Дебати, дебати...
На 10 октомври т.г. в зала 1 на Софийския университет беше представена последната книжка на сп. "Критика и хуманизъм", посветена на българското образование (вж. "Култура", бр. 30 от 25 юли т.г.). В рамките на историята на изданието тя е втората, изследваща подобна проблематика - през 2000 година сходен брой редактира Димитър Денков.
В началото водещият броя Димитър Вацов заяви, че основният въпрос на "Критика и хуманизъм" е каква политическа концепция трябва да разгръща българското образование, какви ценностни хоризонти следва да задава? Той разви тезата, че образователната ситуация у нас вече притежава известна яснота: чрез задължителните матури държавата стандартизира средното образование, кредитната система либерализира висшето образование, което задълбочава автономията си. Проблемът обаче е как да се оценява качеството на образованието.
Димитър Денков отказа да говори от името на Философския факултет, чието разрастване в специалности той определи като "източник на илюзия за дебат" и опроверга Вацов, според когото образователните дебати вече се канализирали. Денков твърди, че у нас "търсим образование за нещо, а не заради образованието като самоцел". България предлага второ-трето качество образование на европейско ниво и трето-четвърто качество на световно ниво, затова и младите хора не се стремят да учат тук, а университетът се превръща в училище за бакалаври. Денков поясни, че за магистърска програма "Онтология" има само двама-трима кандидати, а струпването на кандидати е пред, кой знае защо, модните магистратури по европеистика и публична администрация. Философът обширно се спря и на медийната бариера пред реалните образователни дебати...
Петя Кабакчиева, призована от Димитър Вацов да говори от името на спонсора на броя - фондация "Отворено общество", също не припозна изцяло този си статут и продължи, че у нас има неконсистентна политика спрямо средното и висшето образование, а всички имат коренно различни представи за неговото качество. Любопитен момент беше визията на Кабакчиева върху "латентната" образователна програма (на какво и как се учат учениците в училище отвъд самата учебна програма), свързана неотменно с гражданското образование.
Здравко Попов заяви, че за общностите, към които се стремим, също няма общосподелим стандарт за гражданско образование - дали то да бъде самостоятелен предмет, или пък да бъде разпръснато във всички хуманитарни дисциплини. Той ни обнадежди, че скоро ще усетим силово присъствието на международните стандарти - въпреки страховете на едно конкретно поколение, че гражданското образование може да бъде пропаганда.
По-нататък Недялка Видева сподели, че кредитната система в университета, вместо да отвори специалностите една към друга, ще ги капсулира. Ана-Мария Тотоманова отвори разговора към западния опит, при който образованието се обръща към образователните услуги, а не към пазара на труда. Тя е уверена, че кандидатстудентските изпити трябва да отмрат в полза на един много широк достъп до образование. Тотоманова попита как университетът увеличава търсенето на специалности като химия и физика, за които практически няма кандидати, и успокои аудиторията, че цяла Европа се бакалавризира.

М.Б.

P.S. Чувствам се много неловко от факта, че при всяко разискване, на каквато и да било тема, в България уверено се декларира, че всъщност сериозното разискване тепърва предстояло - и това облекчава участниците да приказват каквото си щат, без да чуват предишните и бъдещите си "събеседници". Не мога да преценя дали това приказване е повече безвъпросно или безотговорно, но на свой гръб знам, че е безполезно и... скучно. Особено пък когато се дебатира образованието, а образоващи се в залата май-май няма поканени.