Добра дума
за охуления компрадор
"А дядо ми е учил в Роберт колеж." Това е фразата, която и досега, мимоходом, уж без да иска, може да изтърве някой ваш събеседник, като неуспешно прикрива гордостта, която струи в думите му. Да имаш дядо, учил в Роберт колеж в Цариград, означава да си част от елита и то от стародавния елит - нещо рядко в нашето общество; да принадлежиш генетично поне към един елит модернизационен, елит, който е съумял да внедри сред изостаналите ни предци западните - разбирай, напредничавите идеи на времето. Такъв ли е всъщност случаят с РК, а и с другите американски училища, през които в последните десетилетия на ХIХ и първите на ХХ в. преминават хиляди български момичета и момчета: Американският девически колеж в Цариград, Научно-богословското заведение и Девическата гимназия в Самоков; ловешкият девически колеж; пловдивското и битолското училище (училището в Битоля бе някакъв уникум след Балканските войни, макар и в земите на Сърбия, мисионерките в него продължаваха години наред да обучават възпитаничките си на литературен български език); селскостопанският институт в Солун. Май не си даваме ясна сметка за ролята, която американските училища играят в историята на нашето образование. Плод на съешаването на религиозен плам и практически наклонности, те съумяват да оцелеят сред превратностите на историята, тъй бурна на Балканите вече век и половина. Роберт колеж минава за еталонното училище. Дотолкова, че нерядко някой може да се похвали, че баба му е учила в Роберт колеж, без да съобрази, че бая зор ще да е видяла, нагочолена от стотици младежи друсани от щенията на пубертета си. Но това в рамките на шегата. Роберт колеж и съперничещият му по известност Американски девически колеж в Цариград са отделни институции чак до преди десетилетие, когато турското правителство принуди управата им (обща по това време) да се приеме съвместният принцип на обучение.
Периодът от Кримската до Балканската война е период, в който драстично се променя образователната структура на нашето общество - от 3-4% грамотност в навечерието на "мурабето", както го наричат съвременниците - до към 60-70% за мъжете и 40-50% за жените в края на първото десетилетие на ХХ в. Особено впечатляващ е скокът в средното и по-високото от средно образование. Навярно, защото в началото на периода из нашите земи няма нито едно училище, което да дава образование по-високо от това, което сега броим за начално.
Та, къде е мястото на американските училища в този изумителен напредък. В чисто количествено отношение приносът им е трудно забележим. Златните години на Роберт колеж са от 70-те на ХIХ до началото на 90-те; на Американския девически колеж в Цариград - от началото на 80-те до към края на века. Другите американски училища и не личат на фона на бурно изгражданите прогимназии и гимназии. Не че възпитаниците им са малко. В годините до войните 1912-1918 г. вероятно няколко хиляди младежи и девойки минават през тях. Само в Роберт колеж броят на дипломираните, на тези получили бакалавърска степен е повече от 200. А любопитен факт е, че и първият, който получава магистърска степен тук в края на ХIХ в., е българинът П. Войков. Все пак този брой се губи в хилядите завършили нароилите се след Освобождението гимназии у нас.
Доколкото може да говори за влияние в количествено отношение, то е най-вече в годините, когато националната образователна система още търси себе си. Роберт колеж е силен, преди да задействат реформите, инициирани от д-р Константин Иречек. Американският девически колеж запазва значението си по-дълго. Едно, защото девическото образование у нас по-бавно набира скорост и друго, защото то е насочено само към елита.
Можем ли да твърдим, че американските училища дават особено добро образование, равно на най-доброто в света през онези години? Пресилено ще да е. При това разликата между самите училища бе голяма. Пък и огромни усилия за поставянето на образованието у нас на съвременна основа полагат и администраторите в Министерството на просвещението, и директорите и учителите в мъжките и девически гимназии в София, в Русе, във Варна, в Пловдив или в Търново. В навечерието на Първата световна война постигнатите в тях резултати впечатляваха всички наблюдатели. Американските училища в Самоков и Ловеч вдъхваха известни съмнения у инспекторите от Министерството на народното просвещение, та видяха доста зор, докато дипломите им бяха официално легализирани.
Можем ли да твърдим, че преподавателите в американските училища бяха качествено по-добри от тези в българските? Пресилено ще да е. Доста от тях, особено в по-ранния период, бяха мисионери. Завършили бяха т.нар. "академии" или семинарии. В тях ударението бе върху теологическата, а не общообразователната подготовка. В средата на ХIХ в. в двадесет и пет милионните Съединени щати имаше над шест хиляди "академии". Наивно бе да очакваме висока академичност на обучението в тях. Получаваха по-широко теологично, отколкото светско образование. А нуждите на българите бяха точно в обратната пропорция. Не случайно един от учениците в Самоков си спомняше, че преподобният Джеймс Кларк, който трябвало да му води уроците по физика, току се отплесвал и почвал да разсъждава за природата на Бог.
