"Молоко?" До деня на концерта на денс-изпълнителите в зала 1 на НДК - 11 октомври - имаше известно чудене какво точно е "Молоко" и каква е тяхната музика. Откъде идва името им. Са ли те нещо стойностно, или просто рекламата вдига обичайния празен шум.
Част от отговорите дойдоха под формата на прес съобщения и публикации, повтаряйки, общо взето, едно и също: Групата е създадена през 1994 г. в Шефийлд. Името си взимат от филма "Портокал с часовников механизъм", където "Молоко" е напитка в местен бар. Произнася се "Молоко". Историята започва на парти, където колоритната ирландка Роузин Мърфи среща музикалния продуцент Марк Брайдън и го заговаря с думите "Харесва ли ти прилепналия ми пуловер?". Това дава началото на тяхната романтична връзка и името на първия им албум "Do You Like My Tight Sweater".
Шоуто на Слави също се включи в промоутърската кампания, като покани Роузин в студиото. Но успя единствено да остави усещането за нещо, което не е трябвало да се случва.
Важният отговор дойде в съботната вечер. Огромната зала бе отново пълна. 4000 или 5000 предимно млади хора - трудно се броят правостоящите, когато няма седящи - преживяха среща с модерната музика в нейния най-изискан и същевременно достъпен вид. "Това е денс музика, доколкото на нея може да се танцува", казва Роузин, "но е далеч от онзи денс, който всички познават днес".
С концерта в София "Молоко" стартират европейско турне. То е първото от две години насам и е свързано с техния нов албум "Statues". За него Роузин подчертава, че аранжиментът на песните е по-важен от обикновено. "Поп музиката е най-често елементарна, звученето й е плоско. Постарахме се да избегнем това".
На сцената музикантите от "Молоко" постигнаха наистина различен от студийния звук. Единствено програмираните бийтове на ексцентричния кийбордист Еди Стивънс придаваха на музиката характерното хаус звучене. Освен целия "Statues", британците изсвириха всичките си "стари" хитове - "Party Weirdo", "The Time Is Now", "Absent Minded Friends", "Pure Pleasure Seekers" и "Sing It Back" на финала. И което е най-важно: имаше непосредствен контакт между музикантите и хората в залата. През цялото време. Защото песните на "Молоко" са писани и бяха изпяти с огромно количество искреност и професионализъм. Концерти като този сякаш помагат на хората, които живеят в България, да страдат по-малко от непреодолимия напоследък провинциален комплекс.

Момчил Тицин