Шепа пръст за Едуард Саид
                                       (1935-2003)

На 25 септември 2003 своя земен път завърши един от най-влиятелните учени и интелектуалци в съвременния свят. Въпреки че неговата единадесетгодишна борба с левкемията не беше тайна, скръбната вест за кончината му потресе широки академични и културни кръгове. Пред световните медии своята покруса изразиха дори политици с различни убеждения - от председателя на ООН Кофи Анан, който поддържаше близки отношения с Едуард Саид, до ръководството на ООП и палестинския президент Ясер Арафат, често критикуван от покойния учен.
"Когато от земята си отиде човек от величината на Едуард Саид, това същата тази земя ли е?", запита в мъката си видният ливански писател и интелектуалец Гассан Туени. И хвърли в негова памет шепа пръст от родната земя...
Своята световна слава Едуард Саид дължи най-вече на "Ориентализмът" - едно колкото проникновено, толкова и полемично изследване, чрез което той се опитва да разбие унаследените стереотипни нагласи в отношението към Другия, към културите на "екзотичния Ориент":
"Ориентът" и "Западът" като географски и културни единици, а още повече като исторически реалности, места и региони, са създадени от хората.
В България Едуард Саид също е известен предимно с тази своя емблематична книга, излязла през 1999 г. в издателство "Кралица Маб", впоследствие публикувало и друг световноизвестен труд на автора - "Отразяването на исляма" (2002). В областта на близкоизточните изследвания Едуард Саид допринесе за изграждането на модерни и прецизни методи при изучаването на арабското общество и ислямската култура. Нещо повече - отправените от него интелектуални предизвикателства бяха стимул за постепенното излизане на изтокознанието от своето предишно състояние на маргиналност по отношение на новите тенденции в хуманитарните науки и културата като цяло.
Заедно с академичната си дейност Едуард Саид разчупваше клишета и влияеше върху формирането на световното обществено мнение със своите рубрики в известните вестници "Ал-Хаят" и "Ал-Ахрам", излизащи на арабски и английски език. Той беше автор на статии и анализи в множество други вестници в Америка, Европа и Азия. Беше член на редакционните колегии на 20 списания, главен редактор на поредици от книги. Освен всичко това беше и музикален критик на "The Nation".
Като музикант Едуард Саид работеше с прочутия еврейски диригент Даниел Баренбойм. С Чикагския симфоничен оркестър те поставиха нова продукция на "Фиделио" от Бетовен, за която Саид написа нов английски текст на мястото на диалога. Заедно с Баренбойм той ръководеше клас от млади арабски и израелски музиканти във Ваймар. Арабинът Саид и евреинът Баренбойм мечтаеха за едно и също нещо - юдеи, християни и мюсюлмани да живеят в хармония навсякъде по света, включително в Израел и Палестина. Двамата гении постигнаха това, демонстрирайки как предразсъдъците и омразата могат да бъдат загърбени.
Едуард Саид е доктор хонорис кауза на 17 университета и академични институции. Ако не беше коварната болест, тази година Едуард Саид щеше да посети и България по покана на Софийския университет "Св. Климент Охридски", отправена след личното ми запознанство с него преди година и в резултат на последвалата кореспонденция помежду ни. Имах шанса да срещна тази магнетична личност по време на Първия световен конгрес по близкоизточни изследвания, проведен между 8 и 13 септември 2002 г. в Майнц, Германия. Символичен е фактът, че точно на 11 септември Едуард Саид беше удостоен с първата Награда за цялостен принос в областта на близкоизточните изследвания. В словото си той разкритикува политиката на сегашната американска администрация в Близкия изток и като изтънчен оратор ситуира актуалните политически събития в цялостния контекст на дискурса "Изток - Запад": "Къде е този Ориент, къде е този Запад?"...
Личната ми среща с Едуард Саид по време на конгреса се състоя в по-непринудена обстановка - по време на обиколка с кораб по Рейн, когато част от световната "ориенталистична общност" се наслаждаваше на песните на обаятелната палестинска певица Рийм Келани. Тя често прекъсваше музиката, за да разказва истории от своето детство в Палестина - и радостни, и тъжни. В един от кулминационните моменти внезапно прекъсна своето изпълнение. Сред настъпилата тишина и любопитните погледи на всички Рийм Келани се обърна с предизвикателна усмивка към Едуард Саид: "Съжалявам, професор Саид, но все пак Ориентът съществува!"...
По време на разговора ми със Саид той изрази желание да посети България - една европейска страна, която често пъти е толкова "балканизирана", колкото "ориентализиран" е арабският свят. Едуард Саид прие и поканата да изнесе лекции в Софийския университет. При подготовката на неговото посещение получих подкрепа от колеги и интелектуалци, както и от мои приятели във в. "Култура". Последва официалното предложение на Катедра "Арабистика и семитология" на Едуард Саид да бъде присъдено почетното звание "доктор хонорис кауза" на СУ "Св. Климент Охридски". С единодушното одобрение на цялата колегия от Факултета по класически и нови филологии ректорското ръководство взе решение за удостояването на Едуард Саид с тази висока титла. Той самият избра за своето посещение в София месец май 2003 г. Два месеца преди това получих писмо, с което бях помолен да уведомя Софийския университет, че "поради новото медицинско лечение лекарят е настоял проф. Саид да отмени за следващата година поетите ангажименти"... Уви, болестта се оказа безпощадна!
Научната, творческата и обществената дейност на Едуард Саид го превърнаха в една от водещите фигури в съвременната хуманитаристика, в емблема на редица културологични търсения. Макар и професор по сравнителна английска литература, той получи световно признание именно чрез своите книги, посветени на образа на арабския свят и исляма в западните общества. Неслучайно поради своята ангажираност с правата на палестинците Едуард Саид беше член и на Палестинския национален съвет от 1977 до 1991. През последните две десетилетия името му стана един от символите на дискурса "Изток - Запад", а мнението му при всяко ново развитие на близкоизточния конфликт се цитира (и ще продължи да се цитира) с уважение от учени, журналисти, политици.
Почивай в мир, Едуард Саид!