Вярно е, че в началото на ХХ в. в Роберт колеж преподаваха хора като проф. Ван Милинген, например, автор на редица монографии върху историята на Византия, или Едуин Гросвенор, чийто труд върху археологическите забележителности на Константинопол още се цитира, но и учениците в софийските и провинциални училища по това време слушаха уроци, изнасяни от хора, завършили най-престижни европейски университети. Да дадем за пример само Разградската гимназия, която далеч не бе от първите в страната. Тогава в нея преподаваха Велико Йорданов, Димитър Йоцов, Иван Пастухов. Все личности, които щяха да оставят своя белег при интелектуалното ни развитие.
По-високо образование в сравнение с повечето си български колежки имаха американските преподавателки. Директорката на Американския девически колеж в Цариград мис Мери Патрик и преподавателката по история в същия колеж мис Изабел Дод бяха доктори на науките. По това време преподавателки българки с такава степен нямаше. От друга страна, в навечерието на Балканската война инспекторите от Министерството на народното просвещение не бяха доволни от нивото на подготовка на преподавателките в Самоковското училище.
Можем ли да твърдим, че българчетата в американските училища учеха по по-съвременни учебници в сравнение с връстниците си в Княжеството? Пресилено ще да е. Българските учебници не отстъпваха особено на американските. Авторите им бяха получили образование в чужбина, учеха се (да не казвам преписваха) от чужди образци. Особена разлика в учебните помагала нямаше. Ако може да се говори за разлика, то е изключително богатата библиотека на Роберт колеж, с която не можеше да съперничи нито едно училище у нас.
Можем ли да твърдим, че възпитаниците на американските училища оставиха дълбока диря в пропагандирането на англо-саксонската култура у нас или в модернизацията на публичното пространство, както сега е модерно да се говори? Пресилено ще да е. Слабо, та дори учудващо слабо изглежда присъствието им в полето на преводната литература. Като че малцина от тях се бяха изкусили от мисълта да направят сънародниците си съпричастни към идеите на Спенсер, да речем, или на Дарвин, или на Бакл, или на Торо, или на Емерсън, като преведат съчиненията им. Не че българите (или поне някои от тях) не бяха чували тези имена, но не бяха американските възпитаници, които ги запознаха с тях.
Можем ли да твърдим, че са учели много езици? Тук вече стъпваме на твърда почва. Вярно е. И то на ниво, несравнимо с българското. На първо място - английски. Не зная дали си даваме сметка, че на ръба на двата века в нито една българска гимназия не учеха този език. Дори в Самоков, който не може да мине за еталон в образованието, възпитаничките на Девическата гимназия използваха американски христоматии - вярно за по-маловъзрастни от тях деца, но все пак с оригинални текстове, които силно биха затруднили възпитаничките на софийските гимназии.
Основното, с което американските училища правеха впечатление, бе друго. Най-вече различният поглед към света, съзнанието, че си неразделна част от него; стремежът да бъдеш равноправен и равнопоставен; самочувствието, че не отстъпваш на връстниците си, където и да живеят те.
Най-лесно това се постигаше в Роберт колеж. Не е случайно, че Роберт колеж и Американският девически колеж оставиха най-дълбоки следи в съзнанието на съвременниците. Гмежта на турската столица, разноезичието й, сблъсъка на културите в нея, дори само големината й, ако щете, стимулираха подрастващото съзнание. В паметта на училите там оставаха обиколките на старините, сплавили в едно древността и съвременността; пазарите; чуждите легации. С други думи, не само с учебния материал, но с порите на кожата си те попиваха представата, че светът е различен, но единен.
Преди години у нас бе популярен романът на Алехо Карпентиер "Приложението на метода". Именно, методът, въвеждането в друга, необичайна за нашите представи, но работеща в англо-саксонските училища система или "метода", както я наричаха тогава, се криеше разковничето на "другостта" на американските училища, възможността им да осигуряват престижна комуникация със света.
"Методата" включваше много по-висока степен на самостоятелност от приетата в българските училища - "дух на независимост и самостоятелност", както казваха съвременниците. С което не искам да кажа, че у нас самостоятелността не се поощряваше. Младо общество, с ограничен резерв от потенциални водачи, по необходимост трябваше да разчита на младите.
