Естетски флаш в операта

Колко различен изглеждаше интериорът на Националната опера с музиката на "Човешкият глас" от Жан Кокто/Франсис Пуленк, "Антракт" на Рене Клер/Ерик Сати и "Бикът на покрива" от Жан Кокто/Дариус Мийо! На сцената на театъра владееше естетика от най-провокативни, най-вълнуващи десетилетия на френското музикално изкуство от първата половина на миналия век, определило тенденции и течения в европейското. Владееха изисканост, стил и маниери, които сякаш трансформираха познатото пространство: изведнъж то затрептя в една друга символика, колкото известна, толкова тук все още с характеристиката на рядката птица - привлича, но предизвиква и боязън. Със съдействието на Френския културен институт в операта дойдоха специалисти в тази насока в лицето на английския диригент Ян Латам-Кьоних, сопраното Ан Софи Шмид и хореографката Марина Спреафико - трима артисти, напълно достатъчни да преобърнат сценичното пространство чрез идеи уж прости, уж познати, но изпълнени докрай. И с вкус, със завършен вкус!
"Човешкият глас" на Пуленк, благодарение на ограничените изпълнителски стремления в родната ни музикална действителност през последните десетилетия отново се превърна в легендарен обект на разказване и впечатления от аудио- или видеозаписи. След представянето на монодрамата от Галина Такова с диригента Димитър Манолов (преди близо 25 години) не си спомням друг опит за тълкуване на творбата (преди това имаше 1 или 2 камерни версии - с пиано - в зала "Славейков"). Спецификата на женската партия и вокално-актьорската проблематика си е висок праг за една певица; изисква едновременно и съобразяване със, и забравяне на фантастичния първообраз на Дениз Дювал, както и пълно потапяне в простата и наглед прозаична обстановка в пиесата на Кокто, който сам я определя така: "Едно явление, една стая, един персонаж и баналната принадлежност към всички съвременни пиеси - телефонът". Тази семплост безспорно ограничава пределно певицата, но същевременно й дава възможност "да не се разсейва с допълнителни сценични аксесоари", а да се отдаде изцяло на драматургията - и там вече - според способностите. За френската певица Ан Софи Шмид тази роля е повече от интересна творческа задача; тя е великолепна възможност за певицата да "събере", да изведе образа от откъслечните наглед думи и фрази, идващи от едната страна на телефонния разговор. В изпълнението на този (не)имагинерен диалог Шмид показа своите разнообразни дадености и една култура, една интелигентност, каквато, уви, рядко ни се внушава в тази посока. За своето пълноценно представяне тя дължи много и на виталния музикантски възглед на диригента, който владееше оркестъра на операта със завидна лекота и това, което се чуваше от оркестрината, бе напълно удовлетворително.
Късометражната киноимпресия "Антракт" на Рене Клер, с която се откри втората част - ни показа едно съкровище от историята - реализацията на френския майстор на идеята за "чисто" (безсюжетно) кино, съпроводена от музиката на Ерик Сати за пиано на четири ръце с Георги Черкин и Ян Латам-Кьоних. Двамата бяха до пределна степен под знака на идеята за овеществяването на типа "мебелна музика", с подреждането на тоновите "фризчета" по най-акуратния възможен начин; декорацията на майстора бе достатъчно красноречива - и като тонов материал, и като ритъм, и като съотнасяне към кинолентата. И след лебедовата песен на Ерик Сати попаднахме в света на сюрреалистичната танцова пиеса "Бикът на покрива" от Дариус Мийо - чиста, завършена естетически, фарсово обусловена и същевременно много красиво пипната работа на хореографката и режисьорката Марина Спреафико и нашия художник Радостин Чомаков, която бе изпълнена чудесно от балетистите Анна Пампулова, Мариана Крънчева, Бойко Соколов, Николай Радев, Андрей Младенов, Теодор Воденичаров, Ана Маринова и Боян Русинов. Доколко специфичната, различна задача може да вдъхнови и обнови изпълнението, се вижда всеки път при подобни случаи на "непривични, нетрадиционни" репертоарни задачи. И независимо от това те продължават да са рядкост в нашата музикално-театрална практика.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо