Рецензия х 3

Две двойки завъртат рулетката на личното и професионалното, на ежедневното си общуване. Домакините: учен (Владимир Пенев) и юристка (Снежина Петрова). Детето плаче. Идва колегата (Атанас Атанасов), от когото зависи прогресът в кариерата на домакина, със съпругата си (Емануела Шкодрева). Както и да се завърти рулетката на техните взаимоотношения, все изскачат въпроси, подобни на тези: Знаем ли достатъчно за себе си, за човека, с когото сме? За собствените си желания? Можем ли да предвидим реакциите си в ясна и проста ситуация? Има ли изобщо такава ситуация? Истерични, кротки, делови, радикални, достойни, конформни, забавни, остроумни, сантиментални, жестоки, светски, недодялани - какви сме към онези, които обичаме, и към онези, които не обичаме? Изобщо в какви възможни граници се движи всеки в ежедневните си ситуации? Не са ли тези лични граници все по-еластични?
Тази психологическа, личностна еластичност на съвременния човек Реза превръща в драматургичен ход. Не само в "Живот х 3". Пиесите й са добро драматургично попадение в невралгичната точка на проблемите, които има съвременният субект със себе си. Една и съща (типична) ситуация изглежда различно в зависимост от различните реакции на едни и същи хора. Героите й живеят в пластична среда. Създават се, живеят в отношения на непредвидимо движещи се представи за себе си.
Реза предлага единство на време, място и действие и разединение на сюжет, персонаж и мотивации. Актуално и театрално, иронично и забавно е подобно разминаване на сцената. Добро драматургично предложение за добри актьори. Добро драматургично поле за всеки режисьор. Достатъчно е, за да е ясно защо пиесите на Реза се играят в цяла Европа с успех. Както и у нас. Българската публика я познава вече от постановките на Леон Даниел и Пламен Марков на "Арт". Новата среща ще се окаже стара любов.
***
В представлението на Явор Гърдев е важна играта - с персонажите, със ситуацията, с пиесата. Не пиесата, ребусите от взаимоотношенията на хората в нея. Важен е ефектът, не дълбочината. Важно е впечатлението. Не сложните ходове и рискове. Предпочетена е сръчността, професионално изпитаното, правдоподобното, а не неочакваното, налудното, обсебващото, излитането от средното. Доминира ефектната реакция на всяка сценична фигура, а не психологическият детайл в структурирането на образа. Всеки от тези актьори може да изиграе много по-сложни хора, да изпита възможностите си, себе си. Но кого вече интересуват подобни high-art-технологии, подобни опити да се види живеенето откъм непознатото? "Живот х 3" е представление, което точно знае как и за кого, за какво играе. В културата на пазара това се явява качество.
***
Какво му трябва на човек, за да е доволен от едно театрално представление? Интересна пиеса, интелигентен режисьор, добри актьори. Всичко това му предлага новият спектакъл на Явор Гърдев и Театър 199. Пиесата е умна, забавна, актуална. Режисурата - стилна, с въображение, иронична. Актьорите играят с удоволствие, професионално. Нищо не е в повече. Точно толкова е, колкото обичат всички. Общото кратно между teсhne, забавление и актуални проблеми. Представление за награда. И в залите, и по фестивалите у нас. Приличен, среден психологически театър, който предлага да оставим -измите, желанието да надмогваме театъра чрез театъра, (квази)радикалните жестове и да приемем представлението като чаша добра бира в добра компания.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Живот х 3 от Ясмина Реза. Режисьор Явор Гърдев. Сценография Даниела Ляхова. Музика Калин Николов. Участват Снежина Петрова, Емануела Шкодрева, Владимир Пенев, Атанас Атанасов. Театър 199. Премиера 30.9.2003.