Хердерово общество
На 1 октомври т.г. новоучреденото Общество на Хердеровите лауреати и стипендианти в България оповести официално себе си и своите цели. То ползва случая да представи и българския носител на Хердеровата награда за 2003 - академик проф. д-р Васил Гюзелев, комуто престижната награда е присъдена за "Заслуги като историк, който е популяризирал историята на своята страна и на Балканите в Западна Европа и САЩ, а също така и сред широката читателска аудитория" (вж. "Култура", бр. 21 от 23 май т.г.).
За значимостта на инициативата разказаха проф. д-р Никола Георгиев, носител на Хердерова награда за 2000 г., и проф. д-р Радост Иванова, носител за 2002 г.
Проф. Никола Георгиев представи идеята на Готфрид фон Хердер, според която нациите имат свой собствен дух, който следва да бъде уважаван, и заяви, че немският мислител е бил изключително добронамерен към славянския свят по време, когато същият този свят е бил смятан за "тор на Европа". Що се отнася до предвидливостта на връчващите наградата, изследователят заяви, че нобеловият лауреат за литература от 2002 Имре Кертес малко преди стокхолмското признание също става Хердеров лауреат. А сред другите са фигури от ранга на Кшищоф Пендерецки, Збигнев Херберт, Арво Пярт, Тудор Аргези...
Хердеровата награда се връчва от 1964, а първият български лауреат е проф. Христо Вакарелски (1965). Оттогава, според изчисленията на проф. Георгиев, България е "пропусната" само 7 пъти. Досега лауреати са 33 българи, между които д-р Димитър Статков, проф. Панчо Владигеров, проф. Цеко Торбов, Атанас Далчев, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Иван Дуйчев, проф. Христо М. Данов, проф. Стоян Джуджев, проф. Атанас Натев, проф. Вера Мутафчиева, проф. Александър Ничев, проф. Красимир Манчев, проф. Симеон Пиронков, проф. Велизар Велков, Георги Баев, проф. Донка Петканова, проф. Николай Генчев, Стоимен Стоилов, Блага Димитрова, Константин Илиев, проф. Елена Тончева и др. (от които, за жалост, днес 19 души са вече покойници). От 14-те живи Хердерови лауреати осмина присъстваха на обявяването на елитното - и в даден смисъл, затворено - общество.
Особеността на наградата е, че всеки лауреат избира свой (до 30-годишен) стипендиант, който може да посещава по избор 2 семестъра лекции във Виенския университет, където, прочее, и се връчва самата награда.
Благодарение на два български прецедента (Вера Мутафчиева и Симеон Пиронков), през 1985 фондация "Алфред Тьопфер" решава стипендианти да стават даровити млади учени, които обаче нямат кръвна връзка с лауреатите... Проф. Георгиев изтъкна, че годишно се връчват 7 награди, а с разпада на изкуствените държавни обединения независимият и дискретен кураториум избира лауреатите измежду вече 18 страни, сред които са четирите постюгославски републики, трите балтийски страни, Беларус и Украйна, Чехия и Словакия. За Хердерова награда се състезават и Албания, Гърция, Полша, Румъния... Конкуренцията е доста голяма.
Проф. Васил Гюзелев обяви, че с нарочно писмо фондация "Алфред Тьопфер" приветства създаването на Хердеровото общество в София и се радва, че то е първото по рода си сред изброените по-горе държави.
Досега почетен председател на формацията е бил проф. Никола Георгиев, а неин секретар - неговата стипендиантка Ани Бурова. Уважаваният литературовед ще бъде заместен на поста си в неформалното общество от проф. Радост Иванова, а при обявяването на новия, неизвестен засега български лауреат работата ще поеме тазгодишният - проф. Васил Гюзелев.
Хердеровото общество предвижда четения, актуализиращи идеите на своя патрон в XXI век, както и възможността за собствени печатни издания. Неговото уютно седалище е в Етнографския музей (входа на "Двореца" откъм "Московска"). Анастасия Деспотова, стипендиантка на д-р Димитър Статков, пък предлага своите две къщи в Ковачевица за летни семинари и лекции на открито, в които да участват членовете на новосъздадения елитен клуб.
Прочее, Хердеровото общество изглежда елегантен и убедителен контрапункт на БАН, особено на фона на "странните" й академични избори напоследък...

М.Б.