Дясно и "дясно"

Няма изненада във факта, че бившият премиер Иван Костов реши за първи път след свалянето си от власт да "проговори" в предаването на bTV "В десетката", водено от Иво Инджев. И тук не става дума за времето, когато журналистът беше един от главните медийни съветници на синьото управление, че точно в годините на Филип Димитров той беше генерален директор на БТА. Това за настоящите наблюдения са второстепенни неща. По-важното е друго: предаването "В десетката" не се крие зад маската на безучастността и извиняващата много недоразумения "журналистическа обективност", а демонстрира откровена дясна позиция, може би най-силно изявената дясна позиция въобще в българското публично пространство. Необходимо е едно уточнение: понякога (да не кажа винаги) за дясно в България се взема едно радикално говорене, ляво по форма и съдържание, което пледира за социална справедливост, постигната по пътя на революцията. Докато дясното, поне според мен, е успокоено консервативно говорене, където иде реч за ценности, не за инструменти. Но за това по-нататък.
Дясното във "В десетката" личи най-напред по интериора на предаването. Тапети в неангажиращ цвят, ретро-снимки по стените, столове и маса леко в стил "сецесион". Още с визията си предаването подсказва, че ще става дума за сериозни неща, че разговорите няма просто да целят да убият един телевизионен час, а ще се опитат да извлекат екстракта от случилото се през седмицата (или пък да дадат екстракта на коментарите за идната седмица). Говоренето на водещия Иво Инджев също се вписва в тази идея за дясното: то е умерено, вежливо, независимо от това колко неудобни са въпросите; той дори твърде често някак се извинява на своите гости, че работата му на журналист изисква да бъде малко по-нетактичен, отколкото трябва. Това обаче е само реторическа "хватка": от поканения се извлича максималното, което той има да каже, дори повече от това, което е искал да каже. В същото време срещу него водещият не е просто "задавач" на въпроси, но и активен събеседник: въпросите съдържат в себе си мисли и разсъждения, които са последователни (ще ми се да кажа консервативни) за това, че печеливш български проект е Европа, че той може да се постигне само чрез активни, настоятелни, но и внимателни действия по реформиране на българското не само институционално, но и ментално. Вероятно с мисъл за подобно деликатно внушение "В десетката" не изпуска из очи и ставащото извън страната: България е част от глобалното село, следователно не може и не бива да бъде безразлична към онова, което се случва в него. Въобще предаването ни демонстрира един изчистен, добре промислен и изграден консерватизъм, за който е важно не "как?", макар че и това питане си има отговор, а "за/с какво?": какви са ценностите, на които трябва да стъпим и които трябва да конструираме, за да станем част от цивилизования свят.
На този дясно-консервативен журналистически фон стана ясно обаче колко изкривена и сбъркана е представата за дясното у действащите български политици и особено у тоя от тях, когото приемат за негова емблема - Иван Костов. Едно, разбира се, добре построено говорене, но което е доста далеч от представата ни за дясно говорене. Например с онези изгубени заради финансовите операции с дълга 7 лева от пенсиите на пенсионерите или пък "ранното въвеждане на ДДС върху лекарствата, който ги прави непосилни за нашите майки и бащи". Ако не знаехме, че думите са на Иван Костов, ще ни обвини ли някой, ако ги припишем примерно на социалиста Михаил Миков? Дясно ли е също така влизането в ролята на жертва с милозливото признание за дъщерята, която бременна два пъти била в болница заради изявленията на сегашния финансов министър Милен Велчев?
Но това е бял кахър - българските митологеми и поведенчески стереотипи няма как да не са част от психиката на водещите ни политици. По-страшно е друго - представата за дясното като война, като "сега трябва да се борим непрекъснато", като битка, която персонификацията на българското дясно демонстрира в интервюто за Иво Инджев. Българското политическо "дясно" е революционно "дясно", то вижда себе си като в знаменитата картина на Делакроа "Свободата води народа" - разгърдено и устремено, стиснало пушка в ръката и спуснало се по барикадата да громи всички, които са врагове, "плъхове" и "инфектанти". "Дясно", за което единствена ценност е борбата, а единствен начин за утвърждаване на тази ценност - огън по враговете с всички сили и средства...
Не зная дали политиците се учат от журналистите, но изглежда, че е дошло време да го правят. Така поне ще разберат каква реторика да употребяват съгласно идеологията, която твърдят, че защитават. В противен случай за пореден път ще пренесат хаоса от главите си в действителността, която вероятно именно заради това днес е така хаотична, объркана, неясна.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин

Това е безкрайна битка, която ние ще водим сега срещу нашия враг.
Иван Костов в интервюто си за Иво Инджев