И днес като вчера. И утре като днес?
"Какви прекрасни къщи. И какви досадни изложби се правят в тях. Всяка година идвам тук - сигурно има вече четвърт век - заради изложбите обаче, не заради къщите. И комай само три пъти си е заслужавало. Значи по веднъж на десетилетие..." Това ми се върти из главата, докато похапвам ашуре в кафене в стария Пловдив. Току-що съм разгледала трийсет и шестото издание на Националните есенни изложби.
Тази година куратор е Ели Станчева, а проектът й е назован "Вчера, днес, утре". Текстът й изобилства с поразителни открития като: "Смисълът и съдържанието на идеята на проекта може да се разглежда многозначно. В търсене на творческата истина авторите създават нова реалност - част от процеса време и пространство, взаимосвързани в кръговрата минало, настояще и бъдеще... Чрез наслова проектът тълкува думите вчера, днес, утре не само като определения за време, но и като олицетворение на целия човешки живот и ролята на художника за неговото преосмисляне..."
Поради твърде високите си цели, проектът не можа да ми даде отправна точка към изложбите. Справях се сама, пуснах на воля въображението си и си представях как някои произведения биха се включили в не толкова възвишени, но пък далеч по-смислени и важни, според мен, кураторски изяви.
Почетният участник Димитър Киров в множество картини е пластил бои с ожесточена жизнерадост. Тъкмо да харесам дадено колоритно изобилие, и забелязвам, че в него се мъдри голо телце или пък балерина. Пречат ми, но пък се замечтавам за кураторски проект от типа: "За какво е нужна фигурата на съвременния художник". Сред познатите природно-архитектурни стремителни построения на Никола Манев забелязвам друго голо телце - с подчертано големи гърди и замазано лице. Прекалено еротично е, меко казано. Прегърнатите голи двойки в сюрреалистичните графики на Христо Керин са по-скоро сантиментални, мила е и девойката с голям бюст, полуприкрит от ръка, държаща цвете. Тези творби на двамата автори могат да се включат в кураторски проект от типа: "Между еротиката и порнографията - пазарни представи на артиста в периода на преход". Голите тела в картините на Лиляна Русева обаче са спокойно съзерцателни, изчистени от всякакви еротични намеци. Тук кураторският проект би бил в посоката на: "Голото тяло и границата между академичния етюд и арта".
Пейзажите и натюрмортите на Калина Тасева, графичните брегове и дървета на Юлий Минчев, леко театралните композиции, интериори и пейзажи на Владимир Пенев, както и градските гледки с близък поглед към растителността при Димитър Витков не ме вдъхновиха особено. Мярна ми се нещо вяло като: "Пейзажът - планове и перспективи", но бързо се изпари. Служителка сподели, че в картините на Марина Маринова (някои от които харесах) зрители търсели общност с творчеството на професора й в Академията. Сигурно защото още не са били разгледали произведенията на Мария Райчева. В тях близостта не е нужно да се търси - тя направо се намира. И би оправдала патетиката в кураторски проект като: "По пътя на професора - докога, или по-точно докъде".
В скулптурите си Кирил Матеев опитва различни стилистики (с отгласи от древен Египет и Гърция), а Николай Савов смесва различни жанрове (монументална и малка пластика, дърворезба и др.). Естествено бе да се замисля за кураторски проект като: "Позитиви и негативи от размиването на границите в изкуството - днешната бъбривост срещу някогашния синтез".
Със сигурност най-качествени в Пловдив са ритмичните цветни полета в картините на Иван Милев и тъмните лъчисти острови на Симеон Стоилов. Те си бяха все така качествени и в София...

Диана Попова