Обезвреденият Янус:
политика и шоу
Книгата на Дейвид Маршъл (директор на Центъра за културологични изследвания към Университета в Куинсленд, Австралия) изследва популярността като форма на власт в публичната сфера. Авторът анализира онзи актуален случай, при който медиите се явяват четвърта власт, а известните личности, без значение дали са политически фигури или телевизионни водещи, кинозвезди и поп-изпълнители, функционират като лидери. И в известен смисъл в очите на публиката последните са дори по-легитимни водачи на общността от самите политици.
Според Маршъл властта на медийните звезди се изразява в това, че те са активни агенти, които проектират своята ярка индивидуалност на фона на пасивната маса от зрители. Гласът на медийните звезди е глас над останалите, той бива рекламиран и се продава много повече от нашия собствен глас. За разлика от нас обаче именно знаменитостите символизират както успеха, така и духовното падение, фалша, външния блясък... И в двата случая за тях се говори, което означава винаги едно и също: власт.
Нека да започнем от края на книгата, където Маршъл фиксира съвсем точно защо и как в съвременната култура политиците правят преди всичко шоу, а шоузвездите на поп-културата - уж без да искат - политика. Защо става така, че политиката, по презумпция рационална дейност, свързана повече с действие, отколкото с говорене, и ирационалните забавления, свързани с гледане и слушане, всъщност вече съвпадат?
Маршъл отговаря изчерпателно в първите две глави, посветени на историята на Западната култура от буржоазните революции насам. Според него с появата на парламентарните демокрации се появява и тълпата - онова огромно по брой градско население, безпрецедентно откъснато от семейство, традиции и корени. Логично възниква и въпросът как същото това население да бъде контролирано, как общественото статукво да бъде обезопасено - нали вече всичко произтича от гражданите и техните права, а не от монарха. Отговорът на властта е следният: като предложим на тълпата идоли, т.е. такива публични личности, които да въплъщават и изразяват практически всички колективни представи, идеи, модели на поведение...
Такава е базовата теза на Маршъл: през последните 200 години в Западната култура е създадена "система от знаменитости, която действа като средство за разбиране и свеждане на масата до познати и като цяло безопасни форми"; налице са "средства и методи за разбиране и контролиране на изявите на народната воля".
Маршъл се спира на редица научни теории, изучаващи как точно се структурира този процес, но отделя най-голямо внимание на следното обяснение: модерната знаменитост взима нещо от дадена субкултура, смесва го с нещо от друга субкултура и амалгамата бива представяна като нещо всеобщо, което трябва да бъде легитимирано (защото, забележете, знаменитостта е договорен терен). Точно това прави политикът, когато се ръкува с работници, управлява военен самолет или влак, изнася лекции пред студенти по време на кандидатпрезидентската си кампания... Точно това прави и поп-изпълнителят, когато пее рап, смесен с денс ритми, пред публика от бели тинейджърки и твърди, че е от работнически произход, а всъщност крайната му цел е да завладее върха на класацията. В полето на политиката и в полето на културата се води едно и също сражение - как моралът и представите на публиката да бъдат оформени чрез някакъв легитимен образ, произтичащ от тях, но непринадлежащ на точно определена група или субкултура. Сражението е в това кой точно образ следва да бъде легитимиран като всеобщ, моден и задължителен, а след като вече бъде легитимиран, как да се ревизира и доразвие - затова се появяват все нови и нови политически лица, кинозвезди, хитови изпълнители...
Принципът обаче си остава същият. Сражението е за значението на символите, които употребяваме - как преимуществено ще говорим за успеха, бедността, парите, моралното и неморалното, любовта; и на чий език. В публичната сфера това никога не става по специфичния за самите нас начин: изглежда, че сме официално представени, но не е точно така - в този парадокс е и мотивът непрестанно да търсим нови легитимни форми в официалните говорители (политици, кинозвезди, телевизионери)... Парламентарната демокрация, обобщава Маршъл, задава една и съща функция и на политиците, и на шоумените.
В останалите глави от книгата анализът фиксира и други параметри на успоредността между поведението на политиците и звездите на шоубизнеса. Демократичните избори силно наподобяват процеса на производство и потребление - произвеждат се консенсусни личности, които рационализират иначе ирационалните ни мотиви за гласуване. Появата на нови звезди в шоубизнеса, благодарение на мениджъри, реклама, медийни специалисти и PR-служители, е добре позната сфера от процеса на производство и потребление, а вездесъщите днес медии слагат финалния щрих. Присъствието в тях е по-важно от реалната политическа практика - по-важно е не какво de facto върши правителството, а какво изглежда, че то върши. В резултат до публиката достигат само реклами и ирационални конотации, базирани на емоции. Чрез тях се оглавяват било класации за хитове, било парламенти. Книгата на Маршъл е интересна и заради т.нар. case-studies, включени вътре. Чрез Том Круз, Опра Уинфри и "Ню Кидс он дъ Блок" авторът анализира подробно следните проблеми: как се конструира звездата в киното, телевизията и на музикалната сцена; по какво си приличат и се различават тези три типа публични личности; какви митове и послания излъчват трите типа медии; какво е отношението публика/знаменитости в трите случая; какво представляват като феномени сапуненият сериал, новините, токшоуто, жълтата преса, различните музикални стилове - всичко това подкрепено с биография на трите типа звезди и факти от историята на киното, телевизията и популярната музика.
Книгата на Маршъл е изключително интересна не само заради теоретичните идеи - какво представляват и как се интерпретират днес властта, медиите, масовата култура. В това отношение тя би могла да послужи като кратко, ясно и популярно въведение в тези дискурси, което безспорно ще е полезно за занимаващите се в сферата на културологията, социологията, политологията и антропологията.
Маршъл не ни казва неща, които реално да не знаем. Изненадата от неговите открития идва от простотата на формулировките и успоредяването на факти, разпръснати в най-различни области, от ефектни фрази като: "комбинацията от познатост и необикновеност дава на знаменитостта нейната идеологическа сила"; "истината на филмовия текст се ражда от 'истинския' Круз, познат от списанията, телевизията и рекламите"; в т.нар. токшоу "публиката е ангажирана да изразява подкрепа за популярните преценки" на водещия; "всеки стил в крайна сметка губи способността си да представлява различие, тъй като пазарът постоянно присвоява особеностите на стила под формата на нови стоки", "концертът се превръща много повече в изява на преданост и възхищение на публиката към изпълнителя, а не толкова на оценка на неговите умения и техника на живо".
Ако към това прибавим и езика, на който е написана книгата - сравнително изчистен откъм "дискурсивни единства", "проекции на парадигми", "иманентни рефлексии" и "икономики на символа" - то изследването на Маршъл ще представлява безспорен интерес не само за занимаващите се със социални науки, но и за техните студенти, за журналистите, за музикалните и кинокритиците, изобщо, за онзи по-широк кръг от читатели, които си задават въпроса накъде е тръгнала културата в късната модерност.
И нещо изключително важно. Негласното послание на автора е центрирано около това, че колкото и да ни досаждат рекламите, колкото и зле настроени да сме към браковете, разводите и диетите на звездите в жълтата преса, колкото и да сме убедени, че новините ни лъжат, а популярната музика е плитка и неавтентична, все пак трябва да се научим да разбираме феномените на популярната култура и медиите, макар да не ги приемаме или направо презираме. Защото зад конструирането на публични личности действат напълно сериозни властови механизми, чрез които биваме контролирани като граждани, властови механизми, които са генетично заложени в демократичния тип общество. А с тяхното присъствие интелектуалецът някак не върви да не се съобразява, ако претендира, че все още играе дадена социална роля. Или както казва самият автор: "Предполагаемата разрушителна сила на масовото общество по отношение на индивида е по-скоро митична." Защото в ценното си изследване Маршъл разглежда изучаването на масовото общество, популярната култура и медиите като продължение в развитието на психологията на тълпата - една дисциплина, която представлява нарастващо интелектуално предизвикателство и зад която стоят имената на Макиавели, Ницше, Фройд, Ортега-и-Гасет, представителите на франкфуртската школа, както и огромна част от изследванията в областта на хуманитаристиката и социалните науки след Втората световна война.

