Упражнения върху 800-те дни
В края на септември Институтът за социални ценности и структури "Иван Хаджийски" и Институтът за българска политика проведоха конференция под наслов "800-те дни: образи и реалности".
Първата част от конференцията беше посветена на студентски разработки по темата за управлението на Симеон Сакскобургготски. Те имаха по-скоро вторичен характер, обобщавайки познатите вече социологически анализи и политологични коментари за феномена "Симеон" и издаваха най-вече добре усвоените умения на студентите да боравят с вербалния инструментариум на своите специалности, отколкото да защитават самостоятелно изградени тези. Като най-добра беше оценена работата на Борис Попиванов (IV курс, политология, СУ). Тя бе и най-ефектна с есеистичното противопоставяне на положителните и отрицателни нагласи към личността и управлението на премиер-министъра. В това отношение разработката беше много изчерпателна, като се започне още с причините за изборната победа на Симеон, сред които бе спомената и носталгичната - "царя от пощенските марки"; като се мине през тезите за "обезсмислянето на парламента" - "актьорите и манекените на Сакскобургготски" и за "пропастта между обществото и политиката" и се стигне до извода, че "все пак" имаме "либерално управление". Изброеното не е достатъчно, за да даде представа за обхватността на разработката. Тук обаче се изкушаваме да цитираме две от заключенията й, защото те не само показват колко много авторът залага на езиковата образност, но и защото, макар че са спекулативни, дават основания за по-сериозен размисъл. Едното е: "Властта се е търкаляла по жълтите павета на София, но само монархът се е навел да я вземе". Другото е, че "политолозите от вестникарската и телевизионна изява" са минали към PR-а и лобистиката, че "фондацията замени партията", а "експертът политолог е заменен от експерта юрист".
На конференцията взеха думата и утвърдените имена в социологията. Кънчо Стойчев, който редовно следи сводките на чуждите посолства, констатира в тях тенденцията за все по-положително оценяване на процесите у нас. Там се казва, че икономиката ни расте с добър темп, с пъти по-голям от европейските. Като се дава за пример нарастването на данъчния обем и увеличаването на кредитите за населението, някъде дори се поставя въпросът какво да прави страната с многото пари. В сводките на българските социологически агенции обаче, Стойчев забелязва единодушното регистриране на "нарастващо недоволство и песимизъм" у населението. Изводът му е, че "реалността се променя положително, но в главите на хората промяната е отрицателна". Обяснението намира в "масовата загуба на статуси", "подарени" по времето на социализма на "селската, неурбанизирана маса". През социализма е можело да се говори за 80 % средна класа и е естествено тя да приема като "ненормална" сегашната загуба на статуквото си. Процеса той нарече "обективна и исторически неизбежна масова декласация на обикновения човек" или, метафорично казано, "рязане без упойка 14 години наред" (докато "другаде на континента това рязане е минало с много упойка").
Предварително казвам, че общият извод на тази конференция беше, че нашето общество върви към нормализация. Затова "терминът", който използват социолозите, когато говорят за западните страни, вече не е "нормалните" държави, а "щастливите". Така, пак според данните, приведени от Кънчо Стойчев, в "най-щастливите общества" средната класа стига до 50-60 %, в "по-малко щастливите", като Гърция и Португалия, да речем, до 40 %. У нас "при много хлабави критерий" тя е 15 % и на "някаква стабилизация" можем да се надяваме, "когато стигне поне 30%".
От висините на историческата неизбежност темата на конференцията беше приземена в конкретиката на сравнението между СДС и НДСВ, направено от д-р Кирил Кертиков. Общото между тях, според него, е, че и двете са възникнали като опозиция на политическото статукво; че са дошли като пълни аматьори, без властови и управленски опит; че са били формации от различни движения; че са еволюирали и са се превърнали в казионни политически партии.
Различията: макар че наследява целия административен апарат от СДС, НДСВ не провежда политически чистки, толкова характерни за управлението на СДС; нито пък издава "серия от антинационални", по думите на д-р Кертиков, закони, като закона "Панев", с който се провежда "маккартистка политика"; НДСВ залага на професионалистите и го доказва, като назначава на отговорни длъжности (дипломати, съветници) хора, които не са членове на движението (примерът е с Бриго Аспарухов). Д-р Кертиков също стигна до извода, че с 800-те дни България е започнала да се "превръща в нормална, а не партизирана, политизирана държава".
Тази теза беше горещо подкрепена и от проф. Петър-Емил Митев, който каза, че конфронтационният двуполюсен модел вече не може да бъде възстановен и с това е "приключила перманентната гражданска война у нас", започнала "още от Войнишкото въстание". Проф. Митев също твърди, че НДСВ залага на професионализма и даде за пример превратната история на своя институт.
Двуполюсният модел и отношенията ляво-дясно бяха тема и на изказванията на Андрей Райчев. Моделът е "непродуктивен", по думите на Райчев, защото при него партиите се конфронтират по въпросите за миналото, а не за бъдещето; и защото, за да се смени властта, е достатъчно едната партия да "катастрофира", за да дойде другата. "Нашият двуполюсен модел поемаше гигантската негативна енергия от декласацията (на населението), което ни спаси от гражданска война. Но после той заигра самостоятелна роля." Райчев също се съгласи с д-р Кертиков, че идването на Симеон Сакскобургготски е ликвидирало двуполюсния модел. За ситуацията в момента той каза: "Сега имаме остатъчно НДСВ, както и ново СДС. НДСВ не е фактор, а обстоятелство, изненада за самите тях. Цялата история на СДС е лющене, избистряне на ядро. БСП също се лющи. НДСВ не се лющи." А "царят", според него, еволюира във възгледите си. Първо е дошъл с намерението да стане монарх, после президент, накрая става министър-председател; първо не понася партиите, после минава през идеята за СДС-2, накрая създава либерално-центристка формация. Но партията му, каза Райчев, "няма съдържание, защото личността на Симеон не може да бъде съдържание". Бъдеще на истинска центристка партия, за разлика от квазицентристката (популистка с харизматичен водач - например тази на Жорж Ганчев, движението около Бойко Борисов), НДСВ може да има, ако "Симеон разбере, че трябва да свърже хората с някаква идея, а не да бъде просто харизматичен водач".
Политиката на Симеон Сакскобургготски Андрей Райчев определи като "много дясна". Той говори за "експроприация на статути", при което социални придобивки като образование, здравеопазване стават формални, ако не са платени. В тази ситуация "дясната критика към Симеон е много по-силна, но лявата много по-основателна."
Десните търсят "враг" и пускат в действие определения като "шпионин" и т.н., докато "основанието на левите е тежкото класово разделение на обществото". Но левите критикуват "умерено, с общи декларации". И всъщност "до края на прехода те не биха могли да имат автентична лява политика, защото биха застанали против интересите на обществото". А "интересите на обществото" са зависими от глобалната "геополитическа несправедливост", в която България се стреми да намери място от страната на "богатия свят". Сега в глобален мащаб "лявото няма (нова) теория", обобщи Андрей Райчев.

Ирина Илиева