се довери. Тя може да внуши на всичко единство. Този обаче, който е склонен към скептицизъм относно онтологичната гаранция за безсмъртие и въпреки това е с поглед към непреходното, започва да практикува политиката на безсмъртието или най-малкото политиката на продължителната трайност. Той започва да се грижи за това определени дискурси, било то относно Бог или относно подсъзнателното, да намерят стратегически позиции, да бъдат запазени и институционално вкоренени.

Работа

Ако се върнем хиляди години назад и се замислим за хилядите хора, нарисували или написали нещо... всичко това е отпадък и абсурд, защото е резултат на извършена работа. Всичко, което е продукт на работа, се обезценява от само себе си. Съществува единствено божественият блян - да сътворяваш без усилие, така както го е сторил Бог. Вероятно за това е мечтаел и Анди Уорхол. Всъщност това е изконен блян на човека. Той би могъл да се опише, но истинското щастие се състои в това да го осъществиш.

Самсара равнозначно на нирвана

Всичко, което е част от Самсара, т.е. всичко, което води до лошо настроение, всичко, което ни мъчи без всякаква компенсация и изменение, би могло да ни направи щастливи. Трябва само правилно да се избере гледната точка и контекстът на съображението.

Свобода

Свободен означава да живееш без външен натиск и принуда. Ако не бях заставен от външни, предимно икономически наложени обстоятелства, да говоря, да пиша и да пътувам, то просто бих си легнал и не бих станал повече. Какво означава да бъдеш свободен? Това е свободното време. Човек не върши нищо. И ако не прави нищо, то той губи своята индивидуалност - единствено възприема, консумира, вкусва и се наслаждава. В наши дни често чуваме да се казва: "Народите от Източна Европа се освободиха от комунизма". Но по време на комунизма хората имаха повече свободно време, вследствие на което и повече свобода.

Сталин и Хитлер

Сталин и Хитлер показаха, че йерархиите не струват нищо, че всичко може да бъде разрушено и фалшифицирано, да бъдат разказвани приказки от всякакъв род, да се перифразират програми според желанията и никой да не забележи. Така ни беше инжектирана абсолютна липса на респект и презрение към културата. Знаем, че историята може по всяко време да се превърне в боклук - цялата култура е една голяма кофа за смет. Без това познание, без този тоталитарен опит не би могъл да съществува т.нар. постмодернизъм.

Стратегии и надежди

Всичко, което е стратегически замислено и планирано, е основа на надеждата, но едновременно с това води до разочарование и отчаяние. Само предчувствието за шанс извън всички стратегии ни води до това да направим нещо. Иначе всичко е лишено от смисъл.

Субективност

Моята субективност не се базира на самосъзнанието ми, а на едно съмнение от страна на другите, че аз съм субект и поради това трябва да мога да нося отговорност за себе си. Ето защо не е възможно да се саморефлектирам. Това не означава, че в душата ми има тъмни места, които не бих могъл лично достатъчно да осветля. Много повече - душата ми, моето аз от самото начало е само едно подчинение от страна на другите и затова не може да бъде опознато "вътрешно" от мен самия.

Състезание с мъртвите

Всичко живо е тленно. Знаейки това, достатъчно е да не се впечатляваме особено. Мъртвите за нас са от по-голямо значение, понеже от една страна те са мъртви - слава богу, но от друга продължават да ни лазят по нервите. Като философи и художници сме изправени преди всичко пред конкуренция с мъртвите. По принцип желаем Хегел и Кант да ни четат и да казват: "Не сме достигнали до тези идеи, как се сетихте?". Нашите действителни читатели са мъртвите. Дори и да си мислим, че сме надминали Платон или Кант, всъщност не сме в състояние да ги отстраним.

Философи, художници

Философът, както и художникът, не е някой, който вижда, а който показва.

Превела от немски език Бистра Траянова