Раждането на един кукумицин
Страдате ли от хронична депресия или просто сте в лошо настроение, заредете се с доза кукумицин. Това най-лесно може да стане, ако побързате да посетите Националната художествена галерия до 12 октомври. Там, в пространството до параклиса на първия етаж, гостуват атрактивни същества, сякаш долетели от някоя далечна галактика. Разположили са се удобно в стъклените си обиталища и надничат с любопитство в очите, радвайки ни с яркооцветените си причудливи форми. Спрели за кратка почивка, те предизвикват искрени усмивки.
Не пропускайте да видите и големите кукумицини, приземили се вдясно от НХГ! Доближете ги - дружелюбни са и малко срамежливи, но, почакате ли малко, те започват да се движат и да говорят на своя си език.


- За пръв път показвате свои работи в България. Кажете няколко думи за себе си.
- На 34 години съм. Завършил съм приложното училище в София и художествена академия в Нант, Франция, където се дипломирах през 1996 с живопис. След това започнах да правя тези кукумицини. Тук може би трябва да отворя една скоба. Академията, която завърших, има два цикъла - 3- и 5-годишен. Аз завърших 5-годишния, като на третата и на петата година трябваше да защитя дипломна работа. На третата година моята дипломна работа се състоеше от хартиени макети. Те бяха направени по триизмерни рисунки. Бях направил много рисунки с една линия открай докрай, без прекъсване, които се състояха предимно от машинни и архитектурни елементи. Нямаше нищо животинско. Имах около 200 малки рисунчици и, не знам как ми хрумна, реших да ги направя триизмерни. Но се придържах много точно към рисунката. Тази скоба я отварям, за да изясня как се получиха кукумицините в началото. Първите два кукумицина бяха триизмерен превод на рисунки. След което вече не рисувам, а директно ги правя.
- Конкретно за някаква среда или те се появяват спонтанно?
- Първоначално започнах да ги правя без предназначение. И през 2001 вече имаше доста кукумицини. Тогава участвах в международно биенале по дизайн в Осака. Там ги представих като проект за реализиране в мащаб и материал за градска среда. Спечелих награда. След това ме поканиха да направя тази изложба в София, в Националната художествена галерия. За нея бяха реализирани трите големи кукумицина, които виждате.
- Вписват се много добре в градинката до НХГ - специално за това място ли ги проектирахте?
- Те са правени конкретно за изложбата, но не и за мястото. Хубавото на кукумицините е, че могат да се ситуират в какви ли не пространства. И тук, пред бившия дворец, не стоят зле, но спокойно биха могли да се поставят и пред някоя студена съвременна сграда от стъкло, алуминий и бетон. Представям си ги и в напълно изчистена от постройки среда, като парк например. Без проблеми те биха могли да се впишат навсякъде. Нещата еволюират - и в мен, и в работите ми. Има огромна разлика между първите и последните кукумицини. Първоначално те бяха съвсем статични. Впоследствие се появи динамиката. Движението е заложено в самите макети. Те могат да се раздвижват с ръце. И вече при реализацията има кинетика, осветление и звук.
- А откъде идва името им?
- Името им идва от България. От тази хубава дума кукумицин, на която основното й качество е, че няма точно определение, всеки влага в нея каквото иска. И когато трябваше да ги наименувам по някакъв начин, моментално се сетих за тази дума. Изобщо не съм се колебал. Тя просто им лепна, все едно е създадена за тях. По принцип не обичам да се задълбавам в обяснения, тълкувания, анализи... Не съм критик. Но когато хората настояват... За мен тази дума се състои от две части - "куку" - нещо лудо, необичайно, не в ред, свежо, ведро и "мицин", което е окончание на някои медикаменти в България. Обикновено на антибиотици. В момента се сещам за гентамицин. И ако човек иска да си пофантазира, може да използва кукумицина като хапче срещу сиво, монотонно ежедневие. Но това го казвам само защото трябва да се аргументирам по някакъв начин. Това обаче, което не искам, е да налагам някакъв начин на възприемане на кукумицините. Всеки може да си направи свой собствен разказ за тях и точно това става в момента, въпреки че единият голям кукумицин пострада и в момента не действа. На сутринта след откриването на изложбата го намерихме паднал. Иска ми се да вярвам, че не е бутнат нарочно.
- Говорите за тях като за живи същества...
- Всеки е свободен да ги възприема както желае. Един от нощните пазачи тук направо си е измислил нещо за тях. Той ми каза: "За мен това е ракета, в която има 4 пияни японци и те непрекъснато крещят". Друг човек, случаен минувач, сподели, че за него това е бутилка шампанско, която се разтяга. Трети видя единия кукумицин като бъчва с канелка... Всеки нещо си измисля. Такава беше и моята цел. Все пак това не е концептуално изкуство, за да е важна само теорията и, докато човек не прочете някакъв текст, да не може да го възприеме и да му се радва. Ако трябва да кажа какво съм искал да постигна - това е да предизвикам усмивка у тези, които се срещат с кукумицините. И мисля, че това вече е факт. Поне със сигурност хората не са безразлични, което е много хубаво.
- Когато влязох в залата, не знаех какво ще видя. Мислех си "Какви ли са пък тези кукумицини?". Предполагах по-скоро, че това ще е поредната изложба с атрактивно заглавие, но с безумна реализация. Оказа се нещо съвсем неочаквано. Зачудих се дали са просто симпатични предмети, но те са по-скоро същества, с които можеш да си общуваш и които те предразполагат към фантазиране.
- От пластична гледна точка те са смесица от архитектура, животно и машина. Когато японците ми дадоха наградата, имаше и коментари в пресата, които констатираха, че това не е индустриален или графичен дизайн, не е и скулптура, а е по малко от трите. Те всъщност много добре усетиха този проект, а в интерес на истината в конкурса бях представил само проект, макети и пана.
Чувствам се задължен да спомена и подкрепата на различни организиции за осъществяването на кукумицините. При икономическото състояние на България, което никак не е весело, и без закон за спонсорството все пак е много трудно да се намери подкрепа. Помогнаха ми 7 спонсора с материали и пари. Това са фирмите "Body Color" и "Анжели", които ми предоставиха бои, "Атлас стил" спонсорира всичко, което е печат, и филма, които беше показан във Френския културен институт. "Бланш-Мит" направи чертежите, "АDAS" реализира металната конструкция. Освен това, помогнаха Bulgaria Air и "Софийски имоти".

- Освен в Япония и в България, кукумицините показвани ли са на друго място?
- Не. За първи път ги показах в Япония и сега - тук. За Япония ме избраха след селекция по диапозитиви. Те подбраха 10 кукумицина като в действителност показах само пет, защото имаше изисквания за бройката. За пръв път сега показвам толково много - около 80 макета и 3 големи кукумицина. Много съм щастлив от реакцията на хората, защото в началото чух коментари от рода, че тук няма да има кой да ги хареса и да ги разбере, няма да са интересни. Не е вярно. Хората идват и се снимат, радват се. Една от пазителките на галерията, смеейки се с пълно гърло, ми разказа за жена, която отишла до един кукумицин и казала: "Той нещо ме пита, но не мога да го разбера и не знам какво да му кажа". Голям кеф е.
- Явно хората имат нужда от нещо подобно, защото из различните галерии се показват най-разнообразни произведения, но точно такива, които да предизвикват удоволствие и радост... Да те карат да помечтаеш. А след изложбата какво предвиждате?
- Живот и здраве, през следващата година същата изложба ще се открие във Франция. Това всъщност е част от съвместен проект, подкрепен от Френския културен институт. Моето желание беше тук да може да остане един кукумицин. Да има и един във Франция. Да се получи връзка между двете страни, защото това си е вид културно сътрудничество. Аз съм просто връзката между тези две страни.
- Има ли вероятност кукумицините да преминат в анимация?
- Да, възможно е. Правил съм някакви опити, но не съм довършил проекта. Те могат да бъдат реализирани по най-различен начин. Могат да бъдат по-големи или по-малки. Например едното пано го бях представил така, че да може да се влезе вътре и да се задействат някои от неговите елементи. Нещата не са статични и фиксирани.
- А как ги виждате като част от съвременния свят? Питам ви, тъй като живеете във Франция и имате възможност да наблюдавате живота там и тук. По-голямата част от произведенията на съвременното изкуство обикновено шокира и рядко доставя удоволствие.
- Вече казах, че моята претенция не е друга, освен да се предизвика усмивка. Ако е повече от усмивка, ако е смях и удоволствие, още по-добре! Аз съм ги правил с голямо удоволствие. Това ми е нещо като мото - ако не изпитвам удоволствие, просто нищо не се получава и изобщо не се захващам.
- Освен с кукумицините, занимавате ли се с нещо друго?
- Изкарвам прехраната си с графичен дизайн. Иначе правя и живопис, но досега не съм я показвал. Всъщност кукумицините са най-интересните ми работи. Мои приятели, художествени критици, са ми казвали, че това ми занимание е нещо наистина ново и различно. Това може само да ме радва. Винаги е досадно някой да дойде и да започне да сравнява работите ти с нещо, което вече е виждал някъде.

24 септември 2003

Разговора води Светла Петкова



Разговор с
Виктор Белмустаков