Йълдъз Ибрахимова представи своя нов албум - "Песни за малки и големи". Различен е от досегашните, защото е посветен на невръстната аудитория, която никак не се притеснява от първичността на своите реакции, умее да изразява безрезервно удоволствието от слушането на музика и не се колебае да се включва като партньор на голямата певица. Поне така беше на представянето на част от песните в двора на детската градина "Преспа" - един оазис в центъра на София, украсен с шарени балони и десетки рисунки. Увесени със щипки на въженца, те бяха част от стотиците изображения, които са се надпреварвали в конкурс, за да заемат място в обложката на албума. В него са надиплени петнайсет песни, които знаем от детството - но не като спомен, покрит с патината на сантимента. "Котка и мишка", "Патенца", "Слънчево утро", "Пиленца", "Пеперуда", "Училище" са оживени от таланта на Йълдъз да прелиства и чете старите текстове със свеж поглед, необременен от клишетата. Аранжиментите й и артистичната сериозност, с която изпълнява бисерчетата, странствали като устно творчество и в някогашните песнопойки я поставят в ролята на възрастния, който дори с малката песен може да отваря врати към широкия свят на музиката. И да внушава, че той не е недостъпен. Достатъчно е да чуем "Копнеж по пролетта" с инкрустациите от "Една роза ме плени" на живелия през XVIII-XIX век турски композитор Деде Ефенди.
Албумът е конструиран като уютна семейна книга: в нея са записани песни, които Йълдъз е научила от своята майка Несмие Алиева, има мелодии, в които й приглася дъщеря й - първокласничката Суна, присъства и "фамилията" от музиканти, които често са били част от успеха на проектите й - Христо Йоцов, Васил Пармаков, Димитър Шанов, Юлиян Янушев, Христо Андреев...
Какво остава да правят големите с тези "Песни за малки и големи"? Първата възможност е да дръпнат за малко шалтера на шумотевицата от всекидневието и да се вслушат в красотата на простотата. Могат да потънат в спомени от детството, да чуят гласовете на своите деца, да ги научат на песен, да попеят заедно с тях чрез караоке-версиите, включени в албума. Могат в крайна сметка и да се позабавляват. Йълдъз им дава възможност да преживеят всичко това едновременно.

Елена Драгостинова