Реконструиране на фикцията

"Последното футуристко шоу" е двуезичен словенско-английски сборник от статии, писани по повод проекта "Реконструирана фикция" ("Rekonstruirana Fikcija"), който протича от декември 2000 г. до май 2001 г. в различни галерии в Любляна, Целйе и Марибор. Изданието е плод на съвместните усилия на философи, теоретици на изкуството, художници и активисти от различни страни. Централна фигура и в проекта, и в изданието е Марина Гржинич - философ, теоретик на медиите, изкуствовед и куратор, която нашумя през последните десет години както с медийните си и видеоинсталации, така и с книгата си от 2000 г. "Реконструирана фикция: Източна Европа, постсоциализъм и ретро-авангард".
Като цяло словенският проект не акушира раждането на свръхнови звезди в сферата на визуалните изкуства, а по-скоро мобилизира усилията на 80-те и 90-те години да реконструират арт-събития от традицията на авангарда. Едни от ключовите възстановки, които биват направени в тази посока и които сборникът представя и интерпретира, са "Последната футуристкa изложба на Казимир Малевич", мистифицираната лекция на Валтер Бенямин върху творбите на Мондриан от периода 1963-1996, както и реконструкцията на модернистката колекция на Гъртруд и Лео Стайн "Salon de Fleurus" в частен апартамент в нюйоркския квартал Сохо. Общото в тези отделни проекти е анонимността на авторите, които се поместват зад имената и платната на световноизвестните модернисти. Обща е и нагласата да се изпълни с живот това, което Джон Барт нарича "изчерпан модернизъм": да се реконструират опитът и преживяването на участниците в големите авангардистки събития и да се завърнат в настоящето под формата на milieu ambiant. Резултатът е появата на артефакт, който удържа в себе си едновременно естетиките на modern-a и postmodern-a, динамиките между оригинала и копието, между униката и симулацията, като по този начин се постига отчуждаване от опита и преживяването, чиято реконструкция е била първоначалната цел на предприятието.
В смисъла на тази концептуална рамка особено важни за сборника са двете въвеждащи статии на Марина Гржинич, първата от които ни представя проекта за реконструирането на "Salon de Fleurus" в Ню Йорк, а втората - изложбите-мистификации на Мондриан и Малевич, както и инсценираната лекция на Бенямин. За Гржинич тези особени ретро-акции функционират като "живописно факсимиле" на събитията и извеждат на преден план няколко основни проблема. Първо, линеарната система минало-настояще-бъдеще бива релативизирана от триадата Реално-Фактуално-Виртуално. Второ, отново се разиграва преходът от ауратично към анти-ауратично изкуство (който преход според Бенямин, а по-късно и сmпоред Яус се случва около 1912 г.) и вследствие на това ретро-прехождане се достига до онова, което авторката определя като пост-ауратично изкуство. И не на последно място, "реконструираната фикция" борави с похвати като мимикрията, симулацията и безкрайното копиране и по този начин абстрахира предмета на изкуството от работата на времето и го прави извън-историчен.
Останалите статии в сборника обговарят актуалните и засичащи се в съвременното концептуално изкуство сюжети за глобализацията, политиките на представяне и новите медийни технологии. Най-общо казано, едната важна теза, застъпена в сборника, е именно тази на "реконструираната фикция", изговорена на езика на ретро-авангарда. Другата не по-малко важна теза ни съобщава, че "новият авангард" не се различава от този в началото на миналия век, но просто радикално сменя средствата. Или както твърди Лев Манович: "авангардът се превръща в софтуер".
"Последното футуристко шоу" отказва да вярва в изчезването и забравата на творбите на изкуството. Авангардът и концептуалното изкуство като цяло могат да бъдат четени единствено анти-исторически, твърдят на собствен език отделните статии в книгата. А отпадне ли времевата перспектива - независимо дали в мистификации, артистични акции, или микрочипове - големите арт-събития могат да продължат да се случват, дори когато вече са се случили преди повече от век.

Надежда Радулова

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


The Last Futurist Show: Zadnja Futuristicna Predstava,
Ed. by Marina Grzinic,
Maska, Ljubljana, 2001.