Продължителният и обречен проект любов

Две години след като очарова европейската публика и критика с елегантния си детско-левичарски дебют в киното "Били Елиът" (Франция/Великобритания), с "Часовете" 42-годишният англичанин (с опит в театъра и цирка) Стивън Долдри нокаутира Холивуд. (Вж. "Култура", бр. 21 от т.г.)
Лаконичното представяне на филма е: екранизация по романа "Часовете" на Майкъл Кънингам ("Пулицър" '98), вдъхновен на свой ред от Вирджиния Улф и преди всичко от романа й "Мисис Далауей", чието работно заглавие е "Часовете". Най-лаконичното е: "Целият живот на една жена в 1 ден" (Вирджиния Улф). Само че в "Часовете" става дума за 3 жени в 3 епохи с 3 социални модела и 3 вариации на неудовлетворението: писателката Улф (1923, Ричмънд), читателката-домакиня Лора Браун (1951, Ел Ей), редакторката в издателство Клариса Вон (2001, Ню Йорк).
Романът "Часовете" (във въодушевяващия превод на Иглика Василева - "ЕА", 2000, и "Intense", 2003) е красиво-печално-чувствено премятане през епохи, възрасти, емоции, рекапитулации, паники, бягства, мотивации, белязани от Вирджиния Улф (Клариса, наричана и "Мисис Далауей" от древния си любим Ричард, поет-лауреат и гей, умиращ от СПИН, е днешен "клонинг" на героинята на Улф; мисис Браун, бременна майка на чудно синче, се души в комфорта на статуквото си и понечва да се самоубие в хотелска стая, ала се отказва, тъй като мисис Далауей от настолния й роман не го прави). Книгата е така филигранно изпипана, че дори да не си почитател на британската предизвикателка от началото на ХХ век или неин читател дори, фанатично се влюбваш в изтънчения стил на "Часовете". (Между другото, произведението на Кънингам предизвиква диспут и в най-високи академични среди, а философът Стивън Тулмин го определя като "забележителен, дълбоко чувствителен разказ" на идеята за време.) Стивън Долдри, за разлика от повечето режисьори, е "запушил" пробойните на екранизацията - филмът е радостен в тъгата си, интелектуален в чувствеността си, видим в загадъчността си... Той е болезнена проверка на краевековните изгубени илюзии на човечеството през парадигмите успех - провал, женскост - мъжкост, хетеросексуалност - хомосексуалност. За разлика от романа, филмът е рамкиран от самоубийството на Вирджиния Улф през 1941; не е разделен на глави; "краят на двайсети век" е изместен в началото на ХХI, при това след "близнаците"; денят не е юнски, а снежен, и са изрязани ретроспекциите.
От събуждането на Клариса (Мерил Стрийп), през подготовката на празненството по случай наградата на Ричард (Ед Харис), до лягането й след самоубийството му, сме въвлечени в атмосфера на делириумна суматоха между недостига да бъдеш себе си и незнанието - каква точно. И още - на спазматични гафове, предизвикани от усещане за пустота (Вирджиния Улф), ужас от тривиалност (Клариса) или "чувство на незаслуженост" (Лора Браун). Експлозията им е в три безнадеждни женски целувки.
Паралелността на съдбите е решена с догонване на къси монтажни фрази: мъжко прибиране, женско събуждане в профил, огледало, вази с цветя, чукане на яйца... Дивно-нервният ритъм омеква в срещи, диалози, разходки. Всеки кадър е изваяно-стилизиран до щрих: класически британски аристократизъм, поствоенен калифорнийски лукс, днешен безпоряден манхатънски шик.
В "Часовете" има три епизода, чиято френетична кинематографичност те изстрелва в безмилостна нирвана. Но филмът е същностен с цялостната си визия върху зигзазите подир сенките на изгубения житейски проект - от обаятелното актьорско присъствие (светски-интелигентната нежност на Мерил Стрийп, домакинско-радикалният еротизъм на Джулиан Мур [в двете възрасти на мисис Браун], макиажно-борбеното вдаване на Никол Кидман в образа на Вирджиния Улф), през омайната синьо-жълто-бежова атмосфера, до музиката на Филип Глас - обилна и тревожна (разнообразена само с домашни и градски шумове, както и с песента "Beim Schlafengehen" на Рихард Щраус).
Публикациите за филма "Часовете" в нашата всекидневна преса (от заглавията до съдържанието) профанират и него, и романа на Кънингам, и самото величие на Вирджиния Улф. Дори стремежът да е едната реклама, скудоумното представяне деформира предварителната нагласа. И за да не се чувствате по чорапи в киното, по-добре прочетете "Часовете" и поне разлистете "Мисис Далауей". "И на най-незначителната пациентка е позволено някакво мнение за собственото й предписание. По този начин тя дефинира човешката си природа." (Вирджиния Улф пред Ленърд в "Часовете").

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Часовете, САЩ, 2002, 114 минути; режисьор - Стивън Долдри, сценарий - Дейвид Хеър (по едноименния роман на Майкъл Кънингам), продуценти: Робърт Фокс, Скот Рудин, оператор - Сиймъс Макгарви, музика - Филип Глас, художник - Мария Джуркович, костюми - Ан Рот; в ролите: Мерил Стрийп, Джулиън Мур, Никол Кидман, Ед Харис и др.
Разпространява "Съни филмс".