Кислородът на Вирипаев & Со

Kislorod. Music: pornojazz by Deejedies/Nuclear Losь & (Sting, Portishead)...

Това бе написано на нещо като билборд в дъното на малката сцена на Театър 199, който седеше като информация, (иронична) реклама и сценография. Оттам го и преписах. Нямаше програма, шумна медийна реклама. Инак не липсват шумни визити. Вирипаев и останалите от групата пристигнаха не в понеделник, а във вторник. Станала грешка. Тези обаче, които въпреки промените бяха там, не сгрешиха. Не стана ясно колко от тях бяха гледали българското представление пак в Театър 199 (вж. "Култура", бр. 29, 18.7.2003) и познаваха текста, макар че Галин Стоев се опита да разбере. Не знам и дали всичко се разбра от текста. Не заради факта, че играха на руски, а защото езикът на "Кислород" диша малко познатия жив (руски) език на поколението на Вирипаев, на промените в живота през последните десетина години и дори не всичко да се е чуло или разбрало, тъкмо това живо дихание, убедена съм, докосна всички. Дори не съвсем ентусиазираните и запалените от представлението. Преди 5 години Сорокин твърдеше, че "театърът е наркоманичен институт", перифразирайки известната Шилерова теза за "театъра като морален институт", когато сам получаваше наградата на името на Шилер. Няма да занимавам читателите със Сорокиновата идея, макар да е доста впечатляваща. Спомних си за тази реч след Вирипаевия "Кислород", защото въздействието на представлението, което той и Ирина Маракулина показаха, може да се определи точно като наркоманично.
В продължение на час Вирипаев и Маракулина, Саша и Саша, танцуваха, представяха, забавляваха се, бяха в живото тяло на текста, както в своето тяло. Говореха за нещата, с които живеят, за онези въпроси (инак като в tаlk-show), които ги засягат и болят, развеселяват, отврaщават и отчайват. Без пауза. Без показ. Без демонстрации на техники. Без да свалят градуса на емоцията. Така започнаха. Така и завършиха. Почти в състояние на транс. Може би оттук и остатъчният привкус на отчаяние.
"Кислород" в едно изречение? Добре ритмично дозиран "коктейл" от купон, чудесен текст, пародии, иронии, музика и актьорска вдаденост, обсебеност и отвореност към залата.
Проблемите? Бих казала, че са общи или поне близки. Политически, ежедневни, екзистенциални, културни, лични, "глобални" - проблеми, колкото на едно поколение, толкова и на всички, които обитават посткомунистическата действителност.
Театърът? Напомни ми опитите на Том Ечелс и неговата трупа. Изглежда като паратеатър, но е възможност сцената да се преживява и въздейства като дрога сред културата на медиа- и internet-комуникациите. Всъщност е просто жив, силно въздействащ театър.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Kislorod. Music: pornojazz by Deejedies/Nuclear Losь & (Sting, Portishead). Text - Ivan Viripaev. Director - Victor Rizhakov. Actors: Arina Marakulina, Ivan Viripaev. DJ - Irina Rodionova. Art's - Maxum Ushakov, Alena Dubinina. Art Fashion - Ludmila Mezenceva. Production Manager - Irina Rodionova.