"Методата" включваше съпоставяне на православието и евангелизма (макар и не на исляма). Съпоставяне, по-рядко противопоставяне.
"Методата" възпитаваше у учащите усещането, че могат и трябва да се справят с трудностите.
"Методата" изграждаше у младежите и девойките чувство на елитарност и дори на превъзходство над околните. Затова, макар и с изплезени езици, двама американски възпитаници, съумели да стигнат с примитивните си велосипеди от Самоков до Рилския манастир, поучаваха кръстещия се в недоумение монах: "За нас, американски възпитаници... няма нищо невъзможно! Никой досега не е ходил в Рилския манастир през планината, ние... ще установим рекорд".
"Методата" включваше образователни и най-важното поведенчески критерии, съвсем различни от тези в българските училища. От момичетата в Американския девически колеж се очакваше да станат дами от висшето общество и те старателно се готвеха за бъдещата си роля. Учени бяха на изискани обноски, на умението да водят светски разговори. Те внимателно запомняха действията на преподавателките си, които ги учеха как да подреждат маса за шест или дванайсет гости, къде да поставят ножовете за сирене и тези за риба. Самочувствието им личеше дори от това, че когато подготвяха пиесата "Иванко", бяха писали до Народния театър в София с молба да им изпратят костюми. Когато не можеха да получат отговор на някой особено сложен въпрос, свързан със светското им възпитание (да речем, как да се изчервяваш по-малко или дали може да отвориш подаръка си, ако в стаята има гости, които не са ти донесли нищо), пишеха до влиятелното женско списание Ladies Home Journal, откъдето обикновено получаваха точни отговори.
Странни изглеждат тези кахъри на фона на преобладаващите в българското общество нрави. По това време горе-долу, в старозагорската девическа гимназия бяха изготвили специален кодекс за учтивостта. Той изискваше от ученичките да бъдат любезни, да не се присмиват на другарките си и да не им измислят прякори. По-специално не трябваше да се обръщат една към друга с думичката "мари". Те не трябваше да плюят по пода, да се секнат с пръсти, да хвърлят боклуци по пода. Когато се хранеха, трябваше да ядат бавно и скромно, а не лакомо, да не слагат лактите си на масата, да не въвират ножа в устата си, да не приказват, докато дъвчат и пият.
Марксистката историография въведе негативното отношение към думата "компрадор". Думата бе родена в Китай. Отнасяше се за местните жители със стръв към печалбата, които хъката-мъката говореха на езика на "брадатите варвари", служеха като посредници между тяхната и родната им култура; възползваха се от възможностите, които им предлагаше междинното им положение, за да извличат изгода за себе си, но заедно с това - неусетно - и за своето общество. Част от компрадорите се вля неусетно в националната буржоазия, прие програмата на Гоминдана и започна опитите да модернизират страната си. Та сходна бе ролята на американските възпитаници у нас. Те заеха важни позиции най-вече в администрацията на държавата, но и в икономиката и в културата. Тях търсеха американците за посредници при контактите им със София било те политически, културни или икономически. Те пък опитваха да въздействат на американските си приятели, познати и колеги в защита на националните интереси на родината си. В България изградиха силно модернизационно ядро със здрави хоризонтални връзки, които им помагаха на моменти да оказват въздействие по-силно, отколкото човек би предположил, като знае колко бяха. Грижливо пазеха спомена за училището, в което бяха учили. Изграждаха тъй рядкото в нашето общество чувство на принадлежност, на стабилитет във върховете на социалната йерархия. Този стабилитет рухна през втората половина на 40-те години на ХХ в. Тогава да си принадлежал към елита на бившето общество не само вече не беше модно, то беше и опасно. И въпреки това внуците на вече прегърбените и сбръчкани възпитаници на Роберт колеж и на Американския девически колеж слушаха с упоение разказите за годините в Цариград, за преподавателите, за състезанията, за театралните представления, за роклите и тоалетите. Аристократизмът на дядовците и бабите полепваше като златен прашец върху техните наследници. Изначално те знаеха, че са по-различни, по-особени от повечето си връстници.
Та "методата" в крайна сметка се оказа успешна.

Иван Илчев


Проф. Иван Илчев е преподавател по нова и съвременна история на балканските народи в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
В момента в залата на Главно управление на архивите при Министерския съвет е показана документална изложба, фокусирана върху първите десетилетия на българо-американското общуване. Тя е подготвена от фондация "Хемимонт" съвместно с ГУА и Българския исторически архив към Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Включва документи, снимки, свидетелства, грамоти, учебници от фондовете на централните архивни институции у нас, областни и градски архиви и музеи, архивът на Роберт колеж в Цариград и частни колекции.
К