Корупцията
в българското образование
В самото начало Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията, заяви, че българските образователни институции днес реагират негативно на обвиненията в корупция по начин, познат ни от поведението на институциите в здравната система, в съда и полицията отпреди 5 години. Като задача на форума Шентов изтъкна инвентаризирането на възможните противодействия спрямо образователната корупция.
Георги Николов, председател на Сметната палата, призова социолозите, оповестили данните, че университетските преподаватели са най-корумпираните в държавата, да изследват и друг, не така емоционален като сесиите, период. Той подчерта, че задача на ръководеното от него ведомство е очертаването на корупционни рискове. Като такива Николов набеляза свободното посещение на лекции и упражнения, за които не се изисква заверка с подпис, както и продължителността на изпитните сесии (два дни между два изпита са възможност за пораждане на корупция, смята той). Председателят на Сметната палата продължи с устната форма на изпитване, спря се и върху забавената публикация на изпитните резултати. Съществува ли практиката даден преподавател да иска студентите да си купят неговия учебник, реторично попита той. Предмет на изложението му стана също неконтролируемото "изнесено" обучение, както и неимоверното разширяване на преподаваните специалности, което предизвиква и наемането на преподаватели с нищожна квалификация. Като корупционен риск Николов еднозначно определи и платеното чрез фирми обучение. Прочее, икономическата среда в България принуждава мнозина студенти да работят, поради което те нямат време за подготовка и предпочитат да заплащат своите изпити. Ниското преподавателско възнаграждение също предизвиквало корупция, особено при хора "с по-слаби нерви". Многото документи, необходими за кандидатстудентите, както и безбройните различни такси също провокират появатa на подкуп.
Д-р Живка Дамянова, ръководител на Експертната група по антикорупционно образование при "Коалиция 2000", води първата сесия на кръглата маса: "Корупцията в българското образование - състояние и сериозност на проблема". Тя предложи назначаването на образователен омбудсман, каквато е шведската практика, както и написването на етичен кодекс на отношенията студенти - преподаватели.
Божидар Влахов, ръководител на oтделение "Финансов одит" в Сметната палата, заяви, че в България може да има бум на висшето образование, но 80% от възпитаниците на ВУЗ не намират реализация в "реалния" живот. Нещо повече, младите хора упражнявали натиск (?!) върху образователните институции. По-нататък Влахов ме шокира с твърдението си, че у нас всеки можел да си плати и да учи, респективно да създава корупционни рискове... Тук той направи неясен паралел с образователната политика на Дьо Гол, от който останах с убеждението, че според Влахов именно широкодостъпното образование е причинило студентските бунтове от края на 60-те, които той оцени негативно...
В изказването си Влахов обсъди лошото финансово състояние на университетите, които не получават достатъчно средства от държавата и, в крайна сметка, не могат да развиват наука. Той заяви, че българското образование е изключително евтино: идват чужденци, които за 10 000 -12 000 $ учат медицина; искат хем да е евтино, хем да вземат изпити, без да учат. И си ги плащат... Към корупционните рискове, посочени от неговия началник, Влахов добави: стремежа на университетите за набиране на собствени средства, харченето на бюджетни пари, курсовете за кандидатстуденти, приема на студенти извън определената от Министерския съвет квота, настаняването в общежития, конкурсите за обществени поръчки...
Александър Стоянов, директор на "Витоша Рисърч" - агенцията, която оповести "скандалните" социологически данни за корупцията във висшето образование, заяви, че те са били назовани "хазарт" от ректора на Софийския университет проф. Биолчев, а Съветът на ректорите ги е определил като "манипулация". Самият Стоянов не само бил разпитван колко са му платили, но и намекна за отправени към него заплахи. Действително, начело на корупционната класация са митничарите и другите правоприлагащи органи, но университетските преподаватели също са проблематична област, продължи той. След изнасянето на данните, Стоянов е наблюдавал как университетите се обвиняват взаимно в корупция, обвинения в корупционен натиск се разменят и между студенти и преподаватели, но проблемът си остава общ за всички. Той коментира отсъствието на образователния министър и повечето ректори от форума и определи отричането на фактите като смешно и жалко.
Коста Костов, народен представител и председател на Комисията по борба с корупцията в парламента, подчерта, че България "кредитира" най-богатите държави с висококвалифицирани специалисти, а и ни успокои, че в Европа съществува проблем с корупцията. Той разказа за опита на комисията с "изнесените" обучения, които нарушават закона и създават риск за качеството на образованието въобще - неговата формация вече задължила образователното ведомство да контролира университетските филиали, а разговорите с министерските чиновници ще продължат. Костов се пошегува с "оплакванията" на свои познати студенти, чиито преподаватели не вземали по никакъв начин подкуп...
