Юлиан зове на бунт!
По телевизия "СКАТ" от известно време се подвизава предаването "Размисли и страсти" на проф. Юлиан Вучков. Преди да се появи там, то се излъчваше по канал "2001" - място, откъдето "изтича" квинтесенцията на телевизионната пошлост. Вероятно във всеобщата слуз от врачки, лечители и пр. налудни фигури някой е откроил предаването на горния професор и е решил да го издигне в йерархията, премествайки го от дъното на родните кабеларски класации едно стъпало по-нагоре - в "СКАТ". Засега. Тепърва може да се изкачва и по-високо.
Самото предаване е структурирано в три части. Първата е монолог на водещия. Обикновено предварително заявената тема - например зловещата роля на НАТО, или мястото на художествено-творческата интелигенция у нас, или значението на кметските избори - много бързо обраства с всевъзможни "размисли и страсти", за да се превърне в някакъв тюрлюгювеч, из който водещият гази в продължение на около 40 минути, гарнирайки го допълнително с лирически отклонения, емоционални вметки и много, много слюнка.
Втората част (малко повече от час!) е живо общуване със зрителите. Тук т. нар. професор рязко сменя поведението си и заема позата на кондуктор: "Айде следващият, моля! Малко по-активни бъдете. Насърчавам ви." Ако случайно някой заблуден зрител се опита да се противопостави на професора, веднага следва заповед: "Затворете, господине!", придружена с бъркане в ушите и многозначителното разсъждение: "Много са празноглавите хора в този свят!". Понякога, ако много се разсърди, професорът изказва и конкретни хипотези. Като тази например: "Дали това момче има средно образование? Защото смехът му много ме смущава..." В края на своеобразната беседа със зрителите задължително следва рекапитулация: "От 45 зрители само трима се опитаха да ме напсуват. Тъпащини говорят тези тримата!".
Третата част е най-баналната. Тя е бледо копие на множеството фолкпредавания, шестващи из всички телевизии. Явява се фолкзвездата, споделя важни творчески намерения с професора, след което тръгва плейбекът - звездата се кълчи в кьошето, а Вучков, опнал се в един фотьойл, кима одобрително с глава и тактува с пръстче.
За нормалния зрител това, което се случва на екрана в продължение на три часа всяка неделя, е изключително забавление - седи там някакъв шут, чете от карирани листове трудно възпроизводими нелепости, едро написани със зелен флумастер, а в честите и многозначителни паузи ръкомаха, кокорчи се и плюе. (Непрекъснато се боря с желанието да избърша екрана.) За по-сведущия зрител, който помни битието на самозвания професор от "другото" време, веселбата е още по-голяма. Да гледаш как цензор № 1 на българския театър, поръчковият "критик", най-отявленият блюдолизец се пени в защита на демокрацията и громи тоталитарния режим, си е чудно преживяване. В случая обаче проблемът не е водещият; проблемът са неговите зрители, които звънят от цялата страна, за да споделят възторга си от живото общуване с тази титанична фигура. "Станете новият месия! Вие в моите очи сте вторият Левски! Поведете този заблуден български народ!" (Тук водещият скромно казва: "Един човек не може да оправи работата. Само масови организирани протести трябват.") Тоест, проблемът е, че в мнозинството си хората вече не правят разлика между безумието на Вучковия брътвеж и смисленото политическо послание, "разделителната им способност" е паднала много ниско, да не кажа - съвсем се е стопила. Което означава само едно: чудовищен дефицит на авторитети в обществото. А това е тревожно - по празния терен вече шестват всякакви лумпени.
Засега, слава богу, карикатурни, но утре - кой знае?

Копринка Червенкова