Моралната онтология на Аза

Световната философска общност отдавна споделя мнението на сър Исайя Бърлин, че Чарлс Тейлър е един от най-значимите политически мислители на нашето време. С риск да си придадем по-голяма важност, отколкото позволява добрият академичен тон, можем да добавим към оценката на Бърлин и това, че Чарлс Тейлър е един от най-задълбочените екзегети на литературните и философски текстове на класическата модерност. Вече близо четиридесет години той изследва с неповторима прецизност най-съкровените културни, морални и философски източници на легитимните днес концепции за добър живот, като почти всяка негова публикация се оказва в центъра на дискусии в световен мащаб върху историята и теорията на либералната демокрация.
Роден през 1931 в Монреал, в семейство на англофон и франкофонка, Чарлс Тейлър изпитва лично върху себе си моралните ефекти от изграждането на културна идентичност в условията на онова, което и до днес в Канада се нарича "съжителство на двете самоти". Става въпрос за една уникална, исторически създала се ситуация на отказ от диалогичен режим на общуване между англоезичните и френскоезичните общности, която спокойно можем да наречем "легитимен апартейд". Именно с преодоляването на този тип апартейд са свързани най-големите теоретични амбиции на Тейлър. В този смисъл публикуваните през 1992 книги "Мултикултурализъм. Изследване върху политиката на признаване" (бълг. изд. - "КХ", 1999) и "Сближаване на самотите" представляват крайния резултат от реализацията на една дългосрочна изследователска програма, целяща да осветли политическата значимост на средния термин между модерната субективност и чувството на принадлежност към дадена културна общност. Този термин е т. нар. от Тейлър "морална онтология", а тя, от своя страна, е централен предмет на анализ в "Изворите на Аза" (безспорно най-голямата - не само по обем! - книга на канадския философ, която при първата си публикация през 1989 от "Харвард Юнивърсити Прес" получава Наградата за книга на годината по история на философията).
Под морална онтология Тейлър разбира съвкупността от имплицитно съдържащи се в нашите спонтанни морални реакции твърдения за характера и значимостта на хората, животните, растенията и вещите, предизвикали тези реакции. С други думи, всеки морален акт почива на определена онтологична, но не непременно есенциалистка визия за мястото, което някой (или нещо) заема в контекста на нашия живот и, по-общо, в контекста на нашата култура. Това означава първо, че моралните чувства не подлежат изцяло на нормативна регулация и второ, че те все пак могат да се контролират от Аза чрез анализ на онтологичните им предпоставки. Например, никой не може да ми забрани да презирам представителя на другия етнос, но ако осъзная на какво собствено се дължи моето презрение, аз мога да го подложа на онтологична редукция и в крайна сметка да отхвърля повечето (ако не и всички) твърдения, на които то се базира. Такъв е, според Тейлър, методът на реалистичната морална философия, която днес е призвана да реабилитира просветителския идеал за справедливо и благоденстващо общество, като експлицира неговите дълбоки антропологични корени. "Нашите демократични общества - заявява той в едно свое неотдавнашно интервю - се хранят от моралното наследство на Просвещението, но се оказаха някак си неспособни да видят и разберат антропологичните предпоставки на собствените си ценности, а оттук и да ги обсъждат, обясняват и видоизменят, когато това е необходимо." Очевидна е тук репликата по отношение на онези съвременни критици на Просвещението, които следват буквата на написаното от Ницше, но не и неговия дух, състоящ се в отказа от моралното самодоволство на еснафа, готов по-скоро да унищожи, отколкото да осмисли собствените си морални устои, ако в един момент те се окажат разколебани в резултат на една или друга промяна в курса на историята.

Емил Григоров





Чарлс Тейлър.
Изворите на Аза
.
Превод Тодорка Минева.
Издателство Сонм,
София, 2003.