Ицко Финци - талантливо влюбеният в джаза, в музиката, напоследък сигурно и във видеокамерата - събра свои по-близки и по-малко близки (така и аз бях там, и пих "Хавана клъб"), за да не разказва на всеки поотделно какво е видял и какво е усещал през август в Хавана. Заснел бил над девет часа на видео и с помощта на изключително търпеливата и професионална работа на Филмова къща "Палимпсест" успял да направи този 45-минутен филм. Евро-българският културен център, който за пореден път доказа, че има вкуса и сетивата за подобни уникални културни събития, предоставя киносалона си и разпраща жълтите покани с лаконичен текст: Ицко Финци представя своята "Хавана през август". Датата на "клубната вечер" беше 10 октомври, а го споменавам, защото искам да помня дните, в които ми се е случило нещо хубаво.
И не само защото седях между Еми Барух и Юлия Христова, а в пълната зала седяха и Юлий Стоянов, и Силвия Чолева, и Симеон Щерев и толкова много още сияйни люде, присъствието сред които е вече нещо духовно... Та Ицко Финци искаше да ни разкаже как е живял с музиката, извираща от всеки дом, двор, площад, мазе на Хавана, струяща от стройните и не толкова стройни, но пак толкова освободени тела на кубинците. "Колко е хубаво да не си професионалист! Снимаш си най-безгрижно, чувстваш се свободен...", се извиняваше лукаво Финци, защото знаеше, че филмът е станал. Станал е, защото уж гледаме как хората само свирят и танцуват, но внезапно се хващам, че мисля и за друго: колко трябва човеку? И кой е по-щастлив: персонажите от "Али Макбийл", например, или тези сякаш неотчитащи оскъдицата си герои от филма на Финци?
Той ме накара да си ги задавам тези и подобни въпроси - ненатрапчиво, през смях, но все пак така, че да не ги пропусна. Мъдрият Финци...

Никола Вандов