Татяна Калканова, народен представител и член на парламентарната Комисия по образование и наука, изтъкна, че най-големият отпор на законовата промяна идва тъкмо от образователните институции (вж. съпротивата спрямо общия за всички университети приемен изпит и рейтинговата система). Депутатката смята за ефикасна форма за борба срещу корупцията следакредитационния контрол. Ако правилно съм разбрал, нейната визия съдържа следното: университетите следва да издигат своите собствени изисквания за качество и впоследствие да бъдат проверявани по тях.
Доц. Атанас Гочев, доцент в катедра "Международни отношения" на Университет за национално и световно стопанство, огласи следните подкрепени с числа данни: само около 1/3 от студентите смятат, че корупцията има отрицателно влияние върху страната и хората; близо 2/3 смятат, че корупцията е резултат на моралната криза на прехода и наследство от времето преди 1989; почти 1/3 разглеждат корупцията като част от народопсихологията...
Проф. Венелин Живков, ректор на Техническия университет, предупреди, че с разговора за корупцията вместо да се изпишат вежди, могат да се извадят очи. И също се учуди, че не вижда в залата министерски представители, достатъчно университетски преподаватели, студенти. Проф. Живков изложи разбирането си, че има законови пречки и уловки, които фактически конструират университетски пирамиди за платено обучение. Той се обърна към "бюрократите" да мислят, когато дават пари за университетите, защото те не могат да бъдат усвоени по почтен и законен начин за нищожните срокове до края на бюджетната година. Като решение срещу корупцията ректорът предложи да се провеждат писмени изпити пред двама преподаватели, а техните резултати да бъдат обявявани в деня на изпита.
Проф. Драгомир Драганов, Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски", автор на статията "Вземам 11 000 лв подкуп на месец", предизвикана от данните на "Витоша рисърч", провокира аудиторията с твърдението, че корупцията в българското образование е устроена от самото Народно събрание със закон и визира безчетното количество университети в страната, за които се оказа, че никой в залата не знае колко са. В резултат на лобистките амбиции на депутати-местни патриотари, в България университетите са приравнени на килийните училища, изтъкна ученият. И затова, когато в Бургас бият отказала подкуп преподавателка, ректорът възстановява студентските права на побойника. А и съдът се меси в самата университетска автономия, щом може да възстановява легитимно свален ректор на поста му. Проф. Драганов предложи като противоотрова на изнесеното обучение у нас да бъде направен голям университет за дистанционно обучение, каквито са познати в развитите страни, и той да поеме всевъзможните филиали. Също така ученият смята, че е нормално да има минимални разходни норми за образование в държавния бюджет: абсурдно е с оглед на приемането ни в НАТО непрестанно да се увеличават парите за военното ведомство - за времето, откакто преподава, Драганов е обучил 6000 студенти, а българската войска не е провела нито една война... И ученият влезе в хора на призоваващите за регулация на отношенията между студенти и преподаватели поне чрез заверки.
На конкретни негови питания Надя Сандалова от Сметната палата отвърна, че нейната институция може само да вижда проблемите в бюджетната реформа и съзнава, че законосъобразното невинаги е целесъобразно. Тя смята, че реформата в бюджетирането се бави в сравнение с реформата на самото образование. Доц. Лиляна Вълчева от синдикат "Висше образование и наука" попита как се работи в държава, в която законите не функционират, а проф. Пенчо Пенчев от Института за устойчиво развитие драматично попита къде е българската стратегия за устойчиво образователно развитие...
Любомир Кутин, координатор на проект "Инициатива за гражданска култура" на фондация "Град и култура" - Варна, огласи идеята за "Стаж в СУ 'Св. Климент Охридски'", според която студенти трябва да бъдат поставени в помощ на лица, заемащи ключови длъжности в управлението и дейността на университета. Така той вижда доброто взаимодействие между образователната система, институциите на властта и неправителствения сектор, посредством което е възможно да се неутрализират вредните последици от корупцията с непосредственото съдействие на младите.
Теодора Върбанова, фондация "Приложни изследвания и комуникации", сътрудник по проект "Медиен мониторинг на корупцията", представи вкратце изследването си как медиите отразяват корупцията в българското висше образование. Според неговите изводи, темата за корупцията в българското висше образование е сравнително слабо представена в медиите, а през 2003 година публикациите по темата чувствително нарастват, но без конкретни случаи и данни. Изследователката смята, че реалният дебат за корупцията във висшето образование се случва в Интернет.
Във втората сесия на кръглата маса - "Модели, причини и институционален отговор", Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, заяви, че моралът на учителите не приема явлението корупция - факт, подкрепен донякъде и от социологическите данни. Тя поиска усъвършенстване на законовата уредба, но такова, че да не нарушава равния шанс и равния достъп на децата до образование. Такева подчерта, че учителят е най-потърпевш от ситуацията с учебниците и обвини министерството на образованието за кашата, при която се избира не от 4, както е по закон, а в някои случаи от 18 учебника. Учителката смята, че е нормално и нужно да се заплаща и допълнителният, полаган от учителите, труд, т.е. всички онези извънурочни дейности.
