Разнообразие/еднообразие
Живописта е "работа с боя върху плоскост". До такова заключение е достигнала Весела Христова-Радоева в текста към проекта си "Рисунъчна живопис". За нея всеки художник, независимо дали е живописец, график или скулптор, има свободата да създава живописни творби. Това е причината поканените в проекта художници да са графици, които правят живопис. Творбите са много различни по характер, но всички спазват заложения в концепцията принцип.
Като контрапункт може да се разгледа проектът на Искра Траянова "+ - Живопис". Той е сполучлив, цялостен и завършен, но според по-традиционно настроените възприемащи до известна степен излиза от сферата на живописта. Това излизане обаче е умишлено и очевидно е заложено като провокация в концепцията.
Представените в проекта произведения са излезли от образната плоскост и се развиват в пространството, като преминават в пластичност, характерна в по-голяма степен за скулптурата. Платното е изгубило функцията си на основа и заема нова - на формообразуваща пластичност. (Кольо Мишев - цикъл "Шар планина"; Станислав Памукчиев - "Стената").
Това поставя въпроса доколко може да се говори за живопис и доколко за синтезиране на нов вид изкуство. И доколко и как навлизането на нови мателиали (органични и неорганични) изменя живописта.
Опит за подходящ отговор прави Румен Серафимов с проекта си "Живопис и материи". Подбраните автори създават сложно живописно пространство, като смесват, наслагват и съотнасят различни материи. Тъканта се третира живописно (Мария Зафиркова), хартията прелива в цвета на боята (Йордан Парушев). Това е "живопис, която не подчинява, а открива и изявява формалната си структура, пътищата, жестовете и ритуалите, според които е изградена". В избраните творби (с малки изключения) липсва конкретна образност. Това ни напомня, че в съвременната живопис рисунъкът не винаги е водещ, често въобще липсва и въздействието на работата се дължи по-скоро на собствената й материална структура.
С "Крилете" на образа" Ружа Маринска регистрира "преображенията на видимото в пространството на картината". Образът е изграден със средствата на фигуративната и нефигуративната (абстрактна) живопис. Художниците преживяват света около себе си и го предават върху рисувателната плоскост, пречупен през вътрешното им светоусещане. Избраните творци са от различни поколения - от именитите Магда Абазова и Генко Генков до младата художничка Ива Яранова, която извлича образите от подсъзнанието и ги комбинира по нов парадоксален начин. Нейните творби със скрит и закодиран смисъл ("Починал ден"; "Безмълвие"; "Добронамереност") имат мрачно и потискащо-погребално излъчване, което контрастира на поетичността на Магда Абазова ("Пустота и в нея нищо"; "Куклен театър"; "След дъжд") и интензивната ярка цветност в червено-сини тонове, достигащи до екзалтираност, на Генко Генков ("Пейзаж"). В тази експозиция рязко се разграничават творбите на Илиян Лалев ("Обречено начало", "Овладяване на фладера по три начина", "Овладяване на фладера с няколко щрихи"). Те имат графично излъчване и това ги отделя от общата визия.
Проектът на Светла Петкова, озаглавен "Трансформации", визира автори, които използват "експресивния" подход. Обединяващото звено помежду им е търсено в "динамиката на живописната форма". Експресивността подчертава драматичното в изображението, подсилено от тъмните (стигащи до черно) цветове. Като по-колоритно петно се отделят картините на Юлий Таков (из цикъла "Ойкумен"), който е по-жизнерадостен в своите експресии.
Важно е да се отбележи, че произведенията са направени специално за изложбата. Авторите са подбрани внимателно, като се набляга на участието на млади, тепърва изявяващи се творци, завършили различни художествени школи. По този начин Светла Петкова засвидетелства желанието си да се показват нови картини. Това е нейният начин да реагира на затвореността и омагьосаната цикличност в съвременните експозиции.