Симеон Евстатиев

Едуард Уилям Саид е роден във видно християнско семейство през 1935 в свещения град Ерусалим - тогава част от територията на подмандатна Палестина, управлявана от Великобритания. През 1948 Едуард и родителите му са принудени да се изселят в Кайро. Впоследствие Саид прекарва по-голямата част от живота си в Съединените щати. Там той получава бакалавърска степен от Принстънския университет (1957), а магистърска - от Харвардския (1960), където през 1964 защитава и докторската си дисертация. Още през 1963 започва преподавателската си кариера в Колумбийския университет, Ню Йорк, в който през 1992 е избран за професор по английска и сравнителна литература.
Едуард Саид е чел лекции в повече от 200 университета в Северна Америка, Европа, Азия и Африка. Като професор е преподавал също в Харвард, Йейл, "Джон Хопкинс" и Торонто. Канен е за изнасяне на встъпителната поредица от лекции (Empson Lectures) в Кеймбриджкия университет, Великобритания. Чел е и лекции в Колеж дьо Франс по покана на професор Пиер Бордо.
Член е на Американската академия за изкуство и наука (The American Academy of Arts and Sciences), Американската академия за хуманитарни науки и изкуство (The American Academy of Arts and Letters), Кралското литературно общество (The Royal Society of Literature), Американското философско общество (The American Philosophical Society). Почетен член е на "Кингс Колидж" в Кеймбридж. До 1998 членува също в Изпълнителния съвет на PEN. През 1999 е президент на Асоциацията за съвременни езици (Modern Language Association).
През 1998 получава наградата "Султан Оуайс" за цялостен културен принос, а през 1999 г. става почетен член на Асоциацията по близкоизточни изследвания (Middle Eastern Studies Association, MESA) и получава първата награда "Спиноза" в Холандия. Носител е на множество други награди и титли.
Едуард Саид е автор на повече от 20 книги, преведени на 36 езика.