За букварите - искрено, но не лично
Буквар за първи клас. Доц.д-р Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова, Николина Димитрова - автори. Тоня Горанова - художник. Борислав Кьосев, Цвятко Остоич - графичен дизайн. Издателство "Булвест 2000", С., 2002. Цена 7, 20 лева.

Буквар за 1.клас. Наталия Огнянова, Ангелина Жекова, проф. дпн Мария Герджикова, д-р Мария Йотова - автори. Иво Дончев, Стефана Аврамова - художници. Издателство "Даниела Убенова", С., 2002. Цена 6 лева.

Моят буквар 'Пчелица'. Тодорка Владимирова, Станка Вълкова, Тома Бинчев, Тодорка Бановска. Киро Мавров, Александър Алексов - илюстрации. Издателство "Просвета", С., 2002.

Буквар за първи клас. Владимир Попов, Мария Бунева, Лилия Вълкова - автори. Маглена Константинова - илюстрации и графичен дизайн. Издателство "Просвета", С., 2002.


Въпреки че вече съществува практика да се предлагат няколко учебника по една и съща дисциплина, за да има възможност за избор, през изминалата учебна година за пръв път бяха одобрени, издадени и предложени на първокласниците четири буквара, вълненията около които се сведоха до тяхното рекламиране и използване от отделните училища.
Мисля, че много повече внимание изисква концепцията, на която е подчинено структурирането на букварите, тъй като тя ясно показва неосмислено разграничаване на фонетичната система на езика, изучавана от фонетиката и фонологията, от графиката, която урежда използването на буквите за означаване на звуковете. Нормално е да се търси съответствие между звук и буква, за да се определи функцията на буквите, но не е оправдано редът на запознаването с буквите да се подчини на връзките и отношенията между звуковете, които изграждат фонетичната система на езика.
Авторите на букварите, по-точно съставителите на концепцията за буквар, не са взели под внимание различието между езика като система и речта като актуализация на езика. Букварът е предназначен за обучение по роден език. Децата не се запознават с родния си език в първи клас. Те вече го използват за общуване - говорят, разказват, а много от тях умеят да четат. Освен това е известно, че основната единица на езика е думата, т.е. когато си служи с даден език, човек използва думи (не отделни звукове, срички, морфеми), които свързва в изрази. Затова не е целесъобразно да се изведат на първо място гласните звукове един след друг, за да се запознаят първокласниците с техните букви, тъй като без съгласните звукове почти не се изграждат думи. Докато се изреждат отделните гласни звукове, на учениците се предлагат междуметия, безсмислени вокални съчетания, т.е. децата възклицават, "звукоподражават" и "заекват". Неслучайно в един от букварите са нарисувани индианци, които според авторите могат да произнасят всякакви съчетания от звукове.
Не съвсем основателно е дадено предимство на сонорните съгласни, тъй като те имат по-особено място в сричката, звукът й се означава по няколко начина, които са неточно представени, а не са и най-фреквентни. Подреждането на съгласните по локални редове (място на образуване) има редица предимства, които дават възможност да се разграничат звучни от беззвучни съгласни, да се изясни характерът на сонорните, а и да се покаже разликата между палатални и непалатални съгласни.
Стремежът да се съвместят двата аспекта - фонетичен и графичен, е довел до непреставянето на палаталните (меки) съгласни в българския език (в думи като вятър, голям, дюля и др.), което има отношение и към правоговорните норми. Не е необходимо тъкмо на първокласниците да се обяснява наличието на полифункционални букви, но трябва практически да им се покаже, че с буквата я също се означава звукът [а], като да се посочат примери; също при означаването на звуковете [й] и [ъ]. В един от букварите (изд. "Булвест 2000") авторите са отишли "твърде далече". На стр. 84 специално се отбелязва, че Я=Й+А, като са посочени примери ягода, паяк, яке. В текста на следващата страница обаче са употребени думите дъщеря, нямам, тя, царкиня, разболяла се. И в тези случаи ли буквата я означава съчетание й+а? Неправилно е представянето на буквите Ю и Я в края на буквара, защото тъкмо чрез тях може да се покаже несъответствието между буква и звук и да не се оформят грешните и неточни заглавия в съдържанието: Звук и буква Аа ("Просвета", 24, 25) или още по-неточното Гласните звукове и техните букви Аа, Ъъ, Оо, Уу, Ее, Ии ("Просвета"), от които никак не следва, че буквите Я и Ю означават гласни звукове.
