Бедите на Бътлър

Само с десетинагодишно закъснение този път, пред нас е преводът на много известната книга "Gender Trouble", важно и обезпокоително четиво, което ще стане класика в изследванията на рода. Преводачката и редакторката са избрали да преведат понятието Gender с "родов пол", което е очевиден компромис между традицията и необходимостта от нови значения в българския език, но в същото време затормозява и без това тежката реч на Джудит Бътлър. Четейки, непрекъснато ми се налагаше да си превеждам наум дългия "родов пол" с Gender или поне с род, за да разбирам бързо написаното.
"Безпокойството" е не само заглавие, но и метод на тази книга; всъщност английската дума trouble много по-добре внушава един допълнителен нюанс на беда, на объркване във възприетия ред. Бедата започва от начина, по който "епистемично/онтологичният режим" на западната цивилизация произвежда категориите "мъжко" и "женско" като бинарна релация - две понятия, сковани във вечната рамка на своята огледална (рационалистка, йерархична, принудително хетеросексуална) зависимост. Оттам вече "бедата" поражда критичен (и много проницателен, остро аналитичен, удоволствен за читателите) прочит на няколко известни теории от канона на феминистката мисъл. Тук са Симон дьо Бовоар и нейната склонност да идентифицира жените с пола; Люс Иригаре, според която жените никога не могат да бъдат (разбирани като) субект, защото те са "фетишът на представянето и следователно - непредставимото като такова"; Юлия Кръстева, в чиято теория Бътлър демаскира семиотичното като неспособно да бъде източник на подривно мислене и още по-малко еманципаторен идеал заради опита му да въведе женското като предкултурна реалност. Извън границите на феминизма се простира критиката на структуралисткия културологичен модел (от Леви-Строс до Лакан) с неговото безконтролно универсализиране на митологичните (транскултурни) обстоятелства, които конституират патриархалния цивилизационен режим. Всъщност методологията на Бътлър е плътно опряна върху генеалогическия проект Ницше-Фуко, макар че и сам Фуко не избягва от критиката на внимателното вглеждане в неговата вътрешна противоречивост. Това, което предлага тази книга, е една силно радикализирана версия на генеалогична интерпретация върху философските категории "пол" и "род". Оттук нататък ще се опитам да резюмирам някои от най-важните предизвикателства или "беди", които въвежда теорията на Бътлър:
- В своята установеност и цялостност категорията "жени" като субект на феминисткото знание е невъзможна; тя трябва да бъде деконструирана и пренаписана като множество от непосредствено случващи се ситуации и роли на женското;
- Не съществува универсална (историческа и социално породена) предпоставка за феминизма, нито някаква обща кроскултурна идентичност на женското, свързани с разпределението на властта в патриархалното общество.
Тези две твърдения биха могли да имат много сериозни последствия за историята, от една страна, за политическата практика на феминизма и на родовата теория, от друга страна. Това се отнася още повече за следващата "беда".
- Отказ от единството като ефикасно политическо действие вътре в редовете на феминизма. Бътлър разбира феминизма (включително в неговата способност за политическо действие) като "коалиция", като фойерверк на сблъсъци и разноречие вместо единомислие и (евентуално) единство.
- Родовата идентичност има перформативен характер; тя е биване, непрестанен процес на изразяване и не може да съществува извън системата на тези изразявания, независимо че се възприема като фиксирана резултатност от тях. Родът с други думи е акт, ритуализирана социална драма.
- Самото разпределение пол-род е сгрешена мисловна практика, тъй като предполага генерализиране и натурализиране на тялото като нещо, което е съществувало преди своето полово означаване.
Всичко това и още много неща са написани красиво, рязко и убедително. Джудит Бътлър - с нейната мощна интелигентност, ирония, съмнения и прозрения - изглежда типичен представител на това, което бих нарекла утопичен интелектуализъм или вярата в интелекта като съзидател на социалното действие. А докато ние четем "Безпокойствата", Калифорния си избра най-невербалния холивудски актьор за сенатор. Поне да беше Жан-Клод ван Дам, в него има известна интелигентност на тялото.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Джудит Бътлър.
Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността
.
Превод от английски Диана Захариева.
ИК КХ,
С., 2003.