Явор Лилов


Политическите лидери се вграждат в тъканта на публичната субективност в съвременната култура така, че чрез своето превръщане в - описано накратко - стоки на легитимността те наподобяват другите активни човешки прояви в културата. Политическото измерение на политическата знаменитост означава символично наслояване на значението на лидера с идеите на демократичната култура. Връзката с масата трябва да бъде изградена и поддържана, тя не трябва да функционира като техника за контролиране на масата. По отношение на контрола и въплъщението политическият лидер може да се определи като амалгама от конструкцията на солидарност с масата или тълпата, близостта с публиката и аурата на различието и отличителността. Тези три форми на конструиране на функционираща форма на публична субективност и политическа знаменитост идентифицират начина, по който властта се помещава в съвременната култура чрез индивидуални проявления. Привилегировано място в конструкцията на публичните личности заема сферата на афективното въздействие. Афективното въздействие измества политическия дебат от полето на разума към полето на чувствата и настроенията. То е основата за формирането на хегемония в съвременната култура; когато липсата на цялост е очевидна, лидерът афективно сглобява функционалната цялост. Политическият лидер действа като легитимиран апарат за символичните изяви на хората. Модерните политически кампании на лидерите могат да се третират като интензивни полета за организацията на афективната власт на масата/публиката/тълпата в познати символи на публична субективност. Очевидната роля на тълпата, масата, обществеността се измества в индивидуализираната роля на политическия лидер. Полетата на PR-агентите, медийните консултанти и проучванията на общественото мнение, които процъфтяват първоначално в развлекателните индустрии, сега осигуряват модели и дискурси за организацията на съвременната политическа култура, в която политическият лидер се опитва афективно да въплъти масата.

Дейвид Маршъл


Явор Лилов е доктор по социология. Преподава в СУ "Св. Климент Охридски".
Дейвид Маршъл.
Власт и известност: звездите в съвременната култура
.
Превод от английски Дори Габровска.
Издателство ЛИК.
С., 2003.
Цена 12 лева.