Синдикалистката препоръча да се поучим от американския опит с ден на благодарността на учениците и родителите към учителите, включително и регламент за подаръците...
Доц. Николай Ангелов, Технически университет, предложи в срок от 6 месеца да бъде проведена институционална минимизация, т.е. на 1 милион население да има само по едно висше училище. Защото, според. доц. Ангелов, в момента у нас 131 институции издават дипломи за висше образование. Ученият призова за незабавно преустановяване дейността на Агенцията по акредитация. Той предложи като модел на университетско развитие "немската" катедра, в която асистентският и докторантският състав съвпадат, а на 5-ата година незащитилият все още докторска теза бива уволнен. В същата тази катедра на временни договори са изявени специалисти-практиканти, а на постоянни договори само ограничен кръг професори. Доц. Ангелов призова за спешно преобразуване и оптимизиране на БАН, както и за възможността небългари да участват в преподавателски конкурси.

Основната хипотеза на собственото ми изказване беше, че липсата на качествено образование предполага корупция. Според мен пусковият механизъм на корупцията във висшето образование се намира в недрата на средното образование. Защо? Различните училища преподават неравностойни като качество знания на учениците, а различни по обем знания получават еднакви оценки. Отличничката в Ардино едва ли е отличничка в София и с право се чувства измамена. Но от кого? Предполагам, илюзия е възможността за външни екзаминатори във всички училища. Учителят (както, прочее, и университетският преподавател) е и на входа, и на изхода на знанието. И в двете си въплъщения той е фокусиран върху неизменността на подаваното и излизащото след него. Това превръща учителя в потенциален и реален монополист на полето на знанието. На практика обаче в този цикъл не се създава "ново" знание. Възпроизвежда се "старото", преподават повече факти и много малко методи за тяхната интерпретация, конструиране, управление... Достатъчно основания за размисъл в тази насока ни даде публикуваната неотдавна в "Култура" фундаментална статия на Румен Петров, комуто дължа подсещания.
Кандидатгимназиалните и кандидатстудентските изпити обаче изискват качество, каквото училището в повечето случаи не е преподало. Затова учениците и техните родители се спасяват поединично - учениците наваксват липсващото качество с усилни цикли частни уроци; непреподаденото в публичното училище знание бива изнесено и преподадено в частната сфера, а двигател на въпросния пренос е прекомерната власт на учителите. Когато учителите не получават достойно заплащане за качествена работа, по логиката на "оцеляването" те решават да се облагодетелстват извън училището.
Смятам, че обществените училища следва да бъдат подложени на конкретна атестация: за по-високо качество и реализуемост на преподаваното знание учителите трябва да получават и по-високо възнаграждение. По този начин те ще претърпят рязка йерархизация спрямо качеството на предлаганото образование...
Прилагането на принципите на организационната етика в средата на училището ми даде правото да заявя, че в своето мнозинство българските средни училища симулират изпълнението на своите задачи, те се ангажират привидно с образованието на учениците, за да прикрият неспособността да поемат същински своя ангажимент. В резултат българското средно образование се занимава предимно със самото себе си и перманентните си реформи. Затова основните въпроси, които тепърва трябва да разискваме, според мен, са:
Как може да бъде оценявано качеството на образованието в България? (Очевидно не по поставените оценки.) Какви са възможностите за градиране на заплащането в съответствие с постигнатото качество?
Скритият пазар на образователни услуги - как може да бъде легализиран и кой възпрепятства това? Как може образованието да бъде върнато в училище?
Как така фигури, конструирали скрития образователен пазар у нас, впоследствие заемат ключови позиции в образователното ведомство? От които, прочее, те следва да се стълкновят със собственото си уродливо произведение? Как обаче точно те да наказват корупцията? Как обаче точно те да подкрепят онези смислени и морални учители, които не се поддават на корупционния натиск?
Как да направим по-прости и по-явни правилата, по които функционира средното образование, за да намалим произтичащата от тяхното бюрократизиране корупция?
Какви са възможностите за професионално и социално израстване на българския учител на фона на девалвиралото като ценност образование? Чрез какви конкретни действия може да бъде възобновен учителският престиж в обществото?
Има ли реална конкуренция между ученици, учители, училища? Може ли изпитите да бъдат спечелени от по-добрите и възможно ли е това, когато липсва общ ценностен ред?

Марин Бодаков



На 30 септември 2003 в резиденция "Бояна" "Коалиция 2000" проведе кръгла маса, посветена на корупцията в българското образование. В рамките на форума бе разпространена и публикуваната в "Култура" статия на Румен Петров "Отношенията в съвременното българско училище. Нагонът към власт, корупцията и кризата на средното образование" (вж. бр.35 от т.г.).