Честито!

Актрисата Цонка Митева на 80
В разказа на Славка Славова (вж. бр. 1/2 от 10 януари 2003) името на Цонка Митева се среща често и винаги с любов. Това е талантливата и вярна приятелка, "авантюристката", допълваща строгата Славка Славова.
Добро е, особено е, когато една актриса говори добре за друга актриса... Знаем, че един актьор може да е талантлив на сцената и без да е обаятелен в живота. Но колко е хубаво, когато двете богатства са заедно.
Честит юбилей на Цонка Митева, достойната и влюбената в живота прекрасна актриса.

Н. В.

Незабравимият глас

Когато чуеш по телефон този бистър мелодичен глас и звънък смях с колоратурни височини, не можеш да допуснеш, че те са на една достолепна дама, която на 18 октомври т.г. навърши 80 години - голямата драматическа артистка Цонка Митева!... И неусетно се връщаш назад към годините, през които вълшебният глас ни събуждаше и приспиваше по Радио София. Той бе и на Ружка Дружка, и на рисуваното момченце Хоп Троп, на лисици и принцеси, на чуруликащи птици и зли магесници...
Дарена от природата с богати гласови данни, бъдещата актриса се насочва към Консерваторията през 1942 г. Възпитаницата на проф. Людмила Прокопова се дипломира блестящо с ария на Звънчетата от "Лакме" на Делиб. Но още като студентка Цонка Митева решава да се запише и в двугодишната театрална школа към Народния театър.
"Една оперна певица трябва да притежава и професионални актьорски умения!" А в същото време Народният театър за деца, применуван по-късно в Народен театър за младежта, търси млади актриси с изразителна външност, певчески способности, танцувални и, разбира се, драматически. Това решава съдбата на Цонка Митева - ще бъде не оперна, а драматическа артистка. И от 1945 г. тя е незаменим член от трупата на НТМ в продължение на повече от 40 години до пенсионирането си през 1987 г. (ранно, според мен, познаващ отблизо нейните, въпреки напредналата възраст, физически и интелектуални възможности). До последното си стъпване на сцената тя съхрани страстната си обич към нея. Виждам я в малката гримьорничка на приземния етаж в сградата на театъра на бул. "Дондуков". Пред нея е разтворена пиесата с ролята, която ще играе след час. Наоколо е шумно, а тя "вътрешно" е вече другаде - в света на обичаната героиня с различен от нейния външен вид и начин на мислене. Това бе кредото на Цонка Митева - дори когато не харесваш ролята си (пиесата, режисьора и пр.), си длъжен да я заобичаш. Тази неизменна обич поддържаше свежестта на сценичните й присъствия и в 50-ия, и в 100-ния спектакъл.
Истинско щастие бе да си наин партньор. Ненатрапчиво, без думи, само с присъствието си тя предаваше на нас, следващото поколение, "уроците" си по театрална етика, в които на първо място поставяше уважението към публиката, независимо дали тя е детска, юношеска или възрастна. Цонка не подценяваше участията си в тъй нар. "Отдел за деца и юноши". Напротив! Поставяше го наравно с този "за възрастни", дори може би малко по-високо. Затова успяваше да бъде плътно убедителна навсякъде.
Разностранните й актьорски възможности бяха забелязани, макар и недостатъчно, и от нашето кино. Но театърът си остана голямата й страст. Ако някога някой реши да напише книга за голямата наша актриса, би трябвало да я назове: "Цонка Митева или 40 години от историята на Народния театър за младежта" (с подзаглавие: "Театър с дом от 1945 и Театър без дом от 1987").

Петър Петров