Неоснователно и погрешно се свързват и представят като равнопоставени буквосъчетанията ЙО и ЬО, тъй като първото е обикновено звукосъчетание, което би трябвало да присъства при отбелязване на звуковете О и Й (Йоана, Йоли). Особеното в случая е, че за звука Й се използва специалната буква Й, докато за съчетанията йа, йъ и йу се използват буквите Я и Ю. Това в буквара не е показано със съответни примери. Буквосъчетанието ьо основателно е поставено за края на буквара, но не е добре обяснено. Думите Пет-ьо, Пен-ьо, Вел-ьо неправилно са представени чрез отделяне на -ьо (буквосъчетание, което не може да се изговори), защото знакът -ь функционално е свързан със съгласния звук пред -о. В случая би помогнало сричкоделението, но тъкмо тук авторите са го забравили. Материалът в букварите създава погрешна представа за равнопоставеност между -ьо и -йо - и за вмъкване на звук [й] в думите Пен (й) о, Пет (й) о.
Особен е "статутът" на сричката в букварите, защото авторите са забравили, че като компонент на думата сричката няма изграждаща функция, присъща на звука. Във всички буквари наред с думите, които са значещи единици, са подредени срички: фа, фан, фар, фанфар; фу, фур, фурма (Пчелица, 58); тро, тра, тролей (62) и др. В буквара на изд. "Булвест 2000" нещата са по-добре "илюстрирани": От ко и так - котак. От му и стак - мустак (67), за да намерят научното си "обяснение" в Буквара на изд. "Даниела Убенова". От обяснените символи в началото трябва да се разбере, че става въпрос за словообразуване, илюстрирано с примера ма+ма - мама. Никой ли не се сети, че словообразуването няма нищо общо със сричкоделението? Думите не се образуват от срички, изграждат се от звукове, а терминът словообразуване в случая няма място. Готовите думи се делят на срички по артикулационни причини. Отделянето на срички е необходимо при произнасяне на думи с по-сложни звукосъчетания, но не бива да се прекалява с делението на срички, защото децата в последна сметка се учат да четат, а не да сричат.
Авторите са се стремили прекално много да отговорят на предварителните предписания и изисквания. Във всеки буквар е показан подчертан стремеж да се спазят необходимата форма и структура и много често това е за сметка на съдържателната страна. Много от съставените примери са плод на усилието да се съдържат съответните звукове, за да се посочат техните букви, а текстовете са резултат на словесна еквилибристика. Примерите са много: До една розова роза е бизонът Бизи. Той е див. Но розите го омайват. Ой, ой Бизи Бизона в бизонова поза до една розова роза ("Пчелица", 65). Достойнството на този текст е, че в него е употребен звукът з. Достатъчно е застъпен звукът п в следния текст: Мама Пена пиле моли: - Ела, пиле, при мене, попей, пиле, на мене. ("Булвест 2000", 47). Подценено е съобразяването с неоспоримата истина, че чрез езика се изгражда мисленето, а езикът от своя страна отразява резултатите от мисловната дейност. Детето идва в училище със създадени вече мисли и представи за света, който го заобикаля. Те изграждат неговата концептуална картина за света, в която някои компоненти са основни, неоспорими и не подлежат на обяснение. Върху тях се опира изграждането на нови представи, понятия, усвояването на нови знания. Освен това тази картина е антропоцентрична и в езиков план това намира израз чрез противопоставянето аз - другите. Като се сравнява и разграничава от другите, детето идентифицира себе си. Затова е странно, че във всички буквари много скромно е мястото на местоимението аз, а също и на глаголи във форма за първо лице (имам, искам, уча, пиша). Това обяснява и неизползването на диалога. За ученика е предвидена функцията на наблюдател и разказвач.
Интересни сведения за света, който заобикаля съвременното дете, съдържат съставените или адаптирани кратки авторски текстове. В този свят имат място предметите, означени с думите компютър, екран, космос, планета, тротинетка, фанфари, ролери, фоайе, вълнолом, юнга, люк, каюта и др., а в един буквар (изд. "Даниела Убенова") текстът към буква Л е озаглавен НЛО. Не е много сигурно, че голяма част от децата знаят значението на тези думи. Още по-интересно е какво ще научат децата от текстове като "Джип и тенджера" ("Просвета", 68), "Море и вана" ("Просвета", 47), "Слон и балон" ("Просвета", 58), "Тротинетка" ("Пчелица", 76), "Капитан" ("Даниела Убенова", 70), "Маймуна на палма" ("Пчелица", 55) и мн. др.
