Честито!

Днес България няма особени поводи за гордост, но само споменаването на Рангел Вълчанов е сигнал за изправяне на глава. Фундаментален артист, фанатичен шоп, фриволен мъдрец, от 50-те насам (и все по-насам) той е въплъщение на Играта като надцакване между Въздух и Земя, Дух и Материя.
Рангел е самата игра - пред камера, зад камера, на кино, на сцена, на тв-екран, на маса, на тераса, на море, на тепе... Несретник е непозналият чувството му за хумор, бедняк е невиделият фантазмите му...
Той може да снима (както преди), може и да не снима (както сега) - по-важно е, че е заснел едни от върховете на българското кино. "На малкия остров", "Слънцето и сянката", "Вълчицата", "Инспекторът и нощта", "С любов и нежност", "Лачените обувки на незнайния войн", "За къде пътувате", "А сега накъде"... - все изстрадани от Рангел буйства на свободата върху несвободния терен на българския манталитет, все територии на извечната му игра на жмичка с идеологически, социални и какви ли не лимити, все опити да се обгледа човека в екстремни за човечността мигове...
Отдавна емблема на породистия артистизъм, Рангел-Играта стига дотам, че и провалите му са талантливи. Но за какви провали може да става дума, когато пред мощното му присъствие капитулират не само граници, фестивали и власти, а и самата възраст - както експериментира, тъгува или разсмива, както се мръщи и мърмори, хей така, играейки, Рангел надхитри физиката, химията и биологията и на 75 изглежда младеж.
Бъди жив и здрав, Маестро!

Геновева Димитрова


Към горните думи се присъединява и цялата редакция, прибавяйки към тях само още две - приятелство и любов, които, искаме да вярваме, са взаимни.
Култура