Светлана Куюмджиева залага изцяло на младите автори. Тя е спряла избора си на художници, завършили НХА през последните 2 години. Нарекла е проекта си "Deja vu - вече видяно". Под това заглавие са обединени творби, които съдържат в себе си провокация с познати образи. Видоизменянето им обърква зрителя, шокира го и създава нови представи за вече известните му неща. Леко излизане от общото звучене на проекта е творбата на Здравка Василева "В бяло". Тук хиперболизацията липсва. Пространството създава усещане за самотност, отчужденост, за нереалност на изображението, но го няма гротескното, което се открива в творбите на останалите автори.
Мария Василева се вглежда в изкуството на нашето време, в което след комунизма "сериозното в много случаи отстъпва пред игровото". "Арт геймъри" е заглавието на нейния проект. Тя избира автори, които поставят "играта" в основата на своите творби. Почти всички изхождат от видео-, кино- или фотоматериал, който преработват чрез изразните средства на живописта (Красимир Терзиев, RASSIM, Богдан Пенев). При Венцислав Занков играта е в художествената хипербола, при която чрез уголемения си ръст играчките губят своята "невинност" и следователно първичното си предназначение.
За да ни представи концепцията си за съвременна живопис, Димитър Грозданов избира "различията", защото българското изкуство в момента "се характеризира с острата си противоречивост" - от една страна, между традиция и съвременни търсения, от друга - между поколенията. Той представя художници от различни генерации. Целта му е да очертае многото страни на живописта, които се откриват както в продължаването на традиционните техники, но с нова идейна и смислова стилистика (Димитър Яранов, Веско Велев, Красимир Карабаджаков), така и в съвременните нововъведения (Албена Казакова).
Творбите на Цветан Кръстев ("Знаци" I, II, III) са медиатор на идеята за преливане между живописните и приложни форми. Тази идея Димитър Грозданов прокара в една от изложбите, посветени на 10-годишнината на сп. Изкуство. Art in Bulgaria в галерия "Сезони" (24.03 - 4.04. 2003), в която бяха подредени "изящни" и "приложни" творби.
Филип Зидаров насочва вниманието си към сюжета в творбата. Според куратора духовното в изкуството може да се изрази не само чрез "артистичния автоматизъм", но и чрез творби с разказно съдържание. Той си задава въпроса "дали художникът все още е в състояние като опитен разказвач да води зрителя по фабулата на "случката" в картината". Избраните от него творби се подреждат в широк диапазон от противоположности - от ярката цветност на Андрей Даниел ("Музика от XX век") до монохромността на Йордан Кисьов ("Дъжд над реката"). Подбраните работи варират от най-прозаичното действие ("Пилинг" I, II, III на Динко Стоев), до изпълненото с поетично въздействие "В памет на А. Екзюпери" (Греди Асса).
Художниците, които избира Свилен Стефанов, са "нарушители" на традиционното мислене за живописното. С наглед академични и напълно присъщи на живописта средства, те създават нова визуална естетика, която е подсказана от навлизането на новите медии в изкуството и от влиянето на глобалната мрежа във всички сфери на живота ни. Един от най-ярките примери за посочените в проекта промени в живописта са работите на Петер Цанев ("Жертви на деформация"). Те имат по-скоро графично звучене. И дори се отделят като някакъв вид не-живописно изкуство. С намерението да доразвие идеята на своя проект, Свилен Стефанов също "нарушава" донякъде формулата, като представя шести автор - Дойчин Русев ("Документация", 1979), който се явява като постскриптум, уточняващ началото на настъпващите промени в живописта, осъществени като контраст с локалния модел по онова време.
Експозицията "10х5х3" се отличава с отлична подредба. Включването както на утвърдени, така и на начинаещи художници, които внасят нови и свежи идеи, разнообразява картината на съвременната българска живопис. Този ефект обаче се нарушава от излагането на произведения, експонирани многократно. Това създава впечатление за еднообразие и изчерпаност на отделни автори, а донякъде и на съвременното ни изкуство.

Стойка Цингова

Стойка Цингова е завършила "Изкуствознание" в НХА през 2001.