Омагьосване на плакатист

Има нещо, вероятно незначително, по което правенето на плакати прилича на актьорската професия - за да си изкараш хляба, за малко трябва да се преселиш в чужда ситуация, текст, спектакъл, хоби, еуфория и да ги разиграеш от собствено име върху двуизмерната сцена на изображенията. А най-важното свойство на всяка игра, както и децата знаят, е онова освобождаващо, кикотещо се "на ужким", според което в играта на "Чичо доктор" всички са здрави и пращат от желания. Плакатистите, дори да се вживеят в сериозна до драматизъм работа - като тази на доктора, по повод на поредния конгрес по офталмология, да речем, накрая, точно когато скалпелът допира окото, ще се разлетят калинки. Защото това е артистичен гастрол, шега на пришелец, който след миг, когато плакатите са разлепени, ще е другаде с други. Фатализмът на избора, гласът на съдбата за плакатистите е писък на рог, надуван от клоун.
А ако не стане така? Ако си представим светлия юбилей на Дари като черна магия и той завинаги трябва да остане там, откъдето е минало въображението му. Какво би правил тогава? Имам хипотеза.
Ако беше останал режисьор, щеше да прави криминалета, които завършват с убийство на инспектора. От ревност. Ако беше останал музикант, щеше да свири джаз в някой бар един път в седмицата, а през останалото време да раздава автографи.
Ако беше останал съдия, щеше да вкарва в затвора за предразсъдъци.
Ако беше останал моделиер, щеше да създава колекции на делови костюми с голи гърбове.
Ако беше останал филателист, щеше да събира марки с националните гербове на изчезнали държави.
Ако беше останал фотограф, щеше да снима детайли на тела, които е невъзможно да бъдат разпознати откъде са.
Ако беше останал готвач, щеше да предлага блюда, които единствено могат да бъдат разказани.
Ако беше останал писател, щеше да пише романи за хора, които не знаят как в автомобила им са попаднали косми от мечка, както в "Света според Гарп" на любимия му Джон Ъруинг.
Всъщност, Дари Икономов в плакатите си, правени през по-голямата част от последните 60 години, е всичко това, а и далеч не само това. Така че, независимо от точно определеното време и място - 7 октомври, галерията на "Раковски" 125 - срещата с него е невъзможна, тъй като той неизбежно ще се окаже друг и другаде.

Георги Лозанов

P.S. Така и стана - на откриването на изложбата си Дари беше вглъбен и разчувстван, загледан в себе си, приятелите си, семейството си, въобще изоставил играта, за да изрече на глас онова, което му дава сили да участва в нея.



Думи по повод юбилейната изложба на Божидар Икономов