Славистистичният конгрес
в Любляна

Тематиката на поредния конгрес на славистите обхващаше както традиционни области - езикознание, литературознание, история на славистиката и фолклористика, така и редица проблеми, които имаха интердисциплинарен характер и разработката им отбеляза нови акценти в славистичните проучвания.
Интердисциплинарността и по-общият култорологичен подход прозвучаха в темите, посветени на диалектологията и на историята на славянските езици. Контактите между диалектите в исторически аспект, техните взаимовръзки и влиянията по между им бяха предмет на редица доклади, например на Й. Лисац (Хърватия), Р. Шарбу (Румъния), Л. Коленич (Хърватия), В. Нимчук (Украйна), Й. Русек (Полша) и др. Интерес предизвикаха докладите по лингвистична имагиология, една нова област в езикознанието, в областта на социолингвистиката, както и докладите относно тенденциите в развитието на съвременните книжовни езици: Ш. Кайров (Великобритания), М. Вингендер (Германия), К. Гутшмид (Германия), Б. Погорелец (Словения) и др. Важен акцент в проблематиката на конгреса бе опитът да се хвърли светлина върху съвременните процеси на глобализация и развоя на славянските езици. Наред с това имаше теми, посветени на езиковите и литературни явления, породени от имиграцията от страните на Източна Европа в други страни на Европа и Америка. Стремежът на учените бе не само да обхванат, опишат и установят явленията, но да очертаят възможните развойни тенденции. Обичайният за подобни световни форуми компаративен подход в този случай, на Люблянския конгрес носеше отпечатъка на интеррегионалните и междукултурни взаимодействия, толкова характерни за съвременния свят. Предварително зададената тематика бе насочила участниците към изследване на измененията в езиците и литературите, които са се появили в последните десетилетия, което придаде подчертана актуалност на научния форум. Тук едва ли може да обхванем всички нови идеи, които прозвучаха на Люблянския конгрес, но ще направим опит да маркираме тези от тях, които имат значение за българистиката.
В областта на медиевистиката, по традиция широко представена на конгреса, прозвучаха редица интересни доклади, бяха изнесени нови открития по отношение на изворите и бяха направени сполучливи теоретични анализи. Постиженията на учените намериха място в няколко кръгли маси и тематични блока. Специално заслужава да се отбележи тематичният блок "Старославянска литургическа поезия", организиран от италиански и български учени. Докладите на Кр. Станчев (Италия), А. Наумов (Полша), Г. Попов (България) (чиито доклади не бяха прочетени, но присъстваха като публикация), М. Йовчева (България), Г. Пожидаева (Русия) предизвикаха широк отзвук сред присъстващите. За пръв път се направи пълно, изчерпателно и резултатно обобщение на постиженията в областта на средновековната славянска химнография за последните години. В много отношения учените набелязаха и бъдещите задачи, които трябва да бъдат реализирани - на основата на съществуващите паметници и издания. Много добре оформеното издание на докладите (La poesia liturgica slava antica. Scienze-Sofia, 2003) съдържа в края си индекс на всички новооткрити произведения на славянската химнография в последните години, който може да бъде отправна точка за нови търсения.
Не по-малък интерес предизвика тематичният блок за библейските цитати в църковнославянските литератури, който също беше организиран с подкрепата на италианските слависти (Biblical Quotations in Slavonic Literature. Pisa, 2003). В тематичния блок взеха участие учени от четири страни: М. Гардзанити (Италия), П. Гонно (Франция), Ф. Мушар (Франция), Р. Романчук (САЩ), и Н. Заполская (Русия). Докладите проследиха показателни за съвременната филология страни от семантиката и интерпретацията на библейските цитати. Тематичният блок показа, че анализите в тази насока имат добра перспектива за развитие в контекста на съвременното литературознание и рецептивна естетика.
Традиционната тема за критическото издание на най-старите преводи на библейските текстове според средновековните славянски паметници бе представена в тематичен блок от Св. Николова (България), А. Алексеев (Русия), Ф. Томсън (Белгия) и др. В последните години проблематиката е претърпяла значителен развой и са публикувани важни резултати от интензивната творческа работа на учените, сред които трябва да отбележим поредицата издания на Кирило-Методиевския научен център на БАН. Принципно значение придоби монографията на Ф. Томсън (The Slavonic Translation of the Old Testament. - In: Interpretation of the Bible. Ljubljana-Sheffield, 1998, 605-920), която представлява компендиум на съвременното състояние на проучванията върху Стария завет. По време на тематичния блок се разви съдържателна дискусия за възможността да се осъществи критическо издание, неговите предимства и недостатъци. Бе подчертано, че поради редица причини дипломатическите издания са предпочитани пред критическите от изследователите.
Нова тема за славистичните конгреси бе темата за електронните корпуси на естествените езици - съставяне, обработка и използване - на която също бе посветен тематичен блок. Изнесените доклади обединяваха учени от няколко страни: Ф. Чермак (Чехия), Т. Ержавец (Словения), Е. Хайчова (Чехия), Д. Витас и Ц. Кръстев (Сърбия), М. Тадич (Хърватия). Последва оживена дискусия, в рамките на която бяха поставени редица проблеми на компютърната лингвистика.
На сходна тема бе посветено заседанието на комисията за компютърна обработка и анализ на славянски ръкописи, което премина под формата на кръгла маса на тема "Средновековните славянски текстове и електронните стандарти и технологии". Прочетоха доклади: Д. Бирнбаум (САЩ), Р. Клеминсон (Великобритания), К. Рибаров (Чехия) и М. Камулия (Италия), С. Вакарелийска (САЩ) и А. Бояджиев (България). Изнесените резултати показаха, че е назряла необходимостта от създаване на корпус от аналитични описания на славянски ръкописи, които могат да служат за допълнителни изследвания, например за типология на техния състав чрез компютърни средства. Наред с това съществува реална възможност за инкорпориране на старите (ръчно създадени) картотеки в компютърни бази данни (разработката на К. Рибаров). Бе обсъдена също така перспективата за създаване на електронни учебни издания.
Лингвистичната проблематика, която в една или друга степен имаше отношение към българистиката, бе представена от немалко приносни доклади, сред които се откроиха както постиженията на утвърдени учени (напр. Е. Верешчагин (Русия), В. Дибо (Русия), Е. Блахова (Чехия), К. Макробърт (Великобритания), А. Зарадия-Киш (Хърватия), С. Богданова (България), и др.), така и на по-млади учени, напр. В. Криско (Русия), Л. Тасева (България), В. Ломагистро (Италия), Н. Нечунаева (Русия), П. Станковска (Чехия), Х. Тончева (България) и др. В техните доклади пряко или в компаративен план бяха привлечени данни от историята на старобългарския език. Истинска сензация за конгреса представляваше докладът на А. Зализняк (Русия), който представи хипотезите за най-ранния известен писмен паметник върху восъчен слой, нанесен върху дървени корици (триптих) - от първата половина на ХI в. Кодексът, намерен при разкопки край Новгород, е запазил в най-горния си слой (върху запазените части от восъка) текст от Псалтира, а под него, в няколко слоя (очертания от букви върху дървото от натиска на острието за писане) - вероятно апокрифни молитвено-заклинателни текстове с оригинален характер. Авторът предположи, че кодексът е принадлежал на книжовник, който се е числил към еретическа община. Според приписка, разчетена в най-долния слой, която носи дата 999 г., собственикът на книгата е живял в самия край на Х в. Безспорен интерес представляваше и докладът на известната специалистка по епиграфика Т. Рождественская, която представи изчерпателен анализ на графити с библейски текстове от староруските храмове. Тези доклади, макар и не пряко с българистична насоченост, имаха редица интересни наблюдения, свързани и с историята на старобългарската писмена култура.
Литературоведската проблематика бе насочена преди всичко към проблема за типологията на явленията, за системата на жанровете в различните славянски литератури, а по отношение на модерната и постмодерната епоха - проблема за националните идентичности и за диалогичността на литературата. В редица доклади беше проследен континуитетът и дисконтинуитетът на литературния процес в широки рамки - от периода на Средновековието до постмодернизма. Бяха очертани връзките между славянските литератури по отношение на тяхната тематика, образност и поетика. Съществени приноси бяха изнесени и в областта на фолклористиката, особено по проблема за съотношението на устна и писмена форма на литературата и изменението на границите между тях - напр. доклада на О. Белова (Русия), И. Ито (Япония) и др.
Тринадесетият конгрес на славистите, организиран от Словения, ще остави впечатления за топло гостоприемство на домакините и за много нови идеи, обменени между участниците. Конгресът във всичките му прояви се съпътстваше от констатацията за маргинализиране на славистиката в редица страни в наши дни. На фона на тревогата, изказана при закриването на конгреса, за "свиването" на славистиката - поради затихването на редица славистични образователни центрове и поради закриването на научни институции в редица европейски държави, участниците в конгреса показаха, че постиженията в науката са налице. Тези постижения, както и новите тенденции, набелязани в обобщаващите доклади на председателите на отделни секции, укрепват надеждите за още по-резултатни изследвания. Бе взето решение следващият домакин на четиринадесетия конгрес на славистите през 2008 г. да бъде Македония.

Анисава Милтенова





Българистичната проблематика в рамките на Тринадесетия конгрес на славистите, 15-21 август 2003, Любляна, Словения