Кембридж, IX

Макар амбициозният проект на университетското издателство в Кембридж за многотомна история на теоретичното литературознание да не приключва с том 9-ти (тъй като два от предишните томове все още не са издадени), като последен в хронологията на самото поле томът е посветен на най-актуалните идеи и построения в литературознанието на XX век.
И докато два от предишните томове също отпращат към миналото столетие, като представят конкретни и затворени литературно-теоретически школи и направления до пост-структрализма включително, том 9-ти радикално и преднамерено ревизира самата идея за изолационистка и самоцентрирана позиция на литературната теория през XX век и като цяло.
От многобройните авторски статии в изданието на Кембридж трябва да стане ясно, че в името на конституирането и описването на литературата онова, което наричаме литературна теория е преди всичко провокативно сплитане и разплитане на разнопосочни перспективи, сред които настоящият том откроява историческите, философските и психологическите.
Така че пред нас е дискусия за това как хипотетичното поле на съвременната литературна теория радиира върху хилядите плата на други дискурси във възнаграденото усилие да постанови свръх-позиционираността и свръх-ценността на литературата в модерната и постмодерната епоха.
Тук бих откроил поне три от измеренията на тази свръх-ценност.
Първо, много от авторите в тома непрекъснато се връщат към абсолютната позиционираност на литературата в непосредствения пост-кантиански контекст. Забележително е например как в статиите си А. Едгар (109) и А. Боуи (121) доказват присъствието на много от идеите на деконструкцията още в ранния романтизъм, обосновани не през контраметафизически теоретизации на езика, а напротив, чрез метафизически и онтологически постановки спрямо съзнанието.
Второ. И експлицитно, и имплицитно томът представя интервенцията на поетологическото и естетическото в сферите на хуманитарното през XX век. Последното е видяно в отделните глави като антропология, етнография, психоанализа, етика, политическа теория, джендър-изследвания, постколониална историография, философия, теории на модерността и модернизацията, история на идеите и т.н. Очевидно, че литературата е решителен залог в концептуалните разгръщания и властовите разправи в тези полета, бивайки както поле на изследване, така и дискурсивен инструмент.
Трето. Както посочват и редакторите на тома Нелулф и Норис, свръх-ценността на литературата за хуманитарното през XX век може да се постанови от ролята, която тя има по отношение на два възлови проблема: проблемът за езиковостта и текстуализацията, без който вече никоя сфера не може да мине и проблемът за истината, в който литературата в периода между Кант и Хайдегер придобива арбитрираща и нормативна позиция. Тъкмо спрямо последния проблем можем да видим как литературата отключва потенциала на тясно свързаните с нея критика (critique) и теория (criticism). Критиката коригира в търсенето на истината, поне това е нормативното й основание.
И накрая, всичко това този англоезичен том не би могъл да постигне, ако не се бе отказал от практиката на много от досегашните си предшественици, които трудно надмогваха англоезичната си хуманитарна центрираност. Повече европейска континенталност е задължителна, бих казал.

Благовест Златанов

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


The Cambridge History of Literary Criticism, v. 9, Twentieth - Century Historical, Philosophical and Psychological Perspectives, eds. Christa Knellwolf and Christopher Norris, Cambridge University Press, 2001, pp. 482.