За своята идеална част
Една хуманитаристична конференция* у нас, която проблематизира Балканите - не е нещо ново. Особено след включването й в българския научен дебат на "Балкани, Балканизъм" на Мария Тодорова. Извън претенциите за научна сензация, диалогът между участниците в тридневната научна конференция "Етнокултурни взаимодействия в Югоизточните Балкани" (организирана от Общество за фолклор със съдействието на историческите музеи в Хасково и Кърджали, институтите на БАН за фолклор, етнография и изкуствознание, Националният съвет за етнически и демографски въпроси към МС и Министерство на културата), добави нови щрихи към толкова актуалния дебат за балканската идентичност и проблематизирането на другия. И ако трябва да се отговори какво бе новото, приносното на тази интербалканска конференция - то бе: от една страна - в някои изненадващи аспекти на интердисциплинарността и интердискурсивността, а от друга - в акцентирането върху традициите на Югоизточните Балкани през епохата на модерността. Първото намери израз в разговарянето на учени, краеведи, творци, представители на неправителствени организаци върху исторически, археологически, етнологически, филологически, литературоведски, политологически, музикологически, медийни, джендър и т.н. проблеми. Второто - във фокуса, в който бяха обговорени Балканите от български, турски и гръцки гласове: като предосмански традиции, но и османско наследство след преобразуващите действия на модерността.
Трудно е да се представи духът на конференцията с избрани акценти от 30-те разнообразни и интересни доклади. Актуално и концептуално звучаха текстовете на българския турчин, писателя Мюмюн Тахир "Интеркултурен диалог на Балканите. За нова балканска етика" (с тезата, че балканците въз основа на своите споделени ценности, а не чрез миротворци отвън ще изградят новата балканска етика на диалог и интеграция) и на етномузиколога н.с. Любен Ботушаров "Традиционната култура на Югоизточните Балкани - наследство без граници" (с находката за правото на всеки от балканците да притежава своята идеална част от неделимото ни културно наследство, което не подлежи на национализация или хомогенизация). В текста "Подвижният човек" - в мрежата от топоси" етноложката ст.н.с. д-р Ирена Бокова доминира идеята за преместването на културни форми в пространството като изграждане на колективна, общностна специфика и "обживяване" на пространството. Общата научна традиция като споделена памет намери израз в докладите, посветени на личности с принос в изучаването на интеретничните традиции - на директора на ИМ, Кърджали, Павел Петков "Мара Михайлова - духовното знаме на Източните Родопи" и Елена Огнянова "Салих Бакладжи - човек, отдаден на науката и човещината". Във фокуса на изследванията бяха представители на различни етнически и конфесионални групи с културните им контакти и паралели: арменци сред българите (д-р Евгения Иванова), побратимство между къзълбаши и християни (н.с. Николай Ников), български и гръцки жени (Зои Фрагуди) и т.н. Сред открояващите се подходи бе музикологическият, демонстриран от учени от БАН (трансформации и взаимодействия при българската фолклорна музика на ст.н.с. д-р Лозанка Пейчева, румънска следа в градските ни песни на акад. Николай Кауфман, българската следа в еврейския клезмер на проф. д-р Димитрина Кауфман, балкански влияния в медийната българска музика на н.с.д-р Венцислав Димов и др.). Значимо присъствие демонстрираха филолозите-тюрколози от Шуменския университет (Менент Шукриева, Емине Халил, Назмие Хасанова, Красимира Колева, Бюлент Кърджалъ). Ярки бяха тезите на проф. д-р Юлку Варлък от Одрин за новия ренесанс на Балканите и изследването на д-р Ненета Янкова от Шуменския университет за ориенталската кулинария като културен посредник.
Сред достойнствата на конференцията беше освободеността - пространствена, духовна, институционална, от догми и канони. Ситуирана на три различни и характерни места, срещата преодоля централизма и пространствената херметичност. Общите трапези на Хасковските минерални бани не просто обединиха участниците около кулинарно-наслажденско съпреживяване, но продължиха в естествена среда дебата. А съпътстващата програма - посещения на музейни експозиции, импровизиран фолклорен концерт и ревю на традиционни носии, поход до уникалния тракийски археологичен комплекс Перперикон и на финала, празнуване на рождения ден на една от участничките, фолклористката и писателката Елена Огнянова - разтваряше в сладки и достъпни форми ударната доза академични послания, получени през трите работни дни на конференцията.

Венцислав Димов

*Интеррегионална конференция "Етнокултурни взаимодействия в Югоизточните Балкани", Хасково - Минерални бани - Кърджали, 11-13 IХ.2003 г.