Току-що в скопското издателство "Култура" бе публикувана поетическата антология "Мистичен пат" ("Мистичен път") на поетесата Невена Стефанова в превод на македонски на Глигор Стойковски и акад. Матея Матевски. В изящното издание е публикувана "Пофалба - за Невена Стефанова и нejзниот 'Мистичен пат'" от проф. Катица Кулавкова.
Същата тази "Похвала" е придружена с бележката, че е инициирана от софийския седмичник "Култура" по повод специалния брой, посветен на 80-годишния юбилей на Невена Стефанова през 2003. В книгата обаче е поместена с редакции и допълнения, а тук я публикуваме във вида, изпратен на "Култура".

М.Б.


За Невена Стефанова

Невена Стефанова е от категорията на личностите, към които не можем да останем равнодушни. Моята неравнодушност несъмнено се изразява в един вид фасцинация. Какво ме фасцинира винаги у Невена Стефанова? Съчетанието на човешки и професионални качества, спрегнатостта на естетското и етическото, на нежността и храбростта, на духовността и виталността. Но как всичко това да се преведе в конкретни картини и описания? Затова е необходимо малко сещане и посвещаване на спомените, които са врязани в мен от срещите, от съвместната работа и разговорите с нея. Затова ми трябва и малко време, за да мога да се задълбоча в тези спомени, защото тъкмо онова, което помним добре, изисква повече внимание. Не за да тършувам из забравеното, а за да погледна отблизо още веднъж онова, което е останало в паметта ми за нея, онова, което не мога да забравя и което помества границите на моите представи за великодушие, за достойнство и непокорност. Това са няколко атрибута, присъщи на Невена Стефанова.
Вече от два-три дни знам, че трябва да напиша нещо непретенциозно за нея, и знам, че от мен в този момент не се иска нито литературна, нито изкуствоведска критика, нито интерпретационно есе, а просто кратък текст, в който да кажа нещо по повод нейната 80-годишнина, нейния рожден ден, нейния живот и нейното дело - литературно, художническо и обществено. Бих могла да го направя начаса, но както казах, не искам набързо и повърхностно да редя думи на просветващата виртуална хартия на компютъра. Искам да се наслаждавам на спомените, да се срещам очи в очи с тях на спокойствие и текстът да бъде безпристрастен и все пак личен.
Но чувствам, че е трудно да се напише такъв текст, едновременно личен и безпристрастен. Междувременно зад мен остава един уикенд, изпълнен с ангажименти, една хубава разходка из падините на Водно, работа върху други текстове, вечер, посветена на Блаже Конески, час по йога, а през цялото това време в подсъзнанието ми витае образът на Невена. И така сега, в полунощ, сядам и освободена от притеснението да не съм прекалено пристрастна, т.е. лична, поемам в търсене на тези няколко хиляди думи. Трябва да бъда кратка, си казвам, и това увеличава отговорността. Нямам право, нито място да се разпилявам. Затова се връщам на трите основни качества на тази българска поетеса, писателка и академична художничка с далечно потекло от Велес, моя роден град. Майка ми също се казва Невена. Когато в Барселона, разхождайки се в парка със заумните и все пак стабилни архитектурни интервенции на Гауди, където изкарахме един свободен предиобед с Димитър и Любка Башевски, й го казах, тя ми отвърна, че съм нейната "македонска дъщеря". Рядко я виждам, но това не ми пречи да я чувствам близка, почти семейно.
Сега се връщам на фасцинираността. Невена ме фасцинираше преди всичко с нейната необремененост от политически и идеологически предразсъдъци, заради които по някаква странна и вредна инерция бях свикнала да мисля с предпазливост, станеше ли дума за общуване с български писатели и интелектуалци, включително с онези от българския ПЕН-център. Тя беше няколко години негов председател. Когато Матея Матевски поде инициативата за размяна на антологии на македонската и на българската поезия, а аз трябваше, заедно с Невена от българска страна, да реализирам тази идея, отидох в София за първоначални преговори с българските колеги. Схванах, че няма да е просто. Накрая подписахме договор в Барселона, след близо година, през юни 1996 г. Преговорите с преводачите от македонски на български също не се развиха безпроблемно, но Невена успя да сформира изключителен екип, да намери издател, и то посветен и добър, в лицето на Румен Леонидов, и накрая да подготвят книгата за печат. В книгата ясно изказа мнението, до което достигна и тя, и преводаческият екип, а именно, че някои стихотворения от съвременната македонска поезия са непреводими на български и поради това бяха заменени с други или отхвърлени (за което се извиняват на съставителя), и че македонският литературен език днес е толкова специфичен, че бяха необходими редица консултации, речници и непосредствени разговори за определени поетически изрази и конструкции. Така няколко дни Ефтим Клетников престоя в София да обяснява смътните и семантично недостатъчно ясни места. На премиерата на антологията в Скопие една вечер, когато се изливаше апокалиптичен дъжд и изглеждаше, че всичко, даже Господ, се е настървило срещу нашата мисия, гостите от София, издателят и преводачите публично потвърдиха това. Невена Стефанова и няколкото нейни колеги влязоха в историята на македонско-българските литературни и културни отношения. Тя е символ на това историческо събитие, символизиращ освобождаването на българските интелектуалци от ипотеките на историята и политиката. Затова беше нужна и доблест, и храброст, и позиция, и смирение, и познание, и опит, и визия...
Невена Стефанова ме фасцинираше със своите изяви на международните ПЕН-конференции, включително и на регионалната Охридска конференция, на която поне два пъти беше гост. Впечатляващо хубава дама с вродена елегантност и аристократично достойнство, полиглот с широко образование и харизма, тя винаги оставяше силно впечатление у присъстващите. Ако така би се развивало общуването в по-широк културен и обществен план, бихме могли наистина да постигнем необходимата хармония в отношенията между двете близки култури, народи, езици, традиции и литератури. Невена Стефанова знае какви са присъщите права на един човек и на един народ и ги уважава. Това трябва да прави всеки един от нас поотделно и всички ние заедно и помежду си.
Когато за първи път влязох в дома на Невена Стефанова в София, схванах какъв невероятен художник е тя. Каза ми да си избера един акварел и все така съм щастлива, че избрах тъкмо този, като същевременно съжалявам, че й го отнех. Той въодушевява всичките ми гости, между които много писатели и художници. Акварелът е малък и на него с размаха на гениален художник е уловен импресивен образ на Ламята, един архетип, който всички по своему визуализираме и описваме с думи в приказки, легенди и други текстове. Представата на Невена кореспондира с някаква идеална "илюзия" за Ламята, която е гротескна и в нещо, което би трябвало да долавя образа на злото, всъщност прозира другата, прикритата страна: двусмислеността, красотата, фаталността, креативността...
Тези дни се подготвя сбирка от поетическото творчество на Невена Стефанова като издание на скопското издателство "Култура", в превод на македонски. Мисля, че преводa го направи група от трима добри писатели и преводачи (Матевски, Клетников, Стойковски). Сега виждам, че тази книга съвпада с отбелязването на нейния юбилей. Заровете паднаха правилно. Няколко години предлагах книгата на разни издатели, те проявяваха интерес, но министерството не отпускаше средства. Сега и това е готово и книгата, надявам се, скоро ще излезе от печат. Нека това бъде малък принос, и мой личен, и на Македония, към тази изключителна българска интелектуалка. Предполагам, че тя ще получи със закъснение много заслужени неща, но вярвам, че един ден всички те ще й принадлежат.

Катица Кулавкова
Превела от македонски Биляна Курташева