За политическата възвишеност
на стиха

През 1942 братът на Изет Сарайлич Ешо е разстрелян от италианските фашисти (другият му брат, Ено, почива 10-годишен през 1939). През 1948 И.С. публикува първите си стихотворения. През 1953 босненецът е изключен от Съюза на югославските писатели. През 1970 в рамките на 17 дни е председател на Дружеството на босненско-херцеговските писатели..., но този път бива изключен и от комунистическата партия. (И в двата случая реалните мотиви за низвержението му са космополитизмът и социалният критицизъм.) През 1992 "Сараевска военна лирика" на И.С. е първата стихосбирка, публикувана в окупирано Сараево. През 1994 сестрите му Нина и Раза умират в рамките на месец от четническата обсада и поетът ги заравя сам, защото често погребенията са жестоко обстрелвани. Докато сръбските националистически войски обсаждат града, дъщерята на И.С. изчезва (по-късно се разбира, че тя е спасена от холандски военни части), зет му - сърбин! - е задържан от силите на Караджич и ген. Младич. Раненият поет и съпругата му - католичка, се укриват по изби с 18-месечния си внук, защото жилището им е унищожено от снаряди.
Превърнал се в истинския символ на Сараево, чрез радиото авторът на "Сив уикенд", "Минута мълчание", "Все пак елегии", "Некролог за славея" и др. се обръща всяка вечер към своите съграждани, призовавайки за мир и надежда, за търпимост между верските и етнически общности. През 1996 неговата "Книга на прощаванията" е оценена като "едно от най-значимите явления в световната поезия" и става пореден повод да се предсказва "Нобел". Под водещия натиск на И.С. и организирания от него Клуб'99 международната общност почва да търси действително ефикасно решение на босненския проблем. През 1998 писателят е избран за член на Академията на науките и изкуствата в Босна и Херцеговина - знак за приноса на 24-те му лирически заглавия, на 3-те есеистични и документални книги, на преводите му... През 2002 на 72-годишна възраст почива най-големият съвременен босненски поет, (прочее, превеждан от Бродски, Евтушенко, Енценсбергер, а вече и от конгениалния му Валери Петров).
...Спомням си, че току след гражданската война в Сараево хуманистическият идеалист, по заглавието на една от сбирките му, Изет Сарайлич недоумяващо бе заявил: "Неотдавна бях в Страсбург и не можах да разбера защо всички наблягаха на факта, че съм мюсюлманин. Обясняваха ми, че било важно да се изтъкне."

В определен план горната хроника произвежда мощен епически ефект: в нея равнопоставено звучат личната история на Сарайлич и голямата история на Югославия, населена с избиваните гласове на роднини, приятели и колеги. Талантът на босненския автор обаче е да развръща житейския епос в прочувствена лирика, без да накърни ясния разказ за съдбоносни за всекиго събития. И въпреки това тягата на стихотворенията към конкретиката и свидетелството, дори към документа остава стабилна; тя се проявява в огромния брой посвещения, обръщения, "открити писма", литературни позовавания, датировки, крупни цитати, прощавания и некролози...

С други думи, в критичната си маса лириката на Изет Сарайлич е политическа. Тя материализира ужаса пред срутването на един балансиран "свят от несвоевременното бъдеще", какъвто може би беше Югославия. И го преработва благодарение способността на Сарайлич да разпознава доброто от злото, да осъществява порядъчния човешки избор, да пише, реабилитирайки любовта. В резултат налице са благородни, сдържани, отговорни, самокритични стихотворения...
(Всъщност трябва остро да подчертая, че трагедията в Сараево всъщност е втората голяма война, която преживява босненският автор; събитията от 30-те и 40-те години на ХХ век вече дълбоко са травмирали творчеството му.)

"Заради златната й поезия,/ заради старото ни приятелство,/ моля за милост/ към измамената рабиня божия Десанка,/ която остана да седи докрай на първия ред/ и да ръкопляска на убийците." Стихотворението има наум Десанка Максимович (1998-1993), най-видната сръбска поетеса, бивала близка на Сарайличевия дом; с нейния авторитет властта на Милошевич е злоупотребявала достатъчно много...
С такива молитви, със "старомодни" книги като "Сърце под снарядите", струва ми се, човек преоткрива ефикасността на човешката взаимозависимост. А дебатите за бъдещето на Европа се сдобиват с решителен лирически фермент.

Марин Бодаков





Изет Сарайлич.
Сърце под снарядите
.
Превод от босненски Валери Петров.
Балканска библиотека.
Издателство Балкани.
София, 2003.
Цена 5 лева.