Чудесна е идеята да се използват части от приказки, римувани текстове или приказни герои, но те трябва да бъдат достатъчно познати като преобладават българските. Как ще се използва текстът към буква Ф в буквара на изд. "Даниела Убенова", ако децата не са чели или чували приказката "Палечка": Ейфи е палав елф. Има къща в едно лале. При Ейфи намина (фея - нарисувана) в лилава пелерина. - Ела мила фейо! Имам нова арфа. Много богато е представена фауната и то не родната, като най-често се среща маймуната (в отделните буквари с различни имена), присъстват още названията: бизон, жерав, жираф, зебра, делфин, камила, октопод, носорог, крокодил, кенгуру, кит, паун, хамстер и др. Предполага се, че всички деца имат възможност да посещават зоологическа градина или да гледат телевизионни предавания. По-сложно е, когато животното е нарисувано така, че не прилича на себе си, а детето трябва да го познае и назове. Авторите на един от букварите ("Пчелица", 99) са проявили особена оригиналност, като при изясняване на съчетанието йо са използвали разказче "Зайо и койотът", където са включени изразите: Койотът Койо избяга от зоопарка. Кой е койотът Койо ли? Той е далечен братовчед на вълка. И за да разберат децата, че нарисуваният човек до заека и койота е пазачът на зоопарка Бойо Боев, на шапката му е изписано с латиница Zoo.
Отделно внимание заслужават илюстрациите, които сами по себе си представляват една сполучлива знакова система, без която не може да се направи сполучлив буквар. На много места обаче художниците са изпълнявали несполучливо поставени задачи. Не е разумна идеята значението на някои думи да се формализира самоцелно и безсмислено, напр. 3он да означава трион ("Булвест 2000", 43) или 5унии - петунии ("Даниела Убенова", 41), тъй като се създава условие за неправилно етимологизуване. При представяне на буква ч в буквара на изд. "Даниела Убенова" е нарисувано котле, под което е изписана думата менче, а под нарисувани три звънеца (за добитък) е изписана думата чан (ед.число). Как ще се обясни на децата разликата между котле и менче, звънец и чан? На стр. 57 в буквара "Пчелица" е нарисувано кълбо, под което пише вълна, а между нарисувана глава на говедо и ловец е поставена думата вол, която обратно се произнася лов. На стр. 87 в буквара "Пчелица" е нарисуван звънец, над който е изписано буквеното съчетание дз. За илюстрация на стр. 13 ("Просвета") е обявена темата "Есенни плодове", но са нарисувани глава лук и зеле сред плодовете. Убедена съм, че авторите са разчитали на интелигентността на българските учители, които и този път ще се справят с новите буквари. В края на букварите някои автори са включили стихове на известни български автори и не са сгрешили. Други са използвали по-нови творби, които са специално свързани с изучаването на буквите. Смущаващо звучи обаче куплетът "От азбуката родна / започна своя път / земята ни свободна и знае я светът". Нищо ли не означават за автора вековете, които делят основаването на Българската държава от създаването на азбуката? А строфите, с които започва стихотворението "Песен за буквите" "Мили гласни и съгласни, скъпи буквички добри..." не показва разбиране на разликата между звукове и букви.
Много още може да се каже за букварите и за техните създатели. Надявах се, че след приключване на учебната година ще се организира обсъждане, сериозно и професионално, като се даде думата на учителите, които са работили с новите буквари. Много добре би било, ако най-после се изясни кой трябва и може да пише учебници за малките ученици. Дълбокото ми убеждение е, че университетските преподаватели, които подготвят учителите, и научните сътрудници, които не са били преподаватели, не могат да напишат сполучливи учебници за децата. Нека да проявим милост към децата ни. Ако ежедневието ни ги сблъсква с недоимък и бедност, нека им спестим духовното обедняване. То е по-страшно.
Всички буквари си приличат по неимоверните усилия на авторите да се съобразят с една недостатъчно обмислена и обоснована концепция и по постигнатите еднакви "неблагополучия и недостатъци". Трудно може да се отдели един от тях, който да се подчертае като най-добър, тъй като всички автори са били ограничени в използването на собствен почерк и проявяването на творчество. Всеки буквар би могъл да замести останалите три и това няма да влоши или подобри обучението. Каква е необходимостта от няколко буквара? Не трябва ли българските деца да имат равен старт при равни условия? Дали е целесъобразно при днешните условия, когато стотици деца остават вън от училище, да се отделят средства за много колективи, които да издават много "еднакви" учебници?

Василка Радева

Проф. д.ф.н. Василка Радева чете лекции по българска лексикология, фонетика и фонология, ареална лингвистика, словообразуване и др. във Факултета по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски".