В навечерието на стогодишнината
на Народния театър Иван Вазов
За създаването на Българския народен театър заслуга имат наред с основателите му, и редица видни български интелектуалци и политически мъже, които с далновидността и подкрепата си са допринесли за утвърждаването му като национална културна институция. Историята на Народния театър е немислима и невъзможна без отчитането на процесите, формирали и художествено стабилизирали предшестващите го театрални формации, с които е кръвно свързан - те дават основното му творческо ядро. Това са процеси, започнали още с представленията на Пловдивската театрална трупа, призната и учредена от Областното събрание на Източна Румелия като подвижна театрална трупа (1881), която през 1885 г. се назовава "народна" и има огромни заслуги за Съединението с Княжество България. Преминала през различни перипетии, роене, разцепване, разпадане и ново учредяване, тази трупа през 1888 дава основата на Българската театрална трупа в София, подкрепена от Стефан Стамболов в качеството му на министър-председател и от Георги Живков като министър на просвещението и легитимирана с княжески указ. Тази трупа сама утвърждава името си Българска Народна Театрална Трупа "Основа". По заповед на Стефан Стамболов през 1890 г. тази трупа е преобразувана на Столична Драматическо-Оперна Трупа, раздирана от вътрешни противоречия и разтурена през 1892, когато се ражда Столичната Драматическа Трупа "Сълза и Смях", която след 1896 се зове Народна Драматическа Трупа "Сълза и Смях". Именно "Сълза и Смях" през 1904 година прераства в Българский Народен Театър. Основателите му са го изписвали винаги така - с три главни букви.
Историята на Народния театър е жалонирана не само от художествени факти, не само от подеми и кризи. Тя включва и поредица държавни документи, които по своеобразен начин дават много информация за състоянието на държавата, както и за енергията вътре в Народния театър, с която е приемал или отхвърлял предоставените му материални условия за реализация на изкуството му, с която се е борил да разшири границите на свободата на творчеството.
Държавата е давала много на този театър, но е и вземала, градила е, но е и рушила създаденото. Народният театър многократно през тези сто години е плащал със статута си на национална културна институция и е успявал да го възстанови след изтощителни борби и искания. Като държавен театър винаги е бил застрашен, че може да плати жестоко с две неща - статут и бюджет. Разбира се, и чрез съдбите на творците си. Но този театър е притежавал отделни, засягащи само него закони и гласуван персонално за него от Народното събрание бюджет.
Днес според постановление на Министерския съвет, прието по времето на министър Ивайло Знеполски, Народният театър "Иван Вазов" е сред шестте културни национални институции, които би трябвало "приоритетно" да се издържат от държавата. А Народният театър е имал статут на "бюджетна организация на стопанска сметка" и в навечерието на 1300-годишнината на България се издига до "културна институция с републикански бюджет".
Субсидираната от държавата Народна Драматическа Трупа "Сълза и Смях" прави няколко неуспешни опита през 1895, 1899 и 1900 години да се самообяви за Народен Театър "Сълза и Смях", като продължава да афишира спектаклите си пред публиката по обичайния начин, без да променя името си в програми, афиши и съобщения в централния печат. Всеки неин опит да стане Народен театър е съпътстван или изпреварван от също толкова неуспешен акт - да я превърнат в Княжеска народна трупа или Княжески театър. Възможността да осъмне като "монархическа институция" съпътства не само "Сълза и Смях", но и родения от нея Български Народен Театър.
Княз Фердинанд никога не се е отказвал от намеренията и идеите си и е планирал действията си като политически реалист. Опитен и дисциплиниран администратор, той никога и никъде не се е ангажирал с директна интервенция или документ при неуспешните опити трупата "Сълза и Смях" или Българският Народен Театър да бъдат превърнати в княжески културни институции. За подобни цели винаги се намират други изпълнители.
По отношение на това - възможността да стане "княжеска" - "Сълза и Смях" не е изключение. Концепцията за "народна династия" е предвиждала всички институции със съставка на името "народен" да се преобразуват в "княжески народни". Например: вместо Българска Народна Банка - Княжеска Народна Банка, съответно и Княжеска Народна Библиотека и други. Държавата не е независима, а трибутарно княжество. По печатите на държавните учреждения, в това число и на Министерството на Народното Просвещение, е изписано "Българско Княжество".
Съществителното е княжество. В периодичната преса е запазен следният факт. При пътуванията на Фердинанд и Иван Д. Шишманов из Европа в София започват да се получават пратки с книги, адресирани до "Княжеската Народна Библиотека". Служителите на библиотеката, оглавявана от Стоян Заимов, питат чрез печата: "тези книги сега как да се вписват - във фондовете на Народната библиотека или да се препращат в Двореца?" Думата "княжески" буквално е витаела из въздуха.
Имали ли са правно основание членовете на Народната Драматическа Трупа "Сълза и Смях" да се преименоват на Български Народен Театър? Да, защото на 15 декември 1898 г. Деветото Обикновено Народно Събрание има решение на тема народен театър. На третата си редовна сесия и ХХХIХ нейно заседание се гласува едно предложение, засягащо Софийската градска класна лотария - а именно, да не се обгербват лозовете (билетите) на лотарията в полза на столичната община. Стенограмата от това заседание е подробно цитирана и емоционално преживяна от Иван Попов в книгата му "Миналото на Българския Театър", т. 2. Припомням тук, че в хода на разискванията депутатът Никола Ив. Козаров предлага 100 000 лева годишно да "служат като фонд за построяване на един народен театър в Столицата". Народното събрание гласува на първо, второ и трето четене и предложението става Решение с болшинство.
Следва височайши указ, публикуван в "Държавен вестник", г. ХХI от 3 януари 1899 г. на стр. 3. Предавам го изцяло, защото досега не е цитиран и ползван от историците на театъра:

По Министерството на Финансиите
Указ
№ 153

Ние Фердинанд I
с божия милост и народната воля Княз на България
Обявяваме на всички Наши верноподаници: IХ Обикновено Народно Събрание, в третата си редовна сесия, в ХХХIХ заседание, от 13 декември 1898 год. прие,
Ние утвърдихме и утвърдяваме
следующето

Решение
за пущание в обращение, необгербовани, лозовете на Софийската градска класна лотария.
Одобрява се, щото лозовете на Софийската градска класна лотария да се пущат в обращение необгербовани, но със задължение Столичното градско-общинско управление да плаща на съкровището годишно гербов сбор по 100 000 л., платими по половина на 1. февруари и 1. август всяка година, които да служат като фонд за построение народен театър в Столицата.
Горното решение се вотира и прие от IХ Обикновено Народно Събрание, трета редовна сесия, в ХХХIХ му заседание, държано на 15. декември 1898 год.
Заповядваме настоящето решение да се облече с държавния печат, да се обнародва в "Държавен Вестник" и да се тури в действие.
Разпорежданията за туряние в действие на това решение възлагаме на Нашия Министър на Финансиите.
Издаден в Нашата столица София на 19. декември 1898 год.
На първообразното със собствената на
Негово Царско Височество ръка написано:
Фердинанд
Приподписал:
Министър на Финансиите: Т. Теодоров
Първообразното решение е облечено с държавния печат и зарегистрирано под № 78, на 4. януари 1899 год.
Пазител на държавния печат,
Министър на Правосъдието: Г. Згурев.


В този Указ, както и в Решението на Народното събрание, има една особеност, на която няма как да не обърнем внимание. Според съществуващите тогава граматически правила всяко официално име, съставено от две думи, се изписва винаги с главни букви: "Държавен Вестник", "Народно Събрание", "Сълза и Смях", "Славянска Беседа" и др. Фондът за строителство на народен театър в Столицата съвсем не означава, че театърът ще се казва така - той е изписан без главни букви. В Указа веднъж е сбъркана и датата на заседанието на Народното събрание - 13 декември. Случайно или не, печатна грешка или съзнателно внушение, че решението е взето на фаталното 13 число - днес никой не може да каже, но подобни игри са характерни за Фердинанд. По това време "Държавен Вестник" се списва доста добре и забелязаните печатни грешки ги обявява в следващите си броеве. В случая поправка няма.
През 1903 година за Министър на Народното Просвещение е назначен Иван Д. Шишманов. През изпепеляващото, трагично и героично лято на 1903, в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, министър Ив. Д. Шишманов се обръща с "Доклад до Негово Царско Височество по учебното дело". Докладът е с дата 2 юни 1903 г. и е в две части. Част А - засягаща образованието и част Б - за "институтите с културен характер". Министър Шишманов на първо място сред тези институции поставя "националния театър", необходимостта да се реформира ръководството му, вместо тричленен комитет да го ръководи "вещо лице с достатъчно енергия за интендант на народния театър", а за директор-режисьор да се повика специалист от чужбина. Иван Д. Шишманов в доклада си до княза акцентира на обстоятелството: "трябва да се построи час по-скоро специално здание за театър", без което условие "развитието на театъра ще бъде спъвано". (Курсивът в цитираните пасажи си е на Шишманов.) Върху оригиналния ръкописен текст Фердинанд с характерните си остри готически букви изписва на ръка следната резолюция: "Като одобрявам напълно настоящия ценен план на българското учебно дело, от сърдце желая неговото систематическо и постепенно прилагание в действие. Фердинанд" (БАН, ф. 11 к, оп. 2., а. е. 341, л. 31-45). Докладът на министър Шишманов и резолюцията на Фердинанд върху него са известни отдавна на историците на българския театър и наистина това е един от основополагащите документи за Народния театър. В този доклад са употребени и двата термина "национален" и "народен" театър - цел и мечта на създателите му. На доклада се дава публичност чрез "Нов век" (г. V, бр. 608, 16/29 юни 1903 г., с. 2-3 и бр. 609 от 18/31 юни 1903 г. с. 2-3). В Хрониката си същият вестник, който е орган на Народно-либералната партия, публикува и резолюцията на Фердинанд със следния коментар: "Тези думи свидетелствуват за отеческите грижи и високите просветителни възгледи, от които се въодушевлява Н. Ц. Височество Князът от културното унапреднявание на Отечеството. Те свидетелствуват, че всички фактори в държавата, било те официални или частни, които се трудят за просветителното и нравствено повдигание на българския народ, ще намерят винаги деятелна и мощна подкрепа от страна на просветения владетел на България (бр. 609, 18/31 юни 1903, с. 3). В същия брой, пак в Хрониката, има антрефиле "Преобразования в театъра. Научаваме се, че досегашния театрален комитет е уволнен и вместо него г. министра на просвещението е назначил за временен управител на театра известния наш списател и драматург г. И. Миларов, комуто е възложено и изработванието на законопроекта За Българ. Нар. Театър, както и ръководението подготвителните стъпки за отпочванието постройката на театра, от който се чувствува такава необходима нужда. (В. Поща)" (курсивът мой - А. К.) В това антрефиле, което "Нов век" препечатва от вестник "Вечерна поща", вече става дума за името Български Народен Театър.
Докладът на Шишманов с резолюцията на Фердинанд, назначаването на Илия Миларов за управител и възлагането му да готви законопроект за Българския Народен Театър се възприемат от артистите на Народната Драматическа Трупа "Сълза и Смях" по същия начин, както ги възприемат журналистите от вестниците "Нов век" и "Вечерна поща". Като документи, които по логиката си са в духа на височайшия указ от 1898 г., още повече че предстои и мечтаното строителство на театрална сграда. Към момента на отпечатването на доклада на Шишманов и заповедта за назначаването на Илия Миларов за управител, "Сълза и Смях" е в Пловдив. Артистите реагират с телеграма, предадена чрез антрефиле на "Нов век" (г. V, бр. 611, 23 юни/6 юли 1903, с. 3):

Народния Театър. Народната Драматическа Трупа, която сега се намира по обиколка в Пловдив, след като се е научила за назначението на г. И. Миларов за управител на театра, изпратила му е следната поздравителна и съчувственна телеграма:
Илия Миларов, София.
Вестта за поверяванието вам управлението на народния театър, зарадва всички, защото виждаме във вашето лице човекът, който отблизо познава нуждите на този важен културен институт и ще вземе нов обрат на съществувание. Приемете искрените честитявания на цялата трупа, която с готовност ще ви подкрепи в трудната задача за прилагание в действие всички ваши отдавна замислени мероприятия по театра.
Режисьор Попов.


И Иван Д. Шишманов като министър, и журналистите, и артистите се оказват в ситуация "чели, ама не прочели", "гледали, ама не видели" с Фердинандовата резолюция върху Доклада на министъра на просвещението. По нормалната логика резолюцията би трябвало да засяга целия доклад, но Фердинанд си е оставил вратичка - той одобрява "ценния план на българското учебно дело" и думичка не е казал за онази част Б на доклада, която засяга културните институти, още по-малко за народен или национален театър и законопроект, свързан с Българския Народен Театър.
Докато страниците на вестниците парят от съобщения за кървави погроми в Тракия и Македония, а страната е залята с бежанци, българският княз за своя сметка монтира княжеска ложа в залата на "Славянска Беседа", където играе "Сълза и Смях". През януари 1904 г. контрактът с австрийската фирма Фелнер и Хелмер още не е сключен, макар че в доклада си Шишманов се позовава точно на тези архитекти и заявява, че строителството трябва да стане "по изработения вече план на Фелнера". Това се възприема като знак, че строителството може и да се отложи, проточи или да не се състои. Самият Фердинанд още на 2 януари 1904 г. приема представителя на австрийската фирма заедно с Илия Миларов и се запознава с промените, поискани и направени в оригиналния проект. Това става зад гърба на Шишманов ("Нов век", г. V, бр. 690, 2/15 януари 1904, с. 4). Опозиционният вестник "Софийски ведомости" под заглавие "Новини и произшествия" (г. II, бр. 176 от 16 януари 1904, с. 3) остро напада: "Настоятелството на Славянската Беседа, види се, въодушевено от високоблюдолизнически чувства към любимия си господар, изразходвало една значителна сума членски вносове за направата на една царска ложа, която стесни значително салона на Беседата. Че тази ложа не бе на мястото си, се вижда от факта, че с нея сега си служат дворцовите лакеи, които от висотата на трона подражават господаря си, като снисходително пляскат на актьорите, а надменно изглеждат каналийте там долу по канапетата и столовете".
Какво се е случило, за да се стигне до изолирането на Иван Д. Шишманов от приоритетното за него дело - строителството на театъра? На 19 октомври 1903 г. има избори и в предизборната борба "Софийски ведомости" излиза в своя 135 брой от 9 октомври със статия, подписана от Благой със заглавие "Народу". В тази публикация в прав текст се говори за протест "против домогванията на султанствуващия Фердинанд" и ако не се стори това, "знай, че проклятие ще се изсипе върху тебе, и тука, и в Македония, което ще те преобърне в робиня, достойна да пълзи пред султан Фердинанда тук и пред вонещия и кървав скут на султан Хамида зад Рила и Пирин".
Обръщението към българския народ се персонифицира: "А вий, чиновници, съдии и прокурори, войници и офицери, генерали и доктори, които служите на държавата, - вий ще се обърнете ли в пълзяща паплач пред стъпките на немеца, който с нищо не заслужава вашата преданност?" Този брой на вестника Фердинанд изпраща на Шишманов с приписка, направена до заглавието "Народу" с червен молив "Bravo" и кратка ръкописна бележка:

Господин Министър!
Според тържествените декларации на Отговор. редактор на "Соф. Ведомости" авторите на това гнусно антрефиле са Студентите. Нямам нищо да прибавя - но последствията не могат да бъдат освен печални.
Ваш
(характерния подпис на княза)
Петък вечер
(БАН, ф. 11 к, оп. 2, л. 5 и 6.)

Народното събрание разглежда и гласува Законопроект за престъпленията, извършени чрез печата против държавния глава. Стоян Михайловски е един от най-яростните противници както на закона, така и на Фердинанд. Той смята закона ненужен, защото "ще предизвика голям терор и гнет от страна на изпълнителната власт... Недейте ограничава печата, защото винаги, когато се е подемала борба между перото и скиптъра, то последния е бил винаги повалян. Този тежък закон ще пречисти само пресата и няма да постигне вашата цел, той ще я пречисти от неспособните, като запази способните писачи". (Цит. по "Софийски ведомости", г. II, бр. 176, 16 януари 1904 г., с. 2.)
Самият Стоян Михайловски заради редица свои антифердинандови публикации попада под ударите на този закон, а Шишманов е принуден да го освободи като професор от университета, без да поиска становището на академичния съвет, с което се нарушава автономията на университета. Законът, по който е съден Стоян Михайловски, получава в пресата ироничното название "Закон за защита на Особата".
Събитията от края на 1903 и началото на 1904 в миниатюрен образ прогнозират катаклизмите, разиграли се много по-късно - 3 януари 1907 г. и влязлата в историята ни "кървава седмица" след откриването на Българския Народен Театър.
През януари и февруари 1904 името на трупата "Сълза и Смях" претърпява невероятни трансформации. В съобщенията за предстоящите представления от началото на годината, които най-вероятно се подават към печата от ръководството на театъра, я наричат "държавния театър". Самият Илия Миларов се подписва и дава указания на два вида бланки - веднъж на бланките на Народната Драматическа Трупа "Сълза и Смях" и втори път на бланките на Комисията по строителството на Българския Народен Театър. Афишите, адресирани към публиката, са неизменни - Народна Драматическа Трупа "Сълза и Смях". Така е според запазените в музея на Народния театър афиши. "Държавен вестник", ХХVI, бр. 12 от 17 януари 1904 г. на 6 стр. публикува заповеди на министър Ив. Д. Шишманов, засягащи името и статута на театъра:

С заповед № 1503, от 29 декемврий 1903 г. назначава се досегашния управител на народната драматическа трупа "Сълза и Смях", г-н Ил. Миларов, за интендант на същата трупа, с 500 л. месечно възнаграждение, считано от 1 януарий 1904 год.
С заповед № 1503, от 29 декемврий 1903 г. назначава се комисия по постройката на националния ни театър, със следния състав: за председател г-н Ил. Миларов, интендант на народната драматическа трупа "Сълза и Смях", и членове: П. Момчилов и Юр. Миланов, архитекти в Министерството на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията, и Чавов, началник на техническото бюро в Софийското общинско управление.


Повече от очевидно е, че при ясно поставената цел в Доклада от 2 юни 1903, бъркотията около статута на "Сълза и Смях" е голяма. Разграждането на името, с което публиката е свикнала, е беля много по-малка от неопределеността на бъдещето. Не по-малко уязвено е и самочувствието на държавния глава, който намира сили в себе си да иронизира в интервю пред вестник Local Anzeiger положението си: "Аз не съм абсолютен монарх, не съм даже конституционен, аз не съм повече от председател на република" (цит. по в. "Мир", г. Х, бр. 1362, 15 януари 1904, с. 1).
В подобна взривоопасна обстановка да се мисли дори за името княжески театър е невъзможно, но по всяка вероятност е изисквано. При това положение Ив. Д. Шишманов в подготовката на контракта с виенските архитекти прави компромис и вписва прилагателното "княжески" към "Българското Княжеско Министерство на Просвещението в София". Контрактът визира просто "постройка" на театър в София. Този контракт е разглеждан на две заседания на министерския съвет с номера на протоколите № 10 от 3 февруари 1904 (ЦДА, ф. 284 к, оп. 1, а. е. 1930) и № 24 от 9 март 1904 (ЦДА, ф. 284 к, оп. 1, а. е. 1942). Министерският съвет в своите протоколи от заседанията, ръководени от министър-председателя Рачо Петров, е пестелив на думи, но смайващо конкретен. И в Протокол № 10 от 3 февруари 1904 и в № 24 от 9 март 1904 категорично е записано "контракт за постройката на Българския Народен Театър". Всичко това - по доклади на Министерството на Народното Просвещение. В протоколите на министерския съвет няма и помен за "княжески", нито за театъра, нито за отделните министерства, чиито министри присъстват, слушат докладите на Шишманов и приемат съответните постановления. Но няма и техните подписи - нито на министър-председателя Рачо Петров, нито на министър Шишманов, а само на секретаря водил и изписал краснописно протоколите. Този секретар е Апостолов. (ЦДА, ф. 284, оп. 1, а. е. 1930, л. 1-2 и носи гриф "Не е" и ЦДА, ф. 284, оп. 1, а. е. 1942, л. 1 - лице и гръб и л. 2, който завършва с "Верно" и подписа на секретаря.) Имало ли е натиск върху кабинета, за да не преподпише протоколите, или това е правено преднамерено и предвидливо? Има и други постановления от времето на Рачо Петров, които са само с подписа на секретаря, но има и такива, на които част или всички министри са положили подписи или на тях стои поне подписът на министър-председателя.
При тази ситуация на 2 март 1904 година "Сълза и Смях" чрез афиша си за "Силата на мрака" от Граф Лев Ник. Толстой, постановка на директора-режисьор Сергиян Туцич се обявява за "Народен Театър в София". 2 март е в навечерието на годишнината от сключването на Сан-Стефанския мирен договор, по нов стил, а по стар Освобождението се е чествало на 19 февруари. Към началните месеци на 1904 г. в сила са и двата стила на датиране, със съответните уговорки. Мисля, че не е случаен изборът на "Силата на мрака" в случая, има многозначност в този факт.
Хронологически следват гастролите на хърватския трагик Андрея Фиян и афиши, обявяващи представления на Народния Театър с негово участие. Андрея Фиян подкрепя и застава на страната на сценичните си партньори в желанието им да се превърнат и да бъдат признати за Народен театър. Андрея Фиян идва в София след успешни свои гастроли в Прага и други славянски и не само славянски столици. Приходите на едно от гастролните си представления той предоставя в "полза на служителите на народния театър".
Всичко това не се прави зад гърба на министъра на народното просвещение. Напротив, изпратена му е телеграма с покана да присъства на благотворителното представление в полза на служителите на народния театър. Тя се пази в архива на БАН, във фонда на Ив. Д. Шишманов. Ако папките на Министерския съвет могат да не бъдат отваряни 100 години и да не се обявява тяхното съдържание, с театъра това просто не става. Той се афишира пред публиката всяка вечер и се подписва с име над продукцията си.
Контрактът "Между Българското Княжеско Министерство на Просвещението в София и Императоро-Кралевските строителни Архитекти Г-да Ф. Фелнер и Х. Хелмер във Виена" е подписан от българска страна от Министър Д-р Ив. Д. Шишманов на 23 април 1904 г. във Виена. Документът е запазен в препис, чиято верност с оригинала се гарантира с подписа на Председателя на Строителната Комисия И. Миларов, който по професия е адвокат; оригиналът е носил и двата подписа на българския драгоман при Българското Министерство на Външните работи и Изповеданията К. А. Константинов, който удостоверява идентичността на българския и немски текстове.
Документът е заверен от Княжеското Министерство на Външните работи и Изповеданията на 12 март 1904 г. в София и на първата страница носи гриф "не подлежи на обжалвание" (ЦДА, ф. 173, оп. 2, а. е. 1971).
В навечерието на годишнината от Април 1876, на 11 април 1904 г. самообявилият се Народен театър играе последното си представление за първия си четиридесетдневен сезон: "Хъшове" на Иван Вазов, постановка на Иван Попов по "второто съвършенно преработено издание" на автора.
В пресата има данни за указ на Фердинанд от около 12 юли 1904 г. За това свидетелства в. "Ден" в хрониката си от 14 юли 1904 (Ден, г. I, бр. 218, с. 3): "Постройката на народния театър. Завчера е бил подписан указа за постройката на народния театър. Според един пасаж на указа грубата работа на постройката трябва да бъде завършена до 4 месеца от денят на утвърждението на търга". Този указ не е запазен в монархическия фонд на ЦДА. Изнесеното от в. "Ден" не противоречи на параграф 5 от Контракта с Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер - "театра най-късно на 1ий Септемврий 1905 г. да може да бъде открит".
През новия сезон 1904/1905 афишите носят името "Български народен театър в София" като думата "народен" изписва дъга над държавния герб.
За финал на тази дълга и може би скучна днес хроника оставяме: "Държавен Вестник", г. ХХVI, бр. 263, 30 ноември 1904 г., с. 10:

По Министерството на Финансиите
Указ
№ 258
Ние Фердинанд I
с Божа милост и народната воля
Княз на България
По предложението на Нашия Министър на Финансиите, представено Нам с доклада му от 16 ноемврий 1904 год., под № 5648 и съгласно чл. чл. 2 и 3 от Закона за отчуждение на недвижимите имоти за държавна и обществена полза и постановлението на Министерския Съвет от 22 април 1904 год. протокол № 36,
Постановихме и постановяваме:
Обявяваме за отчуждаемо за държавна полза и нужда и заповядваме да се отчужди за същата цел по цената, определена от назначената за това специална комисия, принадлежаще на Софийската градска община, място, находяще се в столицата, между улиците: Левски, Любен Каравелов, Бенковски и Вълкович, от 5012.54 квадратни метра заедно с всичките находящи се върху него постройки, понеже е нуждно за бъдащия Народен Театър. Нуждната за това отчуждение сума от 350 877.80 л. за 5012.54 квадратни метра място, оценено по 70 л. квадратния метър и 35 151.40 л. за находящите се върху него сгради, да се изплати на правоимеющата община от кредита на Финансовото Министерство за отчуждаване на имоти за държавна полза и нужда по бюджета за 1905 год. Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Министър на Финансиите.
Издаден в Нашата столица София, на 22 ноемврий 1904 год.
На първообразния със собствената на
Негово Царско Височество ръка написано:
Фердинанд.
Приподписал:
Министър на Финансиите: Л. Паяков.


Иван Попов се позовава на този указ, но го взема от препечатка в ежедневник. Има несъществени съкращения и разлики с оригинала от ДВ.
Ръкописният оригинал не се пази в Държавния ни архив. Няма го. Фердинанд с този указ предоставя пет декара държавна земя на Народния театър, но на "бъдащия Народен Театър", онзи, който ще бъде открит след завършването на постройката на Фелнер и Хелмер. Отлага събитието във времето. А самообявилият се Български Народен Театър действа през новия сезон с името "Народен театър в София" - сякаш принадлежащ на градската община. И театърът поема тежката си мисия да бъде народен и да се самоизгражда като български.
Министър Ив. Д. Шишманов получава удари и от дясно, и от ляво, и отгоре, и отдолу, но пристрастието му към изграждането, и в прекия, и в преносния смисъл на думата, на Народния Театър остава. Той безкомпромисно търси решения за художествения ръст на изкуството на първата сцена на България. По всяка вероятност с внушение от Фердинанд министър Шишманов командирова в Белград най-именитите артисти на Народния театър през есента на 1904 г. за тържествата по коронацията на крал Петър Караджорджевич. Командировката е и за да се убедят, че съседите имат Сръбско Кралевско Народно Позорище.

Антония Каракостова