Театърът - начин на употреба

Утопията на Авангарда, че изкуството може да промени извънхудожествената реалност, си отиде отдавна с другите утопии от ХХ в. Изкуствата все повече се "разтварят" в живота ни. Самото изкуство в някакъв смисъл стана като живота "начин на употреба", ако използваме заглавието на един известен роман от ХХ в. Та тази "употреба" е много видима дори у нас в технически възпроизводимите изкуства. На фона на тази банална очевидност симптоматичен е фактът, че театралното изкуство у нас сякаш не знае как да се държи и реагира. То седи някак ту високомерно, ту дистанцирано, то стъписано, или по-добре просто не се знае как. Не е лесно, няма и лесни "рецепти". Но е време да се дискутира как театралното изкуство може да участва в живота освен в познатата и, разбира се, важна форма на спектакъла, който у нас освен всичко останало трудно прекрачва рампата на традиционната сцена-кутия. Може би не толкова се страхува да напусне театралната сграда, колкото това не е лесно у нас. Но различните перформанивни, концептуални "акции" на художници в необозначени институционално като художествени пространства, показаха, че е възможно.
Театърът като изкуство има множество доказани в практиката възможности да използва своя опит в различна среда, възрастови групи и организации. Тук нямам предвид паратеатрални форми като групови терапии, психотренинги и пр., или пърформанси и хепънинги с различни социални послания (било политически, икономически, здравни и пр.). Макар че нито една от тези практики не е особено развита у нас.
Мисля си за театралното изкуство като креативна практика, "помнеща" различни техники и стратегии в опознаването на субекта при конструирането на идентичност в естетическото пространство на сцената; при представянето и проникването в различни поведенски стереотипи и драматургични ситуации. Театралното изкуство като креативна практика тук използвам не в смисъл на "ателие", където основни са естетическите търсения.
Използвам го като фаза, която се явявява сама резултат. Впрочем този тип практика също не е съвсем нова, но е все по-актуална. При нея се използват познати естетически средства и е по-важно как се участва в креативния процес. Например в проекта "Балканите четат" (тази година Ягош Маркович) бе показан като резултат спектакълът, а на мен ми се струва, че резултатът по-скоро е творческият "дебат" на режисьорите по време на работата върху текста и тъкмо парчета от него би било добре да се покажат, привличайки и зрителите като участници. Или друг пример: подобни театрални практики да навлязат в образователната система или културни програми вместо старите театрални кръжоци.
От тази гледна точка няма нужда спектакли да "убеждават" в полезни идеи - това много успешно прави киното или поп-музиката. Също и всякакви мероприятия като концерти или филми срещу дрогата. Но начинът, по-който театралното изкуство може да участва в живота на повече хора, е по-дългосрочно ценен - въвличане в креативна практика.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата