Mossadegh = Мосадег, Мосадек, Мосадък
Не бях предполагал, че толкова скоро, с такава острота - и то в редакцията на "Култура", ще се постави отново въпросът за формата, под която употребяваме днес чуждоезикови имена на исторически личности. Преди няколко броя този въпрос бе вече поставен във връзка с една смехотворна преводна "Биографична енциклопедия"*. Било ни писано обаче и ние да се сблъскаме с липсата на опорни справочници и на авторитети в тази област. Историята е следната: подготвяхме за печат преведен от немски текст за ситуацията в Иран (вж. стр. 6). Нашата изключително съвестна колежка и преводачка Ирина Илиева, срещайки непознати за нея имена на исторически личности (от преди 50 години) бе положила усилия да провери в наличните справочници, да се свърже с иранист - за да ги предаде коректно на български.
Четейки превода, обаче, се натъкнах на името на иранския премиер от началото на 50-те години и то ми прозвуча странно и чуждо: Мосадег. Уверен, че името е известно в български като Мосадък, реших да го поправя, но срещнах съпротивата на преводачката: всичко е проверено - по правилата на фонетичната транскрипция, иранистът Иво Панов, до когото се допитала, й обяснил че Mossadegh на български се предава като Мосадег. Позовах се на паметта си, казах че името е лексикализирано в български като Мосадък и години наред се е употребявало така. Тя ми показа статията в "Кратка българска енциклопедия" (БАН, 1964 г.), в която черно на бяло пишеше Мосадек. Показа ми и справочника "Изговор и транскрипция на чужди имена в българския език" ("Наука и изкуство", 1974 г.), в която Михаил Въгленов отбелязваше, че трябва да се употребява Мосадег, а не приетото у нас неправилно под влиянието на турския Мосадък. Аз си настоявах на вече възприетото (според мен), тя настояваше на правилното (според нея). Спорът се разгорещяваше и имаше опасност да стане кавга. Нали съм й - божем - началник, рекох: "Обаждаме се в БТА, каквото те кажат". От тяхната справочна редакция, млад дамски глас плахо ми каза: "Господине, при мен има Мосадък". И пуснахме текста така, с Мосадък.
Защо разказвам история "от кухнята"? Защото съм убеден, че също както човешкият живот не може без опората на предадената традиция, така и езикът не може без опората на вече установеното. Нищо не може да се задържи право, без опора, в този свят... Дори радетелите на фонетичното предаване на географските наименования, които на един глобус, произведен в началото на 80-те бяха написали Марсей (Marseille, Марсилия) и някъде по-нагоре из Франция - Париж (Paris, [пари], Париж). Но кое е установеното? Бедният български език, дори по времето, когато всичко бе завинаги всеобщо установено - дори тогава! - два различни справочника дават две различни норми за едно историческо лице, което, на всичкото отгоре, по вестниците се е изписвало по трети начин. Ако бях десен и консервативен, щях да заключа, че вместо да се помайват Министерството на к. и Институтът за български език (при БАН) трябва спешно да изработят (инициират, платят и т.н.) Официален и Задължителен Речник на вече влезлите в употреба исторически, географски, политически и пр. имена. Минавам за ляв, май, но съм абсолютно съгласен с това дясно заключение. Защото вече дори Ивайло Дичев се колебае между Уошингтън и Вашингтон (DC).

Христо Буцев

* "А, като аман от анонимни редактори и анонимни преводачи..." от Иван Илчев в брой 33 от 12 септември 2003 г. "Биографичната енциклопедия" е издадена от издателство "